Даниел (буря)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бурята „Даниел“ е средиземноморски ураган, опустошил Тесалия в континентална Гърция в периода 4 – 6 септември 2023 година. В по-малка степен от бурята са засегнати приморските югоизточни части на България и Турция в района на Истанбул.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Бурята „Даниел“ е част от т.нар. Омега блок или обширен антициклон над централна Европа, блокиран от два средиземноморски циклонални вихъра.[1] Антициклоналният компонент на Омега блока води до топло и спокойно време в централна и северна Европа с отклонения на максималните дневни температури от 5 – 10 °C. На 2 – 4 септември западният циклонален вихър носи проливни дъждове и гръмотевични бури над Испания и Португалия с денонощен валеж от 240 mm. Източният циклонален вихър, получил името „Даниел“, се формира над югозападна Гърция в периода 4 – 7 септември, като носи поройни валежи и гръмотевични бури над Гърция, България и Турция. Максимумът на валежите е отчетен в Тесалия, като например метеорологичната станция в Загора, Пилио над Волос отчита денонощен валеж от 754 mm.[2]

Развитие на циклона[редактиране | редактиране на кода]

България[редактиране | редактиране на кода]

На 4 и 5 септември североизточната периферия на циклона причинява обилни валежи по Южното Черноморие. В село Кости е отчетен дневен валеж от 311 mm, съставляващ 420 % от месечната климатична норма, в Ахтопол – 196 mm или 350 % от нормата и в Граматиково – 275 mm или 368 % от нормата.[3] В община Царево дневният валеж достига 330 mm или 40 % от годишната норма.[4] По Северното Черноморие метеорологичните явления са с намалена интензивност, край село Тюленово е забелязано торнадо.[5]

Гърция[редактиране | редактиране на кода]

На 4, 5, 6 и 7 септември североизточната периферия на циклона причинява рекордни валежи и интензивна гръмотевична дейност в Тесалия, островната група на Спорадите и северните части на остров Евбея. Следвайки хода на циклона, валежните максимуми на 5 септември са по източните склонове на Пилио, островите Скиатос и Скопелос, и в района на Волос. Станцията в Загора на Пилио отчита валеж от 759,6 mm до 18:00 часа на 5 септември, след което спира да подава данни. Сумарно за четирите дни същата станция отчита рекорден валеж от 1096,2 mm. Гръцката метеорологична служба изнася данните за станция Макриница едва на 20 септември. Тя очита месечна валежна сума от 1235 mm – най-голямото количество валеж, регистрирано някога в Европа.[6] На 6 септември обилни валежи падат по източните склонове на Пинд и Аграфа и западната периферия на тесалийската равнина с отчетен максимум от 415,2 mm от станцията в ски-центъра Пертули край Козякас. Максималната сума от валежи за периода в този регион е отчетен от станцията в Пезула до езерото Пластира и съставлява 762,4 mm.[7]

Валежи в mm от 4 до 8 септември по метеостанции в Гърция[7]
Станция 4 септ 5 септ 6 септ 7 септ 8 септ Сума
Макриница - 757 - - - 1235[6]
Загора 134,6 759,6 3,8 197,6 0,6 1096,2
Портаря 108,2 761,9 14,4 0 0 884,5
Пезула (ое Кардица) 43,2 250 378,4 90,8 0 762,4
Кардица 42,4 185,2 404,4 26,8 0 658,8
Пертули (ски-център) 0,6 58,6 415,2 165,8 2,4 642,6
Волос 35,2 450,8 121 10,4 0 617,4
Музаки 23,8 163,8 321,8 89 0 598,4
Кофи (ое Магнезия) 23,4 152,6 342,2 32,2 0 550,4
Трикала 17,6 116,6 256,8 86,4 0 477,4
Халкиадес (дем Фарсала) 19,4 205,6 223,2 17,8 0 466
Ксанемос (Скиатос) 42,4 321,8 0,8 33,6 0 398,6
Нераида (дем Фарсала) 19,6 226,6 99,2 23,8 0 369,2
Каламбака 10,8 94,2 165,8 85,2 0,2 356,2
Агия (дем Агия) 11,2 218,6 15,4 90,6 0 335,8
Халки (дем Килелер) 25,2 180,8 68,8 30,4 0,2 305,4
Алонисос 25,4 216,2 0 40,8 0 282,4
Гони (дем Темпи) 14 147,4 31,4 71,2 0,2 264,2
Смоково 40,2 97 89,4 - - 226,6
Скопелос - - - - - 218,8
Платанулия (дем Тирнавос) 18,6 75,4 91,2 25,4 0 210,6
Платикампос (дем Килелер) 20,8 107,6 0,4 76,4 1,4 206,6
Дендра (дем Тирнавос) 19,2 86,4 64,8 22,8 0 193,2
Глоса (Скопелос) 49 104,4 0,4 15 0,2 169
Несонас (дем Темпи) 11,6 78 3,6 71,6 0,2 165
Еласона 26,4 72,2 19,6 40,8 0 159

Турция[редактиране | редактиране на кода]

Либия[редактиране | редактиране на кода]

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

България[редактиране | редактиране на кода]

На 5 септември 2023 г. в резултат от интензивни валежи преливат два язовира в района на Царево. Порои заливат Ахтопол, къмпингите „Нестинарка“ и „Арапя“, селата Варвара, Синеморец и Резово.[8]

Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Турция[редактиране | редактиране на кода]

Либия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]