Направо към съдържанието

Атиша Дипанкара Шриджняна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Джово Атиша)
Атиша
অতীশ দীপঙ্কর
индийски философ

Роден
982 г.
Починал
1054 г. (72 г.)

РелигияБудизъм
Националност Индия
Философия
РегионИндийски субконтинент, Суматра, Тибет
ЕпохаСредновековие
ШколаБудизъм, Махаяна, Тибетски будизъм
ПовлиянБуда, Нагарджуна, Асанга, Шантидева, Чандракирти
Атиша в Общомедия

Атиша Дипанкара Шриджняна, наричан в Тибет Джово Атиша, е будистки учител от империята Пала, който наред с Кончог Гялпо и Марпа Лоцава, е ключова фигура от повторното разпространение на ученията на Буда в Тибет и основател на школата Кадам. Тази втора вълна е известна с понятието Сарма или „Новите Преводи“ за разлика от „Старите Преводи“ или Нингма, голямата част от чиято традиция, най-вече манастирите ѝ е унищожена по времето на крал Лангдарма.

Роден е около 980 година в региона Бикрампур, Бенгал, в аристократично семейство. Детското му име е Чандрагарбха. От дете той проявява огромен интерес към будистките учения и според традицията има 100 учители, сред които Шантипа, Джняна Шримати и махапандита Наропа от университета Наланда. На 21 години става монах и приема името Дипанкара Шриджняна, а до 30-годишен изучава Трипитака и всички будистки философски школи.

През 1011 г. Атиша със 100 свои ученици се отправя за Суматра, за да се учат при Серлингпа, принц и високо реализиран учител[1]. При него в течение на дванадесет години те изучават Бодхичита или просветлената мотивация на Бодхисатвите. След това те се завръщат в Магадха и получават всеобщо признание от всички будистки учени. След неколкократни покани през 1024 г. той заминава в Тибет.

Името на Атиша се свързва с възраждането на Будизма в Тибет около век и половина след разрушителното дело на крал Лангдарма. Дошъл в Тибет по покана на кралската фамилия Нари той е възхитен от богатата библиотека на манастира Самье. Години наред той превежда и систематизира многобройните ценни ръкописи – както намерени там, така и донесени от него самия. Главен ученик и приемник на Атиша е Дромтонпа, който формира традицията наречена Кадампа. Нейна основа е учението за Бодхичита и практиката на ума или Лоджонг. Впоследствие ученията на школата Кадам се вливат в Кагю и другите линии и тя не достига до наше време като отделна линия, но четиристотин години след Атиша Кадам служи като основа и вдъхновение за Дзонкапа за създаването на най-голямата тибетска школа Гелуг.

След 30 години активност в Тибет Атиша умира през 1054 година в района на Лхаса в село Летхан, където днес има мемориална Ступа.

  1. Shamar Rinpoche. "The Path to awakening", The commentary on Ja Chekawa Yeshe Dorje's "Seven points of mind training". Delhi, India, Motilal Banarsidass Publishers PVT Ltd, 2009. ISBN 978-81-208-3440-8. с. 17.