Димитър Гачев (комунист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Гачев.

Димитър Гачев
български комунист
Роден
1897 г.
Починал
1990 г. (93 г.)

Димитър Михайлов Гачев е български комунист и троцкист, секретар на българската секция на троцкисткия Четвърти интернационал.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1897 година в село Брацигово, Пазарджишко.[1] Приема комунистическите идеи и става един от ръководителите на военната организация на Българската комунистическа партия. Първоначално отговаря за Пловдивска област, а след това за Софийска. По време на престой в Съветския съюз е специално обучен за водене на гражданска война.[1] До 1920 година е в групата на Харлаков, след това до 1923 година – член на германската комунистическа партия във Франкфурт на Майн, където учи инженерни науки.[2]

През 1925 година е осъден на смърт чрез обесване от софийския военно-полеви съд, но присъдата е заменена със строг тъмничен затвор. Прекарва в затвор 7 години и 4 месеца. В затвора става последовател на Лев Троцки. Секретар е на секцията на основания във Франция през 1938 година Четвърти интернационал, алтернативен на Третия, ръководен от Сталин и Георги Димитров.[1]

След Деветесептемврийския преврат, д-р Минчо Телбизов, Димитър Гачев, Лиляна Пиринчиева и Петър Стоев създават троцкистки профсъюз на здравните работници. Властта не съумява да превърне синдиката в казионен и подлага инициаторите на репресии.[3]

За тази си дейност Димитър Гачев прекарва 15 години в лагери и затвори. През 1954 година е осъден на 20 години лишаване от свобода. През 1961 година е освободен.[1][2]

Първото нещо, което открива след освобождението, е че болната му от рак жена живее при мизерни условия след пребиваването и в затвор само защото е била негова съпруга. Дъщерите на загиналия брат на Димитър Гачев също са преследвани по тези причини и изпратени в затвор. По-голямата му племенница умира от туберкулоза, а по-малката е въдворена в концентрационните лагери в Белене и Добруджа за 4 години.[2]

За него пишат Стефан Бочев в „Белене – сказание за концлагерна България“, Георги Константинов в „Емигрантски спомени“, Георги Данаилов в „Доколкото си спомням” и Янко Янков в „Българската лепта за тероризма“.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Димитър Михайлов Гачев. // pametbg.com. Посетен на 7 януари 2021.
  2. а б в Данаилов, Георги. Доколкото си спомням. // slovo.bg. Посетен на 8 януари 2021
  3. Огойски, Петко. Записки за българските страдания 1944 - 1989. Книга трета. // bosilkov.com. Вулкан 4, 2000. с. 99-100.