Димитър Димитров (БЗНС)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Димитров.
| Димитър Димитров | |
| български политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | неизв.
неизвестно |
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | Висш икономически институт „Карл Маркс“ |
| Народен представител в: VI НС VII НС VIII НС IX НС | |
Димитър Харалампиев Димитров е български юрист – учен и университетски преподавател, политик от БЗНС (казионен), заслужил деятел на науката.
Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 22 август 1912 г. във Варна. През 1931 г. записва специалността право в Софийския университет, но година по-късно прекъсва, за да учи в Прага (там е секретар на Академическата дружба на българските студенти) и Женева, където се дипломира. От 1942 г. е хоноруван лектор във Висшето търговско училище в гр. Варна. По-късни специализира държавни и административни науки в гр. Падуа, Италия[1]. Там написва и своя хабилитационен труд за участие в конкурс за редовен доцент по държавно и административно право. След преструктурирането на Свободния университет във Факултет за стопански и социални науки към Софийския университет през 1947 г., Димитър Димитров постъпва там като редовен доцент. След възстановяването на самостоятелността на Университета под името „Висш икономически институт“ през 1951 г. е избран за редовен професор[2]. От тази година той е и първият ръководител на катедра „Правни науки“. Бил е и заместник-ректор по учебната работа на Икономическия институт.
В политиката[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Димитров е член на БЗНС от 1935 г. По време на Втората световна война основава нелегална ОФ група като мобилизиран запасен войник в трети свързочен полк в Шумен. След 1944 до 1948 г. е заместник главен редактор на в. „Народно дело“. От 1948 до 1951 г. е заместник главен редактор на в. „Земеделско знаме“, а от 1973 до 1989 г. е главен редактор на вестника. На XXXII конгрес е избран за член на УС на БЗНС, а от 1974 г. е член на Постоянното присъствие на БЗНС. Член е на Президиума на НС на ОФ.[3] Бил четири мандата народен представител в Народното събрание. Години наред е председател на Българската асоциация по политология.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
Герой на социалистическия труд“ (1982)
– Орден Георги Димитров (1982)
– Орден "13 века България – (1984)
– Орден Народна република България I ст.
.jpg){kind=small}
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
|
