Димитър Димитров (БЗНС)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Димитров.

Димитър Димитров
български политик
Роден
Починал
неизв.
неизвестно
Националност Flag of Bulgaria.svg България
Професия Висш икономически институт "Карл Маркс"
Народен представител в:
VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Димитър Харалампиев Димитров е български юрист - учен и университетски преподавател, политик от БЗНС (казионен), заслужил деятел на науката.

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 август 1912 г. във Варна. През 1931 г. записва специалността право в Софийския университет, но година по-късно прекъсва, за да учи в Прага (там е секретар на Академическата дружба на българските студенти) и Женева, където се дипломира. От 1942 г. е хоноруван лектор във Висшето търговско училище в гр. Варна. По-късни специализира държавни и административни науки в гр. Падуа, Италия[1]. Там написва и своя хабилитационен труд за участие в конкурс за редовен доцент по държавно и административно право. След преструктурирането на Свободния университет във Факултет за стопански и социални науки към Софийския университет през 1947 г., Димитър Димитров постъпва там като редовен доцент. След възстановяването на самостоятелността на Университета под името "Висш икономически институт" през 1951 г. е избран за редовен професор[2]. От тази година той е и първият ръководител на катедра "Правни науки". Бил е и заместник-ректор по учебната работа на Икономическия институт.

В политиката[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Димитров е член на БЗНС от 1935 г. По време на Втората световна война основава нелегална ОФ група в трети свързочен полк в Шумен. След 1944 до 1948 г. е заместник-главен редактор на в. „Народно дело“. От 1948 до 1951 г. е заместник-главен редактор на в. „Земеделско знаме“, а от 1973 до 1989 г. е главен редактор на вестника. На XXXII конгрес е избран за член на УС на БЗНС, а от 1974 г. е член на Постоянното присъствие на БЗНС. Член е на Президиума на НС на ОФ.[3] Бил четири мандата народен представител в Народното събрание. Години наред е председател на Българската асоциация по политология.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ауреа Златни правила, бр. 4/2010 г.
  2. Алманах по случай 85-годишнината на УНСС. УИ „Стопанство“, София, 2005 г.
  3. Народни представители в Девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 175