Направо към съдържанието

Димотика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димотика
Διδυμότειχο
Димотика с крепостта
Димотика с крепостта
Гърция
41.35° с. ш. 26.5° и. д.
Димотика
Източна Македония и Тракия
41.35° с. ш. 26.5° и. д.
Димотика
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемДимотика
Географска областЗападна Тракия
Площ354,13 km²
Надм. височина31 m
Население8 799 души (2001)
Пощенски код683 00
Телефонен код25530
Официален сайтwww.didymoteicho.gr
Димотика в Общомедия
Общ изглед над Димотика от крепостта, 2010 г.
Стари къщи в Димотика, опрели се на останките от крепостните стена на града, 2010 г.
Църквата „Света Богородица Елефтеротрия“ (Света Богородица Освободителка), построена 1992-1994 г.
Арменската църква „Свети Георги“ (Сърп Кеворк), под крепостта; долу в ниското Луда река

Димотика (Шаблон:Lang-el, Дидимотихо, катаревуса: Διδυμότειχον, Дидимотихон, Шаблон:Lang-tr) е неголям град в Беломорска Тракия, Североизточна Гърция. Градът е център и на Димотишката, Орестиадска и Софлийска епархия на Гръцката православна църква.

География

Градът е разположен на левия бряг на Луда река (Еритропотамос) малко преди вливането ѝ в Марица (Еврос).

История

Гръцкото име на града означава стени близнаци от δίδυμος, „близнак“ и τείχος, „стена“, от съществувалия до варварските нашествия още еднин град на траките, наречен в римските времена Плотинопол, разположен на съседния по-нисък хълм. Впоследствие двата се сливат.

Градът става български в 813 г. след превземането му от хан Крум[1], за което в столицата Плиска е издигната паметна колона съхранявана днес в Археологическия музей в София. Бългаското господство е утвърдено и от цар Симеон Велики[2]. През ХI век, по време на византийското владичество, Димотика е част от византийската тема Тракия.[3] В началото на ХIII век кръстоносците овладяват града. Само към 20 години след въстановяването на българската държава в 1206 г. цар Калоян отново превзема града. Българското господство е утвърдено от цар Иван Асен II [4].

В 1352 тук става решаващата за съдбата на Европа Битка при Питион на съюзените българи, сърби и византици с турците. Победата е османска. В 1361 Димотика пада под османска власт и става първата османска столица в Европейските земи. През февруари 1713 кралят на Швеция Карл XII след поражението при Полтава престоява доста време в замъка тук.

Местното българско население от града дава участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа - революционера Начо Димитров, роден в 1838 г., загинал заедно със събратята си събрали се за освободителното дело всички краища на българската земя при разгрома на четата в 1868 г. [5][6] В града е учителка Маслина Грънчарова - "Костурската Райна Княгиня", имено тук в 1895 година тя се присъединява към ВМОРО, когато след основаването на организацията Димотика и областта са включени в Тракийския революционен окръг. Димотичанина Малей Малеев е друг от видните национални революционери в македоно-одринското освободително движение. При избухването на Балканската война в 1912 година 8 души от Димотика са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Според Любомир Милетич през 1912 г. в Димотика има 800 семейства гърци, 600 семейства турци, 400 семейства българи - 340 семейства патриаршисти и 60 семейства екзархисти.[8]

На 17 ноември 1912 г. части на Македоно-одринското опълчение и Шести конен полк командван от полк. Иларион Танев от Сборната конна бригада на полковник Александър Танев освобождават Димотика. През Междусъузническата война градът е овладян от турски части, но със Спогодбата от 1915г. е върнат на в България. Ньойският договор прави Димотика част от Междусъюзническа Тракия, която след Гръцко-турската война (1919-1922) на 28 май 1920 е предаден на Гърция. От април 1941 до ноември 1944 г. гръцкото управление е прекратено и градът е в неутралната зона между България и Турция. След войната заедно с цялата Беломорска област е взет от Гърция с Парижкия мирен договор от 15 септември 1947 г.

Население

Изменения в броя на жителите
1991 8,336
1981 8,571

Спорт

Спортният клуб на Димотика се казва Спартакос (Спартак).

Ежегодни събития

Фестивалът Кале панаир ('Καλέ Παναΐρ') в Димотика става ежегодно в неделя на Петдесетница. Посветен на спасението преди повече от 800 години през 1205г. на съюзените тогава на българския цар жители на Димотика от обсаждащите крепостта кръстоносци. След като са разбити от цар Калоян при съвсем близкия Одрин, латините са принудени бързо да се оттеглят и от тук, според легендата в пороя наводнил лагера им в нощта срещу неделя на Петдесетница 1205 г. [9] Всъщност тя, макар по обясними причини днес да не споменава името му, вероятно пази спомена от отклонената от Калоян и насочена към крепостта река Марица при сраженията тогава край него, когато обаче града се отмята и българският цар влиза в Димотика не тогава, а през есента на 1206 г. Фестивалът е изключително живописен с участие на местни фолклорни групи гайдари, танцьори и пр., той е много обичан от местните хора, които посрещат гости от цяла Гърция и България.

Забележителности

  • Крепостта на Димотика, разположенна на възвишение в северозападната част на града;
  • Джамия „Баязид“, построена 1395 или 1397 г. при османския султан Баязид I;
  • Оруч паша хамам, най-старият турски хамам в Европа, построен 1398-1399 г.;
  • Феридун Ахмед бей хамам, построен 1571-1572 г.;
  • Православен храм „Света Богородица Елефтеротрия“ (Св. Богородица Освободителка), построен 1992-1994 г., съборен храм на Димотишката, Орестиадска и Софлийска епархия на Гръцката православна църква;
  • Етнографски музей
  • Военен музей

Личности

Родени в Димотика
Починали в Димотика
  • Баязид II (1447-1512), султан на Османската империя
  • Варда Склир (920-991), византийски военачалник
  • Йоан X (?-1206), константинополски патриарх

Побратимени градове

Димотика е побратимен град или партньор с:

Външни препратки

Бележки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Димотика.
  1. ↑ В. Бешевлиев, Прабългарски епиграфски паметници, София 1981, стр. 93
  2. ↑ България при Симеон Велики, Атлас история на България, Институт по картография при ГУГК. София 1974 г.
  3. ↑ История на България, том III, Втора българска държава, София 1982, с. 25.
  4. ↑ Цар Иван Асен II Дубровнишка грамота: "Моето царство дава тази повеля на дубровнишката страна, ... да ходят по цялата страна на царството ми ... да дойдат: до Бдин ли или Браничево и Белград дойдат, или ходят до Търново и цялото Загоре, или достигнат до Преслав и Карвунската област, или до Крънската област, или Боруйската, или Одрин и в Димотика,..."
  5. ↑ Маркова, Зина. „Четата от 1868 година“, Издателство на БАН, София, 1990, стр. 169.
  6. ↑ а б [1]
  7. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.
  8. ↑ Любомир Милетич. „Разорението на тракийските българи през 1913 година“.
  9. ↑ Το Πανηγύρι του Κάστρου ''Καλέ Παναΐρ'', http://didymoteicho.net/
  10. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 77.
  11. ↑ Маркова, Зина. „Четата от 1868 година“, Издателство на БАН, София, 1990, стр. 169.
  12. ↑ Списък на побратимени градове

Шаблон:Гърция-мъниче

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димотика&oldid=7406800“.