Направо към съдържанието

Динотерии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Динотерии
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
клон:Еутерии (Eutheria)
разред:Хоботни (Proboscidea)
семейство:Динотериеви (†Deinotheriidae)
подсемейство:Deinotheriinae
род:Динотерии (†Deinotherium)
Научно наименование
Kaup, 1829
Обхват на вкаменелости
Динотерии в Общомедия
[ редактиране ]

Динотериите[1][2][3][4][5] още динотериуми[6][7][8][9][10][11] или дейнотериуми (Deinotherium)[12][13], са изчезнал род гигантски бозайници, родствени на съвременните слонове. Живеели са през късния миоцен и ранният плейстоцен. В България, край село Езерово, Първомайско, през 1965 г. от палеонтолога Димитър Ковачев е открит добре запазен скелет, който е реставриран и изложен на входа на Музея по палеонтология и исторична геология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“.[8][14][15]

Разпространение

[редактиране | редактиране на кода]

Обитавали са равнините и платата на Европа, Азия и Африка.

Видове

[редактиране | редактиране на кода]
  • D. bozasi Arambourg, 1934
  • D. giganteum Kaup, 1829 (синоним D. thraciensis Nikolov, 1965)
  • D. indicum Falconer, 1845

Еволюция

[редактиране | редактиране на кода]

Динотериите са единствените известни представители на семейство динотериеви (Deinotheriidae). Видът е родствен както на съвременните слонове, така и на изчезналите мастодонти, каквито са например мамутите. Основната разлика между тези дейнотериумите и останалите животни от разред хоботни се крие в бивниците на дейнотериума. За разлика от тези на днешните слонове, зъбите на дейнотериума са разположени на долната му челюст и са насочени вертикално надолу. Другата съществена разлика са размерите на тези животни. Дейнотериумите са доста по-едри от слоновете и мамутите. Известно е за съществуването на 4 вида дейнотериуми, от които 2 са живеели в Африка, а останалите 2 – в Европа и Азия. Най-едър по размери е бил африканският дейнотериум, който е бил дълъг 7 m, висок около 4,5 m и с тегло 14 000 кг. Европейският вид е бил най-дребен и размерите му са били приблизително колкото на днешните индийски слонове, т.е. те са били 2 пъти по-дребни от африканските си събратя.

Динотериите са произлезли от продейнотериума, животно, което е било малко по-дребно от дейнотериума и е живяло преди 18 – 10 милиона години в Африка. Фосили от този предшественик на дейнотериумите са намерени в Уганда.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ динотерий // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 11 август 2025.: „ Палеонт. Изкопаем едър хоботен бозайник, живял през неозойската ера; динотериум. В Танганайка, в долината Серенджа, е намерен скелет на гигантски динотерий — далечен прародител на слоновете. ВН, 1962, бр. 3231, 4. — От гр. δεινός 'страшен' + ϑηρίον 'звяр'.“
  2. ↑ Данчовъ, Н. Г.; Данчовъ, И. Г. динотерий // Българска енциклопедия. София, Книгоиздателство Ст. Атанасовъ, 1936. с. 365.: „допотопно бозайно животно, отъ рода на слоноветѣ. Той е най-голѣмото животно, което е живѣло презъ миоценското време...Ималъ е размери по-голѣми отколкото най-голѣмите слонове мастодони. Долната му челюстъ била отпусната надолу и е носѣла два голѣми рѣзеца, извити като куки, съ които животното е къртѣло корени на растенията, съ каквито се хранѣло.“
  3. ↑ Бакалов, Георги. ДИНОТЕРИЙ // Речник на чуждите думи. София, Държавно предприятие Хемус, 1948. с. 184.
  4. ↑ Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. динотерий // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1958. с. 166.:„(гр. deinos „страшен“ и therion „звяр“) Огромен изчезнал бозайник, висок до 5 метра, с хобот като слон и с два големи зъба за бранене.“
  5. ↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. динотерий // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 254.
  6. ↑ Бакалов, Петър. Университетска библиотека № 64: Кратък курс по палеонтология (палеозоология). София, Печатница художник, 1928. с. 438, 439.
  7. ↑ Бакалов, Петър; Николов, Иван М. Терциерни бозайници // Фосилите на България. Т. X. София, Издателство на БАН, 1962. OCLC 954030177. с. 86 – 98.
  8. 1 2 Цанков, Васил. Палеонтология. София, Наука и изкуство, 1969. с. 442 – 443.
  9. ↑ Мандов, Георги. Палеонтология // Кратка енциклопедия на науките: математика, физика, химия, биология, геология, география, медицина, селско стопанство. София, Държавно издателство „Петър Берон”, 1989. с. 339.
  10. ↑ Kovachev, Dimitar; Nikolov, Ivan. Deinotherium thraceiensis sp. nov. from the Miocene near Ezerovo, Plovdiv District // Geologica Balcanica 35 (3 - 4). December 2006. с. 5 – 40. Посетен на 14 октомври 2021.
  11. ↑ Вицепремиерът Дянков посети Палеонтологичния филиал на НПМ в Асеновград // Национален природонаучен музей, новини, 1 септември 2010. Посетен на 25 февруари 2020.
  12. ↑ ДЕЙНОТЕРИУМ (Deinotherium) // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките - „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 288. Посетен на 23 декември 2025.
  13. ↑ Николов, Тодор. Eволюцията – тази сладка загадка. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2020. ISBN 978-619-245-025-0. с. 18.
  14. ↑ Памукчиев, Ангел. Музей по палеонтология и исторична геология: пътеводител. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0567-3. с. 41 – 43.
  15. ↑ Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част І. А-К // Списание на Българското геологическо дружество 77 (1). 2016. с. 122.


Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Динотерии&oldid=12968430“.