Дирекция „Въздушни съобщения“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Junkers F 13
Разписание и тарифи за 1927/8 г. на авиокомпания „Бунавад“

Дирекция „Въздушни съобщения“ е държавна организация в България, която е единствен граждански авиопревозвач в страната в периода от декември 1946 до август 1949 година.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

След Първата световна война, съгласно клаузите на Ньойския мирен договор, България трябва да разруши военната си авиация, но получава разрешение „да притежава цивилна авиация“.

След вандалския акт на разрушаване с няколко ремонтирани самолета в периода 1919 – 1920 г. се превозва пощата между София, Русе, Варна, Пловдив, Горна Оряховица и Бургас. Към Министерството на железниците, пощите и телеграфите се открива „Отделение за въздухоплаване“, което с царски указ № 40 от 15.07.1924 година се преобразува в „Дирекция на въздухоплаването“ [1]. Преоборудваните военновременни самолети превозват от 1 до 4 пътници. Закупените за нуждата на Дирекцията 17 нови самолета превозват предимно поща и след неуспешни опити да се открият редовни въздушни пътнически линии, тази идея е изоставена. Създаденото с договор от 1926 г. смесено българо-германско дружество за авиотраспорт Бунавад обслужва линията София-Русе- Варна с 2 самолета Junkers F 13 през 1927 и 1928 година. Тази дейност е прекратена поради неизпълнение от българската държава на договорните условия с партньора Junkers & Co.

До Втората световна война над територията на България са организирани въздушни линии на Ер Франс, Аерофлот, Дойче луфтханза и полският ЛОТ[2].

Учредяване и развитие[редактиране | редактиране на кода]

На 27 декември 1946 г. се приема Постановление на МС № 8, с което се създава „Дирекция „Въздушни съобщения“ (ДВС). Това е ново начало на гражданското въздухоплаване.

Юнкерс Ju 52/3M
Ли-2 – музеен експонат

С постановление от 11 март 1947 г. на ДВС се предават 3 броя военно-десантни тримоторни самолета Junkers Ju 52/3m „Сова“, 2 броя Не-111 „Ястреб“, 2 бр. двумоторни учебно-тренировъчни Фоке-Вулф 58, 13 бр. Физлер-Щорх Fi 156 „Дрозд“, 14 бр. FW-56 „Гълъб“. Това са самолети закупени и използвани от Въздушните на Н.В. войски. Junkers Ju 52/3m, тримоторен транспортен целометалически моноплан е внесен през 1938 година. Юнкерсите са преоборудвани от военно-транспортни в пътнически в Държавната самолетна фабрика (ДФС). Този самолет се обслужва от екипаж от 3 души и превозва 17 – 18 пътници[3].

През 1946 година ВВС на България получава 2 нови съветски военно-транспортни самолета Ли-2п. Така предназначените за военната авиация самолети също се прехвърлят в системата на гражданския транспорт. Самолетите са приети от летеца-инструктор Иван Шивачев, а известния съветски полярен летец Барилов е инструкторът провел първото обучение по ползването на тези самолети при сложни метеорологични условия и във всички часове на денонощието.

Първи главен директор на ДВС е пилотът полковник Борис Ганев от военната авиация на СССР. Негови заместници са инж. Душко Кондов по техническата част и Драган Шишков по административната част.

На 29 юни 1947 г. на летище Враждебна министър-председателят Георги Димитров открива първата гражданска въздушна линия София-Бургас. Първият екипаж, летял по тази линия с Junkers Ju 52/3m LZ-UNL, е в състав Никола Александров, Стефан Тосунов, Тодор Гургулиев – борден механик и Павел Александров – борден радист. След него излита и Ли-2 с борден номер LZ-LIA с екипаж Никола Дюлгеров, Иван Шивачев, Методи Наков и Георги Сергиев. Редовните полети започват от 1 юли 1947 г. Месец по-късно на 2 август започват полети по линията София-Варна и временни полети по линията София-Пловдив за обслужване на гостите на Международния панаир в Пловдив.

Закупени са и 3 броя от познатите на българските авиатори Юнкерс Ju 52/3m, модернизирани и произведени от френската фирма Atelier d`Avion Coulombe с наименованието „AAC.1 Toucan“, приети в Париж и транспортирани до София от български екипажи[4]. През есента на 1947 г. са закупени 3 едномоторни самолета „По-2“ за нуждите на санитарната авиация. Тези машини по-късно са основните самолети на създадената селскостопанска авиация.

С първите 2 самолета „Ли-2п“ е положено началото на българските международни линии. На 13 февруари 1948 г. с „Ли-2п“ LZ-LIB е открита първата линия с маршрут София – Белград – Будапеща – Прага.

Терористични актове[редактиране | редактиране на кода]

На 15 май 1948 г. главният инспектор-пилот на ДВС Никола Александров избягва с единият правителствен самолет „Не 111“ в Турция.

На 30.06.1948 г. по време на полета Варна – София със самолет Junkers Ju 52/3m, при терористичен акт е застрелян летящия на борда, като проверяващ, директор на ДВС Борис Ганев и радиотелеграфиста Недялко Недялков, а бордния механик е ранен. Главният директор Борис Ганев е пилотирал самолета като втори пилот. Самолетът със 17 пътници на борда е отклонен от курса под управлението на организатора на терористичния акт офицера летец Страшимир Михалакиев и е приземен в Истанбул-Турция. В Турция е заведено дело за незаконно проникване на турска територия и 9-та терористи не са върнати в България, а са осъдени (може би формално) и по-късно освободени.

Последвалият втори терористичен акт е повод за поредната чистка и уволнение на смятаните за политически ненадеждни. Напуска най-опитният кадър на ДВС пилотът Иван Шивачев, и за кратко авиокомпанията остава само с 6 командири при 8 експлоатирани самолета. Международните полети се поемат от най-подготвените – Стефан Тосунов и Желязко Радев; спешно са обучени за командири Дако Даков и Христо Пътев. [5]

Прекратяване на полетите[редактиране | редактиране на кода]

Първият петгодишен план предвижда увеличаването на вътрешните линии до 2365 километра, външните – до 4565 километра, преустройство на летищата, увеличаване на самолетния парк с до 80%, обучение и квалификация на персонала. С ресурсите на българската държава и кратките срокове това е счетено за неизпълнимо.

Затова на 3 ноември 1948 г. в Москва се подписва междуправителствена спогодба със СССР за създаване на смесеното дружество Транспортно-авиационно българо-съветско общество „ТАБСО“.

При такава конкуренция, при това на държавни транспортни организации, 3 самолета „Юнкерс“ на ДВС са консервирани и подготвени за дългосрочно съхранение, а останалите самолети заедно с първоначалните 2 бр. „Ли-2п“ сменят цивилната регистрация с военна и преминават на служба във Военновъздушните сили. Така цялата материална част на ДВС се предава на 16-ти транспортен полк на ВВС.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дреников, Иван Г., Командирите на Въздухоплаването в България до 1944 г., Издателство КОНТЕКСТ, София, 2004
  2. Цаков, Цветан, Мъже и криле, Държавно издателство „Техника“, София, 1987
  3. Ли-2 у нас, Евгени Андонов, сп. „Аеро“, бр. 10, 2011, с. 49
  4. При шанс едно на сто, сп. Криле, бр. 4, 1986, София
  5. Ли-2 у нас, сп. Аеро, кн. 10, 2011 г. с.51

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ли-2 у нас, Евгени Андонов, сп. Аеро, бр. 10, 2011, с.49.
Portal:Дирекция „Въздушни съобщения“
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация