Валоа-Анжуйци

Валоа-Анжуйският род или Младши род Анжу (на английски: House of Valois-Anjou, Younger House of Anjou) е линия на рода Валоа, която се отделя от него през 1356 г., когато Валоа получава титлата граф на Анжу). Произлиза от Луи I, втори син на крал Жан II.

Граф Луи Анжуйски е осиновен през 1380 г. от Джована I (Йоана I), кралица на Неапол (от Анжу-Сицилиански дом) и е поставен като наследник, не успява да стане крал на Неапол и в несъществуващото вече Йерусалимско кралство, обаче получава наследството си в Прованс. В третата генерация младият род Анжу наследява Херцогство Лотарингия, което след петдесет години е загуби, поради липса на синове.

Анжуйска династия – представители[редактиране | редактиране на кода]

Луи I Валоа-Анжуйски(1382 – 1384)
Луи II Валоа-Анжуйски (1384 – 1417) – син на Луи I
Луи III Валоа-Анжуйски (1417 – 1434) – син на Луи II
Рене Добрия (1434 – 1480) – син на Луи II, също крал на Йерусалим и херцог на Прованс
Шарл IV дьо Мен – поч.1472)
Шарл IV Валоа-Анжуйски(1480 - 1481) – внук на Луи II, племенник на Луи III и Рене Добрия, баща му е техен на-малък брат, но умира преди Рене – граф дьо Мен, граф дьо Гиз, херцог Анжу и граф на Прованс