Елица Тодорова (художничка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елица Тодорова
българска художничка
Полша '74г..jpg
Родена

Националност Флаг на България България
Образование Национална художествена академия
Кариера в изкуството
Учители проф. Дечко Узунов
Направление живопис
Награди „Владимир Димитров – Майстора“ (2019)[1]

Елица Христова Тодорова е български художничка.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в с. Бряговица, община Стражица, област Велико Търново. Средно образование завършва в София - 5-а девическа гимназия. От 1949 до 1954 г. учи във ВИИИ „Николай Павлович“, специалност „Живопис“ в класа на проф. Дечко Узунов.

От 1956 г. живее и твори в Кюстендил. Член е на СБХ от 1963 г. От 1965 до 1989 г. е творчески секретар на Окръжната група на СБХ - Кюстендил. Междувременно работи като художник в ОП „Кинефикация“ (1957 – 1965 и 1967 - 1969), СП „Комунални услуги“ (1965) и ДИП „Марек“ (1966 - 1967).

Участва във всички окръжни изложби от 1957 г. до 2017 г., във всички изложби на кюстендилски художници, гостуващи в София, Пловдив, Хасково и др. Има участие в редица национални изложби на СБХ в София, Кюстендил, Благоевград, Бургас, Пловдив, Пазарджик, Плевен, Смолян, Сливен, Враца. Участва също в регионални изложби - в Пловдив - на южнобългарските художници, във всички регионални изложби „Струма“ - Кюстендил, Перник и Благоевград от 1977 г. до 2017 г. Нейни творби са включвани в международни изложби на СБХ в Полша, Унгария, Австрия, Холандия, СССР, Турция. Има участие в групови изложби в Кюстендил, Дупница, Брянск, Лимасол. Има самостоятелни изложби в Кюстендил (1975, 1986, 1999), в София - галерия „Арт-36“ (1992), галерия СБХ (1999), галерия „Аргос“ (2009), САЩ (1987), Германия (1990). Участник е в няколко пленера „Св. Лука“ и „Следовници на Майстора“ в Кюстендил, в Рударци, Лом, Разград, Копривщица, Охрид, Кавадарци, Йоаким Осоговски, Куманово, Македонски брод, Власина, Чехановец, Пила (Полша), Дебрецен (Унгария).

Участвала е в делегации по линия на международния обмен на СБХ в Румъния и СССР. През 1986 г. пребивава по линия на СБХ в Сите дез'Ар в Париж. Нейни творби се намират в НХГ, в ХГ-Кюстендил, Благоевград, Перник, Пловдив, Бургас, Разград, Смолян, Хасково, Кърджали; в музеи, художествени сбирки и частни колекции в България, Франция, Италия, Германия, САЩ, Канада, Унгария, Полша, Русия, Кипър, Македония, Сърбия, Босна.

Получавала е награда на СБХ за портрет, голямата награда на „Струма'77“, награда „Миклож Каплар“ - Унгария, няколко награди на окръжни изложби.

Носителка на орден „Кирил и Методий“ III ст. (1975), I ст. (1979).

В ранния период на творчеството си се изявява повече във фигурални композиции с тематика предимно от народната митология, обредност и обичаи („Гергьовден“, „Еньовден“, „Поклади“, „Поличба“, „Хоро“ и др.) Работи и в областта на портрета. В по-късни периоди преминава към по-асоциативни възприятия и условност в изображението („Ден и нощ“, „Нощ и ден“, „Новолуние“, „Мъгла“, „Вятър“, „Простор“, „Воден свят“)

Работи и в областта на акварела, монотипията, рисунката и линогравюрата. Характерни за творбите и са чистите цветни стойности, преобладаваща синьо-зелена гама, контрастни съпоставяния на студена и топла тоналност и оригинална стилистика. Последните и работи са инспирирани предимно от природата с нейното разнообразие и различни състояния.

През 2004 г. е удостоена със званието почетен гражданин на град Кюстендил.От 2020 г. е носител на Националната награда за живопис „Владимир Димитров Майстора“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]