Пистирос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Емпорион Пистирос)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за античния търговски център. За езерото в Антарктика вижте Пистирос (езеро).

Аерофотонимка на Пистирос
Кеят на Пистирос, последното пристанище на древния Хеброс

Пистирос (на старогръцки: Πίστιρος) е античен търговски център край град Ветрен.

Създаден е от елински търговци в земите на траките от племето беси. Представлява пример на основаване на гръцко търговско селище (емпорион) от V в. пр.н.е. не на брега на морето, а във вътрешността, което е рядко срещано в европейската археология.

Проучване[редактиране | редактиране на кода]

През 1988 г. в землището на Ветрен проф. Мечислав Домарадски започва разкопки на обект, намиращ се на левия бряг на р. Марица, довели до откриването на голям търговски център, изиграл важна роля в икономическия и културния живот на древна Тракия. В проучванията взимат участие екипи от Карловия университет в Прага, университетите в Брадфорд и Ливърпул, Френската археологическа школа в Атина. Експонати от разкопките са изложени в Археологическия музей в град Септември[1].

История[редактиране | редактиране на кода]

Пистирос, чието име става известно благодарение на открития през 1990 г. в Бона Мансио т.нар. Ветренски надпис на старогръцки език, разчетен и публикуван от проф. Велизар Велков и д-р Лидия Домарадска, е основан от гръцки търговци от о-в Тасос и поддържа интензивни отношения с най-важните икономически центрове на Беломорска Тракия. Основан е по време на първите царе на Одриската държава, Терес или Ситалк. По времето на Амадок I колонията поддържа широки търговски контакти. При Котис I и неговите наследници търговците от Тасос, Аполония и Маронея получават гаранции за неприкосновеността на живота, имуществото и дейността си, отразени във Ветренския надпис. Това съвпада с периода на най-големия разцвет на Пистирос.

Откритите в Пистирос надгробни надписи, а също и врязаните върху керамика имена, доказват, че жителите на Пистирос са елини, но има и траки. Центърът е унищожен при галското нашествие на Балканите. След опожаряването на селището от келтите в началото на 3 в. пр.н.е. върху неговите руини възниква работилница за производство на фибули и др. украшения от желязо, бронз и сребро.

Проучването на костните останки от птици в селището показва наличието на 16 вида/форми птици, сред които зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), сива гъска (Anser anser), обикновен мишелов (Buteo buteo), домашна кокошка (Gallus gallus domestica), сив жерав (Grus grus), бял щъркел (Ciconia ciconia), сива врана (Corvus cornix) и белогуш дрозд (Turdus cf. torquatus). Сивият жерав е бил обект на лов. Домашната кокошка е била масово отглеждана и съставлява около 69 % от всички находки. [2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Археологически музей „Проф. Мечислав Домарадски“. // Община Септември. (на български)
  2. Boev, Z., Stallibrass, S. 2020. Avian remains from the Thracian trade settlement Pistiros (5-2 c. BC) near Vetren, Pazardzhik Province, SC Bulgaria). – Bulletin of the Natural History Museum – Plovdiv, 5: 43-47.
     Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „История на България“         Портал „История на България