Жива бира

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тревненска бира „Luc's“

Живата бира е прясна, нефилтрирана, непастьоризирана и нестабилизирана бира, която се консумира обикновено до 72 часа от производството и.

Характеристика и производство[редактиране | редактиране на кода]

Произведена по обичайната технология, но за разлика от „обикновената“, са спестени механичното пречистване – филтриране – и термичната обработка – пастьоризация. Дрождите, отговорни за ферментацията и други процеси при производството, са живи – затова е и „жива“. Това води до силно намален срок на годност и я прави подходяща за консумация до 24 часа след производството. При прилагане на специални грижи – съхранение на тъмно, под налягане и ниска температура (например в кег), срокът за консумация може да се удължи до над 72 часа. Има ли специални съдове с възможност за автоматично поддържане на температура между 0 и 5 градуса, процесите на ферментация се задържат достатъчно, за да може да се съхранява няколко месеца.

Живата бира е мътна поради наличието на механични примеси. Те са от фини невидими частици до видими части от ечемичени или житни зърна (от малца) и листа от хмел.

Живите бактерии – бирените дрожди – се считат за полезна хранителна съставка, съответно това важи и за този вид бира.

Жива бира в България[редактиране | редактиране на кода]

В България се произвеждат следните марки жива бира :

  • „Веритас“ Veritas – Бургаска Пивоварна ЕООД- Бургас
  • „Jägerhof“ – от „Сакара 2011“ ЕООД – Пловдив
  • „Жива Бира“ – от „Болярка ВТ“ АД -Велико Търново
  • „Кметско пшенично пиво“ – от „Тримекс – Сервиз“ АД – София,
  • „Пети океан“ – от „Пети океан“ ООД – София,
  • „Gallagher“ – от „Микроспектър“ ООД – Варна,
  • „Люкс“ – от "Белинвест – Трявна” ООД – Трявна.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]