Пшенична бира

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пшенична бира
(Weissbier, Weizen, Witbier, Tarwebier)
Weizenbier.jpg
Страна на произход Флаг на Германия Германия и
Флаг на Белгия Белгия
Тип бира германски и белгийски ейл
Алкохолно съдържание 5.0 - 9.0 %

Пшеничната бира (на немски: Weissbier, Weizen, на нидерландски: Witbier, Tarwebier, на френски: Bière blanche, на английски: Wheat beer) известна и като Бяла бира е ферментирала бира, тип ейл със съдържание на алкохол от 5.0 до 9.0 об. %. Пшеничната бира е широко разпространена в Белгия и Германия. През последните десетилетия тя добива широка популярност в целия свят, включително и в България.

Характеристика[редактиране | edit source]

Пшеничната бира е получила името си не защото се прави изцяло с пшеница. Пшеницата присъства в състава на пивната мъст и например в германските вайцен бири съставява преобладаващата и част -обикновено повече от 50%. В пшеничната бира се влагат и други съставки : ечемичен малц, хмел и други ароматни добавки, а при някои видове като ламбик - и вкусови добавки. Пшеничната бира с някои редки изключения, е от типа ейл - т.е. бира с висока (горна) ферментация.

Пшеничната бира се отличава с богат и интензивен плодов вкус и аромат. Тя е по правило мътно (нефилтрирано) и светло пиво. Но се правят и филтрирана пшенична бира (Кристалвайцен, нем. Kristallweizen) и тъмна пшенична бира (Дункелвайцен, нем. Dunkelweizen). От прясната (жива) бира се отличава по това че е пастьоризирана.

Пшеничната бира е мътна поради наличието на механични примеси. Те са от фини невидими частици до видими части от ечемичени или житни зърна (от малца) и парченца листа от хмел.

Видове пшенична бира[редактиране | edit source]

"Болярка Вайс"

Съществуват три основни разновидности пшенична бира:

  • Вайс бира : германска пшенична (бяла) бира, известна в като Вайцен (weizen), както се нарича в Северна Германия и Баден-Вюртемберг или Вайсбир (weissbier) в Бавария;
  • Уит бира : белгийска пшенична (бяла) бира, известна като Уитбиер (witbier) или Тарвебиер (Tarwebier);
  • Кисела (sour) пшенична бира или кисел ейл, типични представители на която са белгийския ламбик и германските Берлинер Вайсе и Лайпцигер Гозе.

Всяка от тези разновидности пшенична бира се отличава със характерни особености и традиции в производството, които и придават собствен характерен вкус. Освен това названията германска или белгийска пшеничена бира, съвсем не означават, че тези бири се произвеждат изключително в Германия или Белгия. Тези наименования обозначават само определена традиционна рецептура и определен стил и могат да се произвеждат и в други страни по света.

Пшенична бира в България[редактиране | edit source]

"Каменица Пшенично"

През април 2005 г. "Каменица"АД пуска в продажба "Каменица Бяло" - първата нефилтрирана пшенична бира на българския пазар.[1]. След неособено успешното и представяне бирата е спряна от продажба.

През 2007 г. великотърновската пивоварна "Болярка"АД произвежда първата вайс бира в България - ­ "Болярка Вайс". Вайс бирата е съвместна разработка между технолозите на "Болярка и Института по пивото в Берлин. Тя е горноферментиращ тип пшенична бира, нефилтрирана - с видими парченца мая на дъното на бутилката, които обуславят мътния й вид; по-газирана, сладка на вкус, с плодов аромат и кремообразна пяна, и бананов, карамфилов и ванилов аромат. [2]

През юни 2011 г. "Каменица"АД пуска на българския пазар "Каменица Пшенично" - нефилтрирана горноферментирала пшенична бира в белгийски стил. Бирата е създадена по рецепта, разработена съвместно от български, белгийски и хърватски екип специалисти пивовари. Както при всички пшенични пива, характерна черта на "Каменица Пшенично" е нейната естествена мътност, вследствие липсата на филтриране. Бирата съдържа известно количество живи дрожди, които повишават значително биологичните й качества. Нефилтрирането я доближава до т.н. "жива бира", но се отличава от нея със значително по-голяма трайност.[3]

Към края на 2011 г. в производство са и двете марки пшенична бира - "Болярка Вайс" и "Каменица Пшенично".

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Heinrich Letzing: Die Geschichte des Bierbrauwesens der Wittelsbacher: die Gründung des Hofbräuhauses München und die Entstehung des herzoglichen Weißbiermonopoles in der Auseinandersetzung mit den Landständen bis zum Landtag von 1612 sowie die Grundlagen des Bierzwanges; Studien zum Staatshaushalt, zur Verwaltungspraxis, zur Wirtschafts-, Sozial- und Agrargeschichte des alten Bayern. Augsburg 1995
  • Heinrich Letzing: Die Rechnungsbücher des Weißen Bräuhauses Kelheim der Jahre 1612 und 1613. (Quellentexte zur bayerischen Braugeschichte 1) Kelheim 1995
  • Heinrich Letzing: Die Rechnungsbücher des Weissen Bräuhauses Kelheim der Jahre 1623, 1624 und 1625. (Quellentexte zur bayerischen Braugeschichte 2) Kelheim 1997
  • Heinrich Letzing: Die Rechnungsbücher des Weissen Bräuhauses Kelheim der Jahre 1628 und 1629 sowie 1636 bis 1638.
  • Heinrich Letzing: Wenn Margareta auf den Dachboden geht. Der sensationelle Fund Kelheimer Rechnungsbücher beleuchtet die Weißbiergeschichte neu. In: Charivari. (München) 24, 1998, 7/8, с. 42–45.
  • Heinrich Letzing, Margareta Schneider, Umberta Andrea Simonis: Weißbierlust. Das erste Weißbierbuch der Welt. 125 Jahre Brauerei G. Schneider & Sohn. Mit dem Weißbierlexikon. Augsburg 1998
  • W. Back: Ausgewählte Kapitel der Brauereitechnologie. Hans Carl, Nürnberg 2006, с. 237–254
  • Lacambre, G. Traité complet de la fabrication de bières et de la distillation des grains, pommes de terre, vins, betteraves, mélasses, etc. Librairie polytechnique d'Aug.Decq, Bruxelles, 1851.
  • Frentz, A. Livre de poche du fabricant de bière blanche, Imprimerie Laurent frères, Bruxelles, 1872.
  • Strottner, C. et Piendl A. Über die Herstellung und Zusammensetzung von belgischen und niederländischen Blanche-Bieren[1], Diplomarbeit, Lehrstuhl für Technologie der Brauerei II, Weihenstephan, Techn.Universität München, 1999.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. http://www.monitor.bg/article?id=36296 Пускат “бяла бира” - най-близката до древните рецепти, в-к "Монитор", 14 април, 2005 г.
  2. http://www.regal.bg/show.php?storyid=387879 "Болярка" пуска нова марка бира, Регал, 17 октомври 2007 г.
  3. http://www.regal.bg/show.php?storyid=1101120, Пшенично пиво от "Каменица", Регал, 6 юни 2011 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]