Зариф Башири

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зариф Башири
Зариф Бәшири
Роден5 май 1888 г.
Починал21 октомври 1962 г. (74 г.)
Професияписател, поет, етнограф, публицист, журналист, преводач
Националност Татарстан,
 СССР
Активен период1905 – 1962
Жанрдрама, лирика, исторически роман, детска литература, сатира, документалистика
Направлениесоциалистически реализъм

Зариф Башири (на татарски: Зариф Бәшири) е татарски и башкирски съветски писател, поет, литературовед, журналист, преводач и ентограф. Създава произведения на татарски, узбекски, уйгурски, башкирски и руски език.[1]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Зариф Башири, с рождено име Зариф Шарафетдин ули Башири, е роден на 5 май 1888 г. в село Чут, Чивилска околия, Казанска губерния (днешен Кайбицки район на Република Татарстан), Руска империя, в семейството на молла. В периода 1898 – 1902 г. учи в медресето „Нурия“ в град Буинск, а после в периода 1902 – 1904 г. в медресето на село Акиегетово. След като завършва работи като учител в родното си село, Постъпва в медресето „Мухаммадия“, което завършва през 1908 г.[2][3][4]

Първите му публикации се отнасят към периода на обучение в медресето „Мухаммадие“. От 1905 г. са първите му стихотворения „Да живее свободата!“ и „Апел до Думата“, издадени през 1906 г във вестник „Казан Мухбире“ (Казански бюлетин). Впоследствие е публикуван в списанията „Шура“ (Съвет) и „Чүкеч“ (Чук), и във вестниците „Фикер“ (Мисъл), „Йолдыз“ (Звезда) и „Вакыт“ (Време). Първата му книга, стихосбирката „Миллет кайтасы“ (С грижа за нацията), е издадена през 1907 г. Стихотворенията в нея – „Мечтите на един слуга“, „Бедният“ и „Старицата“ са пропити със съчувствие към бедните. Лиричните стихове „Облакът и желанията на децата“ и „На гроба на майката“ впоследствие стават любими произведения на учениците и се превръщат в народни песни.[3][1][4]

През 1908 г. се премества в Оренбург, където в периода 1908 – 1910 г. издава 8 стихосбирки – „Звуците на река Тути“, „Стихотворения“, „Пролетно слънце“, „Утринен звън“, „В памет“, „Утеха или пробуждане“, „Пролетна капка“, и „Люлка на чувствата“. Работи като коректор в печатница „Каримов, Хусаинов и К°“, после е главен секретар в списание „Чүкеч“. Прави и научни изследвания като и през 1909 г. публикува етнографските очерци „Чуваши“ и „Мещеряки“ за за живота и бита на чувашите и мишарите в началото на XX век.[3][4]

От 1910 г. преподава татарски и руски език и литература в селата Алагулово и Верки в Пензенска и Тамбовска губерния. През 1911 г. е публикуван разказът му „Аниса чувашкото момиче“. От 1913 г. е учител в село Капал (сега в Казахстан). Изучава езиците, живота и бита на казахския, уйгурския и узбекския народи. От 1917 г. работи към вестника и сатиричното списание „Садак“ (Лъч) в град Верном (от 1921 г. Алмати). В периода 1918 – 1919 г. е началник на отдела за народна просвета в Жаркент (Казахска ССР), а след това работи в учебните заведения на град Ташкент и заема отговорни длъжности в редакциите на вестници и списания. От 1921 г. е член на управителния съвет на Сдружението на пролетарските писатели. Приятел е с Мажит Гафури и Сагит Рамиев.[3][4]

През 1923 г. е издаден романът му „Тау Култакларында“ (В клисурата). Същата година пише пиесата „Садыр Хонрук“, чиято постановка е на уйгурската театрална група в Дома на националните малцинства в Алма-Ата, и става една от първите театрални постановки на уйгурски език.[4]

До 1930 г. преподава узбекски и уйгурски езици и литература в Централноазиатския държавен университет в Ташкент, Узбекска АССР. През този период в Казан са сборниците му „Узбекска литература“, „Уйгурска литература“, „Чувашка литература“ с преводи, чиято цел е да запознае татарския читател с националните литератури на тези народи.[3]

В периода 1930 – 1931 г. живее и работи в Донбас в град Сталино (днес Донецк) като ръководител на отдела за литература на татарския вестник „Пролетар“. В периода 1931 – 1933 г. работи като старши инспектор в Народният комисариат на финансите на РСФСР в Москва, а през 1933 г. е изпратен в Уфа като инспектор в Народния комисариат на финансите на Башкирската автономна съветска социалистическа република. През 1938 г. е приет за член на Съюза на съветските писатели на БАССР (днес Съюз на писателите на Република Башкортостан).[3]

На 28 април 1938 г. е арестуван, осъден е като враг на народа за национализъм. В периода 1938 – 1943 г. е депортиран в лагера в Колима (ГУЛАГ), а след това е въдворен в Белебеевския район на Башкирска АССР до 1948 г. През 1948 г. се връща в Уфа. Реабилитиран е на 19 септември 1956 г. На 30 октомври 1956 г. е възстановен в Съюза на писателите на Башкирия като „един от най-старите татарски писатели“.[2][1][4]

Живее в Уфа и се занимава с издателска и просветителска дейност. След 27-годишно прекъсване в Казан и Уфа започват да се издават негови непубликувани досега произведения. През последните години от живота си работи по мемоарите „Спомени на съвременниците“, издадени в съкратен вариант през 1968 г.[3]

Зариф Башири умира на 21 октомври 1962 г. в Уфа, Башкирска АССР. Погребан е в мюсюлманското гробище на града.[1]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Миллет кайтасы (1907)[2]
  • Тутый тавышы: шигырьләр (1908)
  • Язгы кояш: Шигырьләр (1908)
  • Иртәнге азан (1909)
  • Юаткыч ѝә уяткыч: шигырьләр (1909)
  • Ядкяр: шигырьләр (1909)
  • Яз тамчылары (1909)
  • Хиссият бишеклары (1910)
  • Нургали солдат (1911) – хумористична поема
  • Сыерныу тыярсыстыяле (1911) – поема
  • Якшшын абый кызлары (1912) – поема
  • Карун белән Һарун хикәясе (1912) – поема
  • Аслан – сылыкта (1912)
  • Хиссият бишекләре (1913)
  • Иранда өч илбасар хикәясе (1914)
  • Тамир кызлары () – поема
  • Иснанкызы Аллаэтда () – поема
  • Авылларда давыйлар () – роман в стихове
  • Шиғырьләр (1927)
  • Текә ташлар әйләнәсендә (1930)
  • Поезд (1930)

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Тау Култакларында (1923)[2]
  • Аумакайлыжстан (?)

Повести и проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Шаян Фәһим (1910) – разказ
  • Чуваш кызы Әнисә (1911)
  • Фаэтончи (1911)
  • Оч юлбасар (1911)
  • Тыуфылык хидаяк (1911)
  • Картада отылган кыз хикәясе (1912)
  • Эффек кульмек (1928)
  • Цин Цзян-линын булэкэрэ (1937)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Садыр Хонрук (1923)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Чуваши (1909) – етнографски очерк за живота и бита на чувашкия народ в началото на XX век
  • Мещеряки (1909) – етнографски очерк за живота и бита на мишарите
  • Чуваш әдәбияты (1928)
  • Үзбәк әдәбияты (1929)
  • Уйгур әдәбияты (1931)
  • Замандашларым белән очрашулар: Язучы истәлекләре (1968) – мемоари

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г Биография в „Литературен свят“
  2. ↑ а б в г ((ru)) Биография и библиография в „Чувашка енциклопедия“
  3. ↑ а б в г д е ж ((ru)) Биография и библиография в Националната електронна библиотека на Република Башкортостан
  4. ↑ а б в г д е ((ru)) Творческий путь классика татарской литературы Зарифа Башири, биография в татарското онлайн списание „Кара Аккош“
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Зариф Башири“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Съветски съюз“         Портал „Съветски съюз“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Зариф_Башири&oldid=12189088“.