Втори йерусалимски храм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Зугот)
Скица на Втория храм, нарисувана през 19 век от френския архитект Charles Chipiez.
Модел на Втория храм

Втори Йерусалимски храм се нарича реконструкция на Йерусалимския храм (Соломоновия храм), разрушен от армията на вавилонския цар Навуходоносор II през 586 г. пр. Хр..

Вторият храм е построен през 515 г. пр. Хр., след завръщането на евреите от вавилонския плен, и е разрушен през 70 г. сл. Хр. от римския император Тит. През този период Храмът е културен и духовен център на юдаизма и място за извършване на ритуалните жертвоприношения. Периодът на съществуване на Втория храм е наричан зугот, тъй като за него е характерно духовното лидерство на пет двойки („зугот“) религиозни учители.

През 19 г. пр. Хр. Ирод Велики дава началото на работите по разширяване и преустройство на Втория храм; поради тази причина, от тази дата насетне Йерусалимския храм бива наричан също така и Храмът на Ирод.

Построяване на Втория храм[редактиране | редактиране на кода]

Помпей в Йерусалимския храм“. Картина на Жан Фуке

Веднага влед завръщането си от Вавилонския плен, юдеите, под ръководството на назначения за управник на Юдея Зоровавел, се залавят с възстановяването на разрушените и опустели 70 години по-рано Йерусалим и Юдея.

Завърналите се в Юдея изгнаници били движени от силни религиозни чувства и желаели да възстановят възможно най-скоро мястото за преклонение, възстановявайки по този начин и традицията на жертвените ритуали.

Божият храм бива издигнат точно на мястото на предишния храм. През 535 г. пр. Хр. основите на Храма са завършени. Храмът е завършен изцяло и готов да бъде осветен през пролетта на 515 г. пр. Хр., повече от двадесет години след завръщането от Вавилония.

Разлики с Първия храм[редактиране | редактиране на кода]

Вторият храм не е можело да бъде построен със същия разкош както предишния – Соломоновия храм.

Освен това някои от елементите на Соломоновия храм били загубени или разрушени и тяхната замяна била невъзможна: Ковчегът на завета, Урим и Тумим, свещеното олио, свещения огън, скрижалите с Десетте Божи заповеди, манната небесна и др.

Във Втория храм, за разлика от Първия храм, имало малък външен двор, който можел да бъде използван от прозелитите (хората, почитащи Бога, но неподчинени на юдейските закони) за молитва.

Разширяване по времето на Ирод[редактиране | редактиране на кода]

Към 19 г. пр.н.е. Ирод Велики дал началото на работи по възобновяване и разширяване на Втория храм. След това обновление, Храмът често бива наричан Храма на Ирод. Работата по Храма приключила през 64 г., само шест години преди да бъде отново разрушен (70 г.).

Разрушаване на Втория храм[редактиране | редактиране на кода]

Разрушаването на Втория храм. Франческо Айец, 1867 г.

През 66 г. юдейското население въстава срещу Римската империя. Четири години по-късно, през 70 година, римските легиони, под командването на Тит, завладяват и разрушават Йерусалим. Вторият храм не оцелял. Това тъжно събитие от юдейската история се отбелязва всяка година през деветия ден от еврейския месец ав с деня Тиша бе Ав.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Secondo Tempio в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​