Иван Радулов (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Радулов.

Иван Радулов
български революционер
Константин Стефанов и Иван Радулов в 1904 година, Ню Йорк.
Константин Стефанов и Иван Радулов в 1904 година, Ню Йорк.

Роден
1876 г.
Починал
1942 г. (66 г.)
Иван Радулов в Общомедия

Иван (Йонко) Марков Радулов е български общественик и реолюционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван с братята си Лазар и Димитър и баща им Марко Радулов в 1910 година в Банско
Радулов, Ушев и Радойков като четници. Фотография на Димитър Германски от Самоков

Роден е в 1876 година в Банско, тогава в Османската империя. Майка му Елена е от рода Голеви и е внучка на Лазар Герман. Баща му Марко Атанасов Радулов работи като кираджия между Солун, Сяр и София, като понякога пътува до Будапеща и Виена. До 1914 държи ханове в Рилския манастир, а до 1918 година - в Лъджене. Умира в 1938 година в Банско, почти на 100 години. В 1892 година Иван Радулов постъпва в Американския колеж в Самоков, който завършва в 1896 година. Завръшва се в Банско през лятото на същата година и е посветен от Гоце Делчев във ВМОРО. По съвет на Делчев Радулов се връща в Самоков и започва работа в печатницата на колежа. Радулов три години нелегално печата революционни позиви, които се разпространяват в Македония и Одринско. Родната му къща в Банско става пункт на революционната организация и в нея отсядат войводи като Яне Сандански и Христо Чернопеев. Участва в групата, отвлякла американската протестантска мисионерка Елън Стоун в 1901 година.[1]

От юли до септември 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание Радулов е ръководител в Разложкия край. След разгрома на въстанието бяга в България и се установява в Лъджене, където баща му има хан. В края на 1903 година се връща в Банско. На 26 декември 1903 година Задграничното представителство на ВМОРО взима решение да го изпрати в Америка за пропагандиране на революционната кауза и набиране на средства за оръжие. Като разложки ръководител го замества Благо Ушев.[1]

В края на март 1904 година Иван Радулов взима участие в учредяването на Българо-американския македонски комитет.[1][2] В следващите години Радулов живее в Кънектикът и Масачузетс. През 1910 г. се връща за кратко в Банско. Неговият по-малък брат Димитър тогава е преследван за революционна дейност и на връщане Радулов го взема в САЩ. Впоследствие при него заминава и по-малкият брат на Йонко Вапцаров – Георги Вапцаров, за когото Радулов се грижи. През 1918 г. Иван Радулов се жени за ирландка. До смъртта си през 1942 г. той поддържа връзки с България.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Създаване на българо-американски македонски комитет в САЩ през 1904 г.. // Дедо Лазко. Посетен на 21 януари 2015.
  2. Гаджев, Иван. История на българската емиграция в Северна Америка. Поглед отвътре, том 1 (1860 - 1944). Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Т. Гаджев“; Издателска къща „Гутенберг“, 2003. ISBN 954-9943-44-5. с. 42, 468.
     Портал „Македония“         Портал „Македония