Ина Трифонова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ина Трифонова
българска художничка
Ина Трифонова, 2019 г.
Ина Трифонова, 2019 г.

Родена

Националност Флаг на България България
Псевдоним INA
Кариера в изкуството
Стил Попарт, Концептуално изкуство
Жанр Обект, Инсталационно изкуство, Пърформанс
Академия Национална художествена академия
Учители Любомир Стойков
Направление Съвременно изкуство

Ина Йорданова Трифонова, с творческо име INA, е български моден дизайнер и артист в областта на пърформанс и съвременно изкуство.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ина Трифонова, с творческото име INA е родена на 5 юни 1981 г. в Ямбол. През 2010 г. завършва магистратура по мода в Национална художествена академия. Защитава докторска дисертация с тема: „Архитектурни принципи в концептуалния моден дизайн и дрехата като художествен обект от края на XX и началото на XXI век“[1], с научен ръководител проф. д-р арх. Милена Николова за получаване на научната степен доктор в областта на изкуствознанието и визуалните изкуства през 2017 г.

Живее в Ботевград, където е учител в ,,ОУ Никола Йонков Вапцаров”.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

„Матриархат – обекти“, (Matriarchy – objects) 2012, Fridge gallery, София е проект, свързан с изследванията върху темата „Дрехата като художествен обект“ и представлява колекция от свободно инсталирани дрехи-скулптури с умишлено търсен примитивен вид. През 2013 включва обектите от „Матриархат“ в концептуалния видео-пърформънс „A dress can form a reality“, заснет и проведен в „България мол“, като се поставя въпроса за феномена на консуматорството в България и настъпателната култура на моловете.[3]

„Matriarchy – objects“, 2012, Fridge gallery, София

В проекта „Мекота“ (Soft), Arosita gallery, 2019, София е застъпена темата за загуба на идентичност у съвременния човек. Серията обекти, пълни с вата „Монохроми“ (Monochromes) са символ на човека и сливането му с професионалната среда, в „глобалното село“. Способността да „бъдем меки“ е теза, зад която стоят заглавия като „Осмелявам се да бъда мека“ ( I dare to be soft), Сладки и меки кутии (Sweet & Soft boxes) и др.[4] [5] [6] [7]

„Soft" Monochromes, 2019, Arosita Gallery, София

Самостоятелни изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • 2019 – „Soft“ – Arosita gallery, София [8]
  • 2017 – „Абстракцията“ – кураторски проект, галерия „Кирил Кръстев“, Ямбол
  • 2016 – „Social Archetypes“ – моден пърформънс, градски парк, Ямбол
  • 2014 – „Public Photoshoot“ – моден пърформънс, галерия Антракт, София
  • 2013 – „A dress can form a reality” – видео-пърформънс, Bulgaria Mall, София [9]
  • 2012 – "Matriarchy & Objects” – Fridge gallery, София
  • 2010 – „Future ethno“ – Active art gallery, Варна [10]

Групови изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • 2020 – „Поетика на пространството”, YO\KO+INA - Арт център Банкя [11]
  • 2020 – „Textile art“ – Зала на Асоциация на унгарските художници, Будапеща, Унгария
  • 2017 – „Абстракцията“ – галерия „Кирил Кръстев“, Ямбол
  • 2016 – „Мини текстил“ – галерия „София Прес“, София
  • 2016 – „Биенале на малките форми“ галерия „Илия Бешков“, Плевен
  • 2007 – Алхимия на любовта“ – Български Културен Център, Москва, Русия
  • 2007 – „Традиция и съвременно изкуство“ – Международен фестивал за съвременно изкуство, Манежа, Москва, Русия

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]