Интеграция на циганите в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Интеграция на циганите в България са опитите за приобщаване на циганите към българското общество.[1][2] Въпреки, че този процес започва още преди Освобождението,[3] дори през XXI век той няма особен успех и продължава да е обект на горещи спорове. Сред проблемите за интеграцията на циганите са техните общностни традиции, в резултат на които повечето от тях живеят в изолирани гета с мизерни условия. Често те не желаят да се образоват,[2] заживяват на съпружески начала от ранна възраст, като създават многолюдни семейства, а сред техните общности се шири висока безработица, бедност и престъпност.[4][5][6]

Държавна политика[редактиране | редактиране на кода]

Според плана за действие на новосъздадения Национален съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет, целта на този съвет е „преодоляване на неравноправното третиране на ромите чрез ефективно включване в социално-икономическия живот.“ Същият съвет планира да постигне консенсус по политиката и мерките за интегриране на ромите, без да посочва кои организации са въвлечени в обсъждането на съответните политика и мерки и без да посочи кои елементи се нуждаят от консенсус[7].

Държавата е приела голям брой документи касаещи интеграцията на ромите:

  • „Рамкова програма за интеграция на ромите в българското общество“ (1999); [8]
  • „Национален план за действие за по-нататъшно прилагане на Рамковата програма“ (2003 – 2004)' [9]
  • „Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства – 11.06.2004 г.“[10]
  • „Национален план за действие за изпълнение целите на „Десетилетието на ромското включване (2005 – 2015)““.[11]
    • В изпълнение на последния документ:
      • за откриване на кампанията, на 8 април 2005 година правителството отпуска 29 570 лв.[12]
      • за образованието на ромите през 2005 година е предвиден бюджет един милион лева[13]
  • План за действие за изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество за 2006 г. – документ с посочени точни суми за харчене и изпълнители.[14] В този план има голям брой насочени към ромите мерки, включително 1 650 000 лв. от бюджета на Националния план за действие по заетостта за Национална програма „Ограмотяване и квалификация на роми“ – Приет с РМС от 26.02.2006 г.

Според изказване от 04.07.2006 г. на министър-председателя Сергей Станишев „в продължение на дълги години и в България нямаше цялостна държавна политика за интеграция на ромите.“[15]

Според Йонко Грозев, адвокат от Центъра за либерални стратегии, твърденията за „привилегировано положение на циганите“ са „смехотворни“, тъй като България „няма активна политика за интеграция на роми.“[16]

Икономически ефект[редактиране | редактиране на кода]

През 2006 икономистите Лъчезар Богданов и Георги Ангелов публикуват доклад, финансиран от Институт „Отворено общество“, съдържащ оценка на потенциалните разходи и ползи от ефективната интеграция на циганите в обществото. Те оценяват ползите за 10-годишен период по настояща стойност към 2006 на 15 до 30 милиарда лева, а разходите – на 0,7 до 1,1 милиарда лева. Мерките за интеграция, отчетени в анализа, включват промяна в системата на социално подпомагане, която да увеличи стимулите за труд; либерализиране на пазара на труда, включително намаляване или премахване на минималната заплата; намаляване на облагането на труда с данъци и осигуровки; обвързване на финансирането на училищата с броя на учениците и качеството на обучението им. Като потенциални ползи са отчетени намаляването на социалните помощи, увеличаването на положения труд и произведените блага, намалената смъртност и престъпност.[17]

Различни аргументи[редактиране | редактиране на кода]

Расизъм, насочен срещу циганите[редактиране | редактиране на кода]

Международни правозащитнически организации често критикуват отношението към циганите в България. В доклад на Amnesty International от май 2006 година има отделна точка за „Дискриминация спрямо роми“ с посочени четири конкретни случая [18], [19]. Нарушаването на човешките права на хора с ромски произход продължава да фигурира в доклада на Amnesty International и през 2007 година, като отделно внимание е обърнато на насилственото изселване на роми от софийски гета[20]. Случаи на насилие и дискриминация срещу лица от ромски етнос фигурират във всеки от годишните доклади на правозащитната организция Български хелзинкски комитет.[21]

Ощетяване на циганите от прехода[редактиране | редактиране на кода]

Някои изследователи на циганите, например Илона Томова, констатират, че до прехода около половината от тях работят в сферата на кооперираното селско стопанство. Тъй като преди 1944 г. повечето цигани не са притежавали земя, с връщането на земята на бившите собственици и премахването на кооперативните стопанства мнозинството от тях биват лишени от поминък. [22] Томова казва по-нататък в доклада си:

„...поради ниския си образователен статус се оказват най-депремираната етническа общност в страната...Ситуацията се „нагнетява“ допълнително и от изключителната, а по-скоро демонстративна загриженост на задгранични неправителствени (фондации и др.) организации [32], които – реално или привидно проявяват изключителна загриженост за безработицата, бездомността, безперспективността на българските циганите, без да я съотнасят спрямо идентичната съдба на всички останали българи. У последните зрее ропот. На всекидневно равнище формулировката му е: ”С какво циганите са по-добри от всички нас, щото отново да бъдат „привилегировани“, а ние – отново дискриминирани?!“ “

Клод Кан, директор на програмите на Европейския център за права на циганите, смята, че в цяла централна и източна Европа много бивши „интегрирани“ цигански семейства „след промените през 1989 г. внезапно откриват, че отново ги изтласкват от обществото – че те първи губят работата си, че приятелите им не-цигани ги изоставят, че са маргинализирани спрямо всички общности – цигани и нецигани. [23]

Според информация от Дойчландрадио, повторена от българските медии[24], историкът Волфганг Виперман е критикувал България за това, че не спазва правата на циганското малцинство. Според него, „десетилетието на Ромското включване“ не се изпълнява: ромският език и култура не са защитени; циганите не за защитени от социално обедняване; те не са допускани до пазара на труда и до образование, като съзнателно им се пречи в това отношение, а защитата им от преследване и обезправяване не е гарантирана[25].

Гетоизация[редактиране | редактиране на кода]

Концентрацията на циганско население с ниски доходи води до образуване на гета с ниско качество на обществените услуги.

Пример за това е квартал „Столипиново“ в Пловдив, където в първите години на XXI век възниква криза с електроразпределението. Лошата техническа инфраструктура води до чести прекъсвания на електроснабдяването,[26][27] а голяма част от консуматорите изобщо не плащат за използваното електричество, като неизплатените задължения достигат до 6,5 милиона лева.[28][29] Проблемът придобива публичност и в защита на длъжниците се изказват лидерът на Движението за права и свободи Ахмед Доган и депутатката в Европейския парламент Елс де Хрун.[26][30] След приватизацията на електроразпределителната мрежа, около 2007 година проблемът е решен с допълнителни инвестиции в инфраструктурата и подобрена организация при събирането на задълженията.[26]

Хигиената в кварталите, обитавани предимно от цигани, е на много ниско ниво, като обикновено липсват електричество, отходни системи и течаща вода. През лятото и есента на 2006 година в Пловдив се развива епидемия от хепатит А, като по данни на Националния медицински координационен център само до 20 септември от 886 заболели, 637 са в „Столипиново“ и 92 в „Шекер махала“[31]. Според министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски причината е в ниската хигиена в гетата[32]. Вестник Капитал описва камари боклуци, достигащи 1 м[33]. Община Пловдив дори е принудена да поиска полиция да следи за чистотата в квартала, защото циганите предпочитат да изхвърлят битовите си отпадъци през балконите[34]

Епидемията е овладяна с безплатно ваксиниране на децата от гетата[35]. Мерките пораждат недоволство сред българите тъй като за децата извън „Столипиново“ ваксината не е безплатна. [36]

През септември 2006 година родителите на учениците от 3-ти „А“ клас на пловдивското училище „Христо Ботев“ отказват да пуснат децата си на училище, защото там учат и 13 циганчета от квартал „Столипиново“. [37] [38]

Престъпност сред циганите[редактиране | редактиране на кода]

Роля в популяризирането на крайната десница[редактиране | редактиране на кода]

Някои коментатори свързват неуспехите в интеграцията на циганите с популяризирането на крайната десница в страната. Така в свое интервю от 2005 година Емил Кало, председател на Организацията на евреите в България „Шалом“, казва, че липсата на държавна политика за интеграция на циганите е важен фактор за ранните успехи на крайнодясната партия „Атака“, която той определя като фашистка.[39] Чест аргумент на крайната десница е, че усилията за интеграция на циганите са предлог за тяхното поставяни в привилегирована позиция по отношение на останалото население.

Цигански расизъм[редактиране | редактиране на кода]

Циганите наричат другите народи с думата „гаджо“ (не-цигани) и с „дас“, произхождаща от староиндийска дума за „слуга“, „роб“ (вж и тук).

Критика към морала на циганите[редактиране | редактиране на кода]

Има случаи на кражби на релси от действащи ЖП линии извършвани от цигани[40][41], въпреки опасността да стане катастрофа и да загинат хора.

При станалите през 2005 г. наводнения, 2500 пострадали цигани са подслонени в училище „Кирил и Методий“ в Ихтиман. По врече на престоя им там са откраднати много учебни пособия, разбити са складове и са счупени чинове.[42].

Момичетата от цигански произход в България традиционно встъпват във фактическо съжителство и често раждат деца, на възраст от 13 до 19 години. При момчетата подобни очаквания има от 15 г. до 21 г. Проблемен момент при данните от националните преброявания е невъзможността да се открои фактът, че първият юридически брак при циганите често е легитимация на второ, трето или още по-късно фактическо съжителство. Ромската общност у нас възприема като „стари моми“ неомъжените момичета, на възраст над 19 – 23 години.[43]

Позиция на българските националистически организации и партии[редактиране | редактиране на кода]

За ВМРО-БНД, партия Атака и БНС, интеграцията включва еднакви задължения и отговорност пред закона за малцинствата, като неотделима от правата част[44]. Според тях специално внимание към един етнос под предлог спазване на човешки права, го поставя в привилегирована по отношение на останалото население позиция и е дискриминационно по своята същност[45][46]. Тази позиция не е изолирана и се споделя от немалко обикновени българи.[47]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Интеграция на ромите в България: необходими реформи и икономически ефекти“ – Лъчезар Богданов, Георги Ангелов, май 2006, в библиотека Логин, свързано от сайта на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси на България: [1]
  2. а б „Политика към ромите в България“ – Портал Европа (europe.bg), 16.04.2007: „Шестте политически сили [БСП, ДПС, ГЕРБ, ДСБ, СДС и ВМРО] се обединиха около становището, че ранното стъпване в училище до голяма степен ще успее да интегрира ромската общност и ще я направи активен участник в социалните процеси“; Говори се и за „ромските гета
  3. Литературата на малцинствата в България след Освобождението. Т. 1. Ред. В. Мутафчиева, Георги Цанков, Магда Карабелова. София, „Карина М“, 1999 (описана в Портала на етническите малцинства в България – Издания от общ характер)
  4. Ст.н.с. д-р Анна Мантарова, Eтнически аспекти на престъпността в България и Македония, част 1
  5. Ст.н.с. д-р Анна Мантарова, Eтнически аспекти на престъпността в България и Македония, част 2
  6. Доц. д-р Кирил Кертиков, Европеизация или „циганизация“ на България?
  7. План за действие за изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество за 2006 г.
  8. (Неофициален източник) Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество
  9. (Неофициален източник) План за действие за изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество за периода 2003 – 2004 г.
  10. МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства
  11. Национален план за действие за изпълнение целите на “Десетилетието на ромското включване (2005 – 2015)
  12. Близо 30 000 лв. одобри министър Филиз Хюсменова за националния старт на „Десетилетието ...“
  13. 1 милион лева е предвиденият от правителството бюджет за 2005 година
  14. План за действие за изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество за 2006 г.
  15. Национален съвет за сътрудничество по етническите и демографски въпроси – Премиерът цитиран.
  16. Смехотворни твърдения
  17. Богданов, Лъчезар и др. Интеграция на ромите в България: необходими реформи и икономически ефекти (PDF). // 2006. Архив на оригинала от 3 септември 2006.
  18. Amnesty International Report 2006 – Bulgaria
  19. Amnesty International report 2006. Europe and Cental Asia. Bulgaria
  20. Amnesty International Report 2007 – Bulgaria
  21. Годишни доклади за правата на човека на Бъгарски хелзинкски комитет
  22. Томова, Илона. Родопите през 90-те: състояние и тенденции на развитие, Архив на ИС към БАН, С., 1998, С. 76. Цитирано по Кертиков, Кирил; 2002 "Европеизация или „циганизация“на България?". В Balkans'21 – volume 1 / 2002
  23. Cahn, Claude. 2002. Extreme Poverty, Human Rights and Roma. In: Roma Rights. N1. 2002
  24. Новинар:Германски историк ни обвини в дискриминация на ромите
  25. DW-WORLD.DE: Ромите в България и Румъния са дискриминирани
  26. а б в „Столипиново“. Проблем. Решение. // clubz.bg. Клуб Z, 2016. Посетен на 2019-03-08.
  27. Cahn, Claude. 2002. Extreme Poverty, Human Rights and Roma. In: Roma Rights. N1. 2002
  28. в-к Марица днес, бр.59(3378), 2002 г. “Столипиново” изяде 2 милиона помощи
  29. Телевизия bTV – Длъжниците на „Електроразпределение“-Пловдив от „Столипиново“ са търгували с ток
  30. в-к Дневник – Елс де Грун, депутат в Европейския парламент: До 2007 г. остава малко време и много работа за вършене
  31. plovdiv24.com – 886 са заболелите от вирусен хепатит А в Пловдив
  32. Министерство на здравеопазването – Лошото хигиенно състояние в Столипиново е първопричина за епидемията от хепатит А
  33. в-к Капитал – "Столипиново" – присъдата на 40 000 души
  34. actualno.com – Засилено полицейско присъствие в Столипиново
  35. МЗ ще купи 20 000 дози ваксини против хепатит на цена 22 лв. за ваксинацията в „Столипиново“
  36. Лекарите в Пловдив препоръчват на родителите да купят ваксини срещу хепатит А (1 ваксина е 54 лв.)
  37. 21 септември 2006. Родителите на учениците от 3„А” клас на пловдивското училище „Христо Ботев“ не искат децата им да учат заедно с болни от хепатит циганчета
  38. Цял клас ученици отказа да влезе в училище заради хепатита в Пловдив
  39. Готев, Георги. Нехайството ни роди „Атака“. // standartnews.com. Стандарт, 2005. Архив на оригинала. Посетен на 2019-02-23.
  40. 100 роми с крадени релси атакуват патрул
  41. 30-годишен ром беше задържан докато демонтирал железопътни релси между Обеля и Волуяк
  42. Роми разбиха училище в Ихтиман – в-к Новинар, 10 август 2005 г.
  43. Пампоров, Алексей. Ромското всекидневие в България. София, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, 2006. ISBN 978-954-8872-63-8. с. 352.
  44. Български национален съюз – Допълват Оруел: Етническото разделение е национално единство
  45. ВМРО-Варна – Циганизацията на страната
  46. в-к Атака – Мизерията „циганизира“ българите
  47. komentari.com – Циганията... или когато фактите говорят, правозащитниците да мълчат

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]