Иржи Прошек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иржи Прошек
чешки предприемач

Роден
Починал
1905 г. (57 г.)
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Иржи Прошек (по-известен като Георги Прошек) е чешки инженер и предприемач, участник в борбите за освобождение на България, прекарал по-голямата част от живота си в нея. Той е брат на Богдан Прошек и братовчед на Вацлав и Йозеф Прошек.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Прошек е роден през 1847 г. в градеца Бероун до Прага в семейство на обущар, но родът им се знае отпреди 300 години. Записва землемерно инженерство и строителство в Кралевската чешка политехника и в 1869 г. се дипломира с титлата инженер.

През 1871 г. пристига в Тракия и работи по изграждането и експлоатацията на железопътната линия на барон Хирш . В село Ябълково се среща с Васил Левски [1] и с ръководителите на местния таен революционен комитет основават Славянски дом, училище, читалище и първия интернационален таен революционен комитет. Прошек доставя оръжие под прикритието, че е необходимо за охраната на железопътната линия и пренася тайно революционната поща на комитетите. В 1876 г. на­пус­ка железницата и става ко­рес­пон­дент на ев­ро­пейс­ки­ вестници, в ко­и­то разгласява зверствата при по­ту­ша­ва­не на Ап­рил­с­ко­то въс­та­ние. В Рус­ко-тур­с­ка­та вой­на замина­ва за Од­рин за­ед­но със свои при­я­те­ли, де­мон­ти­ра към 200 м ж.п. рел­си и ги хвърля в р. Марица, про­ва­ля пре­ми­на­ва­не­то на турските во­ен­ни еша­ло­ни и облекчава изхода на бит­ка­та при Шипка. Pаз­к­ри­т от тур­с­ки­те влас­ти Иржи Про­шек е осъден на смърт, но ус­пя­ва да из­бя­га в Бу­ку­рещ, къ­де­то ра­бо­ти ка­то пре­во­дач на рус­ката армия. За приноса в освобождението на България, получава ви­со­ки­те от­ли­чия – ор­ден „Св. Алек­сан­дър Нев­с­ки“ I ст. и злат­на са­бя. [1]

След Освобождението е архитект в общината в София (1879 – 1881) и работи върху първия градоустройствен план на града. По-късно е главен инженер на Дирекцията на обществените сгради (1881 – 1885). Участва в инициирането и изграждането на паметника на Васил Левски [1], на построеният в памет на обесените от турците софийски книжари Лъвов мост и на Орлов мост, където са посрещнати заточениците от Диарбекир. Заедно с брат си, Богдан Прошек, основава през 1879 първата печатница в София, през 1884 – Пивоварна „Прошек“, най-голямата в града по това време и първата електрифицирана сграда в България със собствен генератор, а по-късно правят и керамична фабрика за тух­ли в с. Дол­ни Бог­ров, Со­фийс­ко. Инж. Про­шек про­уч­ва на­хо­ди­ща на мра­мор в стра­на­та и със­та­вя кар­та. Иржи Прошек е един от основателите на дружеството Славянска беседа и на Българското инженерно-архитектурно дружество.

Жени се за Ан­на Ро­у­ба­ло­ва. От брака им се раждат четири дъщери и един син – Георги. Стро­е­жа на при­ста­ни­ще­то във Вар­на е най-мащабното му дело, но ударено от свлачища пристанището не устоява. Георги Прошек не може да го понесе и получава инфаркт. Умира в София на 58 години. Погребан е в семейната гробница, парцел № 16 на Централни софийски католически гробища.

Обществена признателност[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на братята Иржи (Георги) и Богдан Прошек е създаден от известния български скулптор Георги Чапкънов и открит по случай 170 години от рождението на Георги Прошек.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]