Ирина Чмихова
| Ирина Чмихова | |
|---|---|
| българска певица | |
| Родена | |
| Починала | 15 февруари 2020 г.
|
| Музикална кариера | |
| Стил | поп музика |
| Инструменти | вокал |
| Глас | мецосопран |
| Лейбъл | Балкантон |
Ирина Чмихова е българска поп певица и музикален педагог, един от основателите на поп музиката в България.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 5 април 1930 г. в Пловдив в семейството на Николай Николаевич Чмихов, руснак и Цветана Димитрова Велева, българка.
Завършва ДВТУ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Кръстьо Мирски и започва работа като актриса по разпределение в Димитровградския театър. Започва да пее още като студентка, през 1950 година, когато в България гостува руският пианист Евгений Комаров, създал музикален квартет в Руския клуб.
Докато е в театъра, участва на първото състезание за майстори на поп изкуството в зала „България“, след което ѝ предлагат щатна работа в Държавната концертна дирекция, която ръководи изявите на всички изпълнители и артисти. Към този момент датират първите опити за създаване на поп музика в България и Чмихова е поканена. Песни за нея са писали Борис Карадимчев и Йосиф Цанков, изпълнява песни и шлагери на седем езика: български, руски, немски, испански, италиански, френски, английски. Нейни хитове са „Гренада“, „Ханум“, „Капитан“, „Ти пак си мой“, „Пълнолуние“, „Тригодишна мъка“, по-известна като „Синьото елече“, и други. В периода 1954 – 1970 г. Ирина Чмихова осъществява редица концертни изпълнения, всички те преминали с огромен успех в България и чужбина. Под съпровода на водещите тогава оркестрови и инструментални състави като „Стакато“ с ръководител Развигор Попов, с оркестрите на Александър Събев, „София“ и „Балкантон“, със „Студио 5“, ръководен от Божан Хаджиев – китариста на Вили Казасян, и най-вече с ЕОБРТ, дирижиран от Вили Казасян.
На 32-годишна възраст започва да преподава в отдел „Естрада“ на Консерваторията. Сред учениците ѝ са певци като Маргарита Хранова, Мими Иванова, Мустафа Чаушев, Петър Чернев, Нели Рангелова, Камелия Тодорова, Есил Дюран, Михаил Йончев, Мая Нешкова, Христо Кидиков и др. През 1968 г. тя е сред основателите на Естрадния отдел към тогавашната БДК в София
Ирина Чмихова умира на 89 години на 15 февруари 2020 г. в София.[1]
Дискография[редактиране | редактиране на кода]
Сингли на 78 оборота (твърди плочи)[редактиране | редактиране на кода]
Малки плочи[редактиране | редактиране на кода]
- „Огньовете на Баку“/ „Мама“ (Балкантон – 2566)[4]
- „Ирина Чмихова“ (Балкантон – 5537)[5]
- „Пее Ирина Чмихова“ (Балкантон – 5662)[6]
- „Ирина Чмихова пее руски романси“ (Балкантон – ВТМ 5798)[7]
- „Пее Ирина Чмихова“ (Балкантон – ВТМ 6118)[8]
- „Тамбурино“ – изп. Ир. Чмихова с орк. „Балкантон“, дир. Д. Ганев (Балкантон – ВТВ 10040)[9]
Дългосвирещи плочи[редактиране | редактиране на кода]
- 1979 – „Руски романси и цигански песни“ (Балкантон – ВТА 10451)[10]
Компактдискове[редактиране | редактиране на кода]
- 2005 – „Вечните руски романси и песни“
- 2008 – „Вечните руски романси и песни“
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
- 1982 – „Милионите на Привалов“ (6-сер. тв, България/ФРГ/Западен Берлин) – певица (в 2 серии: V и VI)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Почина Ирина Чмихова, Дарик, 15 февруари 2020 г.
- ↑ „Грешка“/ „Вечерна песен“ – 1664 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
- ↑ „Кукурукуку“/ „Малагуена“ – 1672 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
- ↑ „Огньовете на Баку“/ „Мама“ – 2566 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
- ↑ „Ирина Чмихова“ – 5537 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
- ↑ „Пее Ирина Чмихова“ – 5662 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
- ↑ „Ирина Чмихова пее руски романси“ – ВТМ 5798 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
- ↑ „Пее Ирина Чмихова“ – ВТМ 6118 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
- ↑ „Тамбурино“ – ВТВ 10040 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
- ↑ „Ирина Чмихова. Руски романси и цигански песни“ – ВТА 10451 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Ирина Чмихова: „Семейството е най-важно“ Архив на оригинала от 2008-03-25 в Wayback Machine., интервю във в-к „Дума“, 28 април 2005 г.
- Петров, Здравко, „Ирина Чмихова – голямата легенда на българската естрада на 85“, БНР, пр. „Христо Ботев“, 12 април 2015 г.
- Биография и дискография в БГестрада.ком
