Ирина Чмихова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ирина Чмихова
Родена
Ирина Николаева Чмихова
Починала
Стил поп
Глас мецосопран
Музикален издател Балкантон, Радиопром
Продуцент БНР

Ирина Чмихова е българска поп певица и музикален педагог, и е един от основателите на поп музиката в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 5 април 1930 г. в Пловдив в семейството на Николай Николаевич Чмихов, руснак и Цветана Димитрова Велева, българка.

Завършва ДВТУ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Кръстьо Мирски и започва работа като актриса по разпределение в Димитровградския театър. Започва да пее още като студентка, през 1950 година, когато в България гостува руският пианист Евгений Комаров, създал музикален квартет в Руския клуб.

Докато е в театъра, участва на първото състезание за майстори на поп изкуството в зала „България“, след което ѝ предлагат щатна работа в Държавната концертна дирекция, която ръководи изявите на всички изпълнители и артисти. Към този момент датират първите опити за създаване на поп музика в България и Чмихова е поканена. Песни за нея са писали Борис Карадимчев и Йосиф Цанков, изпълнява песни и шлагери на седем езика: български, руски, немски, испански, италиански, френски, английски. Нейни хитове са „Гренада“, „Ханум“, „Капитан“, „Ти пак си мой“, „Пълнолуние“, „Тригодишна мъка“, по-известна като „Синьото елече“, и други. В периода 1954 – 1970 г. Ирина Чмихова осъществява редица концертни изпълнения, всички те преминали с огромен успех в България и чужбина. Под съпровода на водещите тогава оркестрови и инструментални състави като „Стакато“ с ръководител Развигор Попов, с оркестрите на Александър Събев, „София“ и „Балкантон“, със „Студио 5“, ръководен от Божан Хаджиев – китариста на Вили Казасян, и най-вече с ЕОБРТ, дирижиран от Вили Казасян.

На 32-годишна възраст започва да преподава в отдел „Естрада“ на Консерваторията. Сред учениците ѝ са певци като Маргарита Хранова, Мими Иванова, Мустафа Чаушев, Петър Чернев, Нели Рангелова, Камелия Тодорова, Есил Дюран, Михаил Йончев, Мая Нешкова, Христо Кидиков и др. През 1968 г. тя е сред основателите на Естрадния отдел към тогавашната БДК в София

Ирина Чмихова умира на 89 години на 15 февруари 2020 г. в София.[1]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Сингли на 78 оборота (твърди плочи)[редактиране | редактиране на кода]

  • „Грешка“/ „песен“ (Радиопром – 1664)[2]
  • „Кукурукуку“/ „Малагуена“ (Радиопром – 1672)[3]

Малки плочи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Огньовете на Баку“/ „Мама“ (Балкантон – 2566)[4]
  • „Ирина Чмихова“ (Балкантон – 5537)[5]
  • „Пее Ирина Чмихова“ (Балкантон – 5662)[6]
  • „Ирина Чмихова пее руски романси“ (Балкантон – ВТМ 5798)[7]
  • „Пее Ирина Чмихова“ (Балкантон – ВТМ 6118)[8]
  • „Тамбурино“ – изп. Ир. Чмихова с орк. „Балкантон“, дир. Д. Ганев (Балкантон – ВТВ 10040)[9]

Дългосвирещи плочи[редактиране | редактиране на кода]

  • 1979 – „Руски романси и цигански песни“ (Балкантон – ВТА 10451)[10]

Компактдискове[редактиране | редактиране на кода]

  • 2005 – „Вечните руски романси и песни“
  • 2008 – „Вечните руски романси и песни“

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България