Исторически музей (Тетевен)

Исторически музей в Тетевен
	Музеи в България
Местоположение	Тетевен
Тематика	история, археология, етнография
Основан	1911 г.
Основател	Михал Койчев
Обект на БТС	32.
Печат	има
Работно време
Лятно работно време	9:00 – 12.00; 13:00 – 17:00 (събота и неделя: 10:00 – 12:00; 13:00 – 17:00); (почивни дни: няма)
Зимно работно време	9:00 – 12.00; 13:00 – 17:00 (събота и неделя: 10:00 – 12:00; 13:00 – 16:00); (почивни дни: няма)
Допълнителна информация
Адрес	Тетевен, пл. „Сава Младенов“
Телефон	0678/52005
	Координати: 42°55′05.99″ с. ш. 24°15′52.99″ и. д. / 42.918333° с. ш. 24.264722° и. д. Местоположение в Тетевен
	Исторически музей в Тетевен в Общомедия

Историческият музей в град Тетевен, България е основан през 1911 г. от тетевенеца Михал Койчев^[1].

История[редактиране | редактиране на кода]

Отделя се в самостоятелна сграда през 1932 г., когато по инициатива на градския благотворителен комитет „Георги Бенковски“ и по проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов, е построен дом-паметник с доброволния труд и дарения на местните жители, в знак на признателност и почит към паметта на загиналите за свободата им техни съграждани. До входа на музея е поставена паметна плоча с имената им. За нуждите на музея през 1974 г. сградата е преустроена и разширена.^[2]

Експозиция[редактиране | редактиране на кода]

Музеят е разделен на три основни експозиции: Археология, Етнография и Възраждане, представящи историята на града и региона от Античността до Освобождението на България. Музейният фонд наброява около 4600 експоната.^[3]

Изложени са разнообразни археологически находки:

оръдия на труда от късния палеолит и неолит, намерени в пещера Моровица;
съдове, култова пластика, оброчни плочки, разкриващи материалната и духовна култура на траките по тези земи;
средновековни оръжия, съдове, монети и други.

Етнографският отдел на музея представя облеклото, бита и занаятите, характерни за тетевенския район: резбарство, тъкачество, златарство. Показани са автентични женски и мъжки народни носии от Тетевен, с. Бабинци, с. Лесидрен, с. Малка Желязна, с. Рибарица, както и колекции бродерии и пафти.

Отдел „Възраждане“ разкрива чрез фотографии, документи, ордени и лични вещи участието на жителите на тетевенския край в борбите за национално освобождение на България.

На 21 април 2000 г. от музея е открадната мощехранителницата на свети Харалампий, представляваща 5-килограмово сребърно ковчеже, върху чийто капак е гравирана сцената на Свети Илия в колесница, обточена с широка кант с флорални орнаменти, и четиримата евангелисти в ъглите.^[3]