История на Македония през османската епоха
Османското владичество в Македония продължава 517 години, от началните месеци на 1395 допреди края на 1912 г.[1][2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Завладяване[редактиране | редактиране на кода]
В Черноменската битка от 1371 г. краля на Прилепското кралство Вълкашин и брат му Иван Углеша водят 70 000 войска срещу османците. Въпреки по-малкия си брой, турците успяват да убият Вълкашин и брат му и да спечелят битката.[3]
След пагубните сраженията по-голямата част от Сърбия се разпада на по-малки княжества. Едно от тези княжества е известно като Кралство Прилеп и е водено от сина на Вълкашин, Крали Марко.[4] Като повечето местни управителители в Македония Марко става васал на Мурад I, за да запази позицията си.
Косовската битка от 1389 г. подпечатва съдбата на Македония за следващите 500 години. И двете армии губят водачите си и голям брой войници, но османците успяват лесно да съберат друга армия също толкова голяма, докато местните не успяват.
Крали Марко умира заедно с Константин Драгаш в Битката при Ровине през 1395 г., а територията на неговото владение става Охридски санджак.[5][6]
Цяла Вардарска Македония е под османски контрол от края на XIV век, а Скопие пада на 19 януари 1392 г.[1][7] Освен конфликта със силите на Скендербег, който протича в западните части на Македония между 1444 и 1467 г., Османската империя успява да завладее целия регион.[8]
Османско владичество, 1395 – 1912 г.[редактиране | редактиране на кода]
По време на османското управление на Балканите градовете преживяват много промени във връзка с демографския си прираст и вида на градския пейзаж. Със закони, забраняващи християнските сгради да бъдат по-високи от ислямските, най-високите сгради в градове като Скопие и Битоля са минаретата на джамиите.[9]
Османския пътешественик Евлия Челеби посещава град Битоля през 1661 г. Той пише, че по това време в града има седем джамии, 6 от които са построени през XVI век. Повечето от джамиите построени на територията на днешна Република Македония са с квадратна форма с три портика и минаре от дясната страна на сградата.[10]
Завладени от Османската империя територии[редактиране | редактиране на кода]
-
Османска Битоля през 1880 -
Прилеп в края на XIX век -
Минарета в Османско Скопие -
Османски Щип
Освобождение[редактиране | редактиране на кода]
Балканските войни са две войни от 1912 и 1913 г. Първата стартира на 8 октомври 1912 г., когато държавите от Балканския съюз нападат Османската империя. Тя трае 7 месеца и завършва с победа за съюза, като прекратява османското владичество над Балканите.[11]
Административно деление[редактиране | редактиране на кода]
След завладяването на Македония, тя става част от еялет Румелия.
Вилаети[редактиране | редактиране на кода]
След административната реформа от 60-те години на XIX век, Османската империя е разделена на вилаети, които се подразделят на санджаци.
Косовски[редактиране | редактиране на кода]
Северната част на региона Македония включва Косовски вилает. Санджаците в този вилает, които днес са на територията на Република Македония са:
- Скопски санджак, който включва нахиите Скопие, Куманово, Щип, Кратово и Кочани.
- Призренски санджак, който включва Тетовска нахия.
Битолски[редактиране | редактиране на кода]
Югозападната част на региона е разположена в Битолски вилает. Санджаците в този вилает, които днес са на територията на Република Македония са:
- Битолски санджак, който включва Битоля, Охрид, Ресен и Прилеп.
- Дебърски санджак, който включва Дебър и Кичево.
Солунски[редактиране | редактиране на кода]
Югоизточната част от Македония е разположена във Солунски вилает. Санджаците в този вилает, които днес са на територията на Република Македония са:
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Macedonia:: The Ottoman Empire // Britannica, 2010. Посетен на 25 август 2010.
- ↑ AN OUTLINE OF MACEDONIAN HISTORY FROM ANCIENT TIMES TO 1991 // Embassy of the Republic of Macedonia London, 2010. Посетен на 25 август 2010. Периодът на разширяване на средновековните държави на Балканите и Македония е последван от окупация от страна на Османската империя през 14 век. Македония остава част от Османстата империя за 500 години, тоест до 1912
- ↑ Sedlar, Jean W., East Central Europe in the Middle Ages, 1000 – 1500, (University of Washington Press, 1994), с. 385.
- ↑ The last centuries of Byzantium, (1261-1453) by Donald MacGillivray Nicol
- ↑ Stojanovski, Aleksandar. Makedonija vo turskoto srednovekovie: od krajot na XIV--početokot na XVIII vek. Skopje, Kultura, 1989. OCLC 21875410. с. 49. Посетен на 24 декември 2011. ОХРИДСКИ САНЏАК (Liva i Ohri): Овој санџак исто така е еден од најстарите санџаци во Румелискиот беглербеглак. Се смета дека бил создаден по загинувањето на крал Марко (1395),. (на македонска литературна норма)
- ↑ Šabanović, Hazim. Bosanski pašaluk: postanak i upravna podjela. Sarajevo, Oslobođenje, 1959. OCLC 10236383. с. 20. Посетен на 26 декември 2011. Poslije pogibije kralja Marka i Konstantina Dejanovića na Rovinama (1394) pretvorene su njihove oblasti u turske sandžake, Ćustelndilski i Ohridski. (на хърватски)
- ↑ A brief account of the history of Skopje // skopje.mk, 2010. Архивиран от оригинала на 2009-02-25. Посетен на 25 август 2010. Монах в манастира Св. Теодор в планината Водно записва датата на падането на града под турска власт: „През 69 година (1392) турците превзеха Скопие на 6-ия ден от месеца (19 януари 1392 г. според новия календар)“.
- ↑ Marinus Barletius: Historia de vita et gestis Scanderbegi Epirotarum principis
- ↑ The Church of St Spas – Skopje // National Tourism Portal of Macedonia, 2005-07. Архивиран от оригинала на 2011-05-27. Посетен на 27 август 2010. ...половината са построени под земята поради едикт на турския султан от 17 век, който забранява християнските постройки да са по-високи от джамиите.
- ↑ The Sixteenth Century Mosques of Bitola / Toli Manastır1 // Kalamus, 20??. Посетен на 27 август 2010.
- ↑ Balkan Wars // Britannica. Посетен на 27 август 2010.
