Калина (област Добрич)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Калина (Област Добрич))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Калина.

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Област Добрич. За другото българско село с това име вижте Калина (Област Видин). За други значения вижте Калина (пояснение).

Калина
Общи данни
Население 86 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 21,933 km²
Надм. височина 147 m
Пощ. код 9544
Тел. код 05736
МПС код ТХ
ЕКАТТЕ 35393
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Генерал Тошево
Валентин Димитров
(БСП)

Калина е село в Североизточна България. То се намира в община Генерал-Тошево, област Добрич.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Калина се намира в красива местност. На юг от него е разположена красива гора. Между нея и селото минава коритото на пресъхнала някога река. Землището на селото е на север и е от 17 000 дка. Това е една от най-плодородните земи в Добруджа. През последните години къщи в селото закупиха и английски граждани.

Село Калина е разположено в Приморска Добруджа, на 30 км на запад от Шабленските езера. Богат земеделски район на 140 м надморска височина.

Още от турско време тук са концентрирани много чифлици – безспорно доказателство за голямото плодородие на земята. Може да се каже, че този райски кът е нещо като витрина на българското земеделие. Големият добруджански писател Йордан Йовков е описал събитията от онова време точно по тези места, като дори в разказите си не е променил имената на селата недалеч от Калина: Сърнино, Люляково, Чамурлий (Житен), Мусу бей (Изворово) и др. Тук наблизо е бил и Антимовият хан. Заведение със същото име работи в село Дропла, а самата Филипова кръчма е възстановена в село Красен.

Село Калина е изградено върху някогашен чифлик. Старото му име е Емирлер. До него е имало друг чифлик – малкият Емирлер (малката Калина), с къщи за работниците, 1000 хектара земя, 90 вола, 80 коня, вършачка – собственост на турчин, известен като „Арапа“. Той бил справедлив, коректен, плащал точно и навреме и в чифлика царяло благоденствие.

По-късно двете Калини стават собственост на двама братя – Петър и Драгни Калинкови. В чест на фамилията Калинкови, които са и първите заселници, селото се нарича Калина. С течение на времето малката Калина изчезва.

Сега там са останали само кладенеца, очертанията от градините и остатъци от пещи за печене на негасена вар.

Името Калина в българския език символизира физическата красота и здраве.

По време на румънската окупация чифликът се владее от румънския чокой Флореску. Той се разпорежда да убият през 1916 г. българския опълченец Васил Контаров. Сега на лобното му място е издигнат паметник на територията на някогашната малка Калина. Костите на опълченеца днес са преместени във Военните гробища в Добрич, в Алеята на опълченците. В негова чест съседното село Курт думан (Вълча мъгла) е преименувано Василево.

Всички минали заселници са оставили своя отпечатък върху местните бит и традиции, който ги изпъстря интернационално и мултикултурно.

На 1500 м на изток, между село Калина и село Средина има останки от голям благоустроен някога римски град. Намерени са мраморни и каменни колони, архитектурни детайли, монети от III-ти IV век. На хората от селото това място е известно като „римския камък“. Друга местност край Калина, постоянен обект на иманяри е известна като „римския лагер“.

Макар и разположена в Добруджа,  Калина не се характеризира с типичния за региона равнинен релеф. Пейзажът тук е почти планински. Има каньон на пресъхнала река, а селото е опасано от гъста смесена гора – габър, гледичия, клен, дива череша, оксен, дрян, дъб, акация, бряст, глог.

Гората е чиста, незамърсена и е под обхвата на Натура 2000. Има голямо количество билки – мащерка, дива ягода, овчарски босилек, магарешки бодили, глухарче, великденче. Срещат се фазани. През зимата вият чакали.

Селото е тихо и спретнато. Хората са предимно пенсионери. Има магазин и читалище.

В съседното село Средина, на 3 – 4 километра има църква, отворена за посетители в неделя и празнични дни.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е основано по време на османската власт и е със старо име Емирлер. Това е било бейски чифлик. През 1898 г.братята Петър и Драгни Калинкови купуват от заминаващите турци два чифлика. Големият чифлик е на Петър – 11200 декара, закупен от турчин с прякор Арапина.Чифликът е извън село Калина, затова се нарича Малка Калина. Драгни купува 1600 дка в с.Голяма Калина. През 1940 г. след Крайвската спогодба, в селото се заселват преселници от Северна Добруджа – от с.Съраюрт (сега Михай Витязу – Румъния). Това са заможни българи, които се отличават със своето трудолюбие. Днес от чифлиците нищо не е останало. Селото наброява около 70 къщи. Населението е само от българи, православни християни.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Ежегодно през месец май се организира земляческа среща на площада на селото.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]