Камянка (Шосткински район)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Камянка
на украински: Кам'янка
на руски: Каменка
село
Страна Украйна
ОбластСумска област
РайонШосткински район
ОбщинаСередино-Будска селищна община
Надм. височина196 m
Население327 души (2008 г.)
КАТОТТГUA59100130090045051
Пощенски код41053
Телефонен код+380 5451
Часова зонаUTC+2:00, лятото: UTC+3:00
Камянка в Общомедия

Камянка (на украински: Кам'янка; на руски: Каменка) е село в община Середина Буда в Шосткински район на Сумска област в Украйна.[1]

Според Преброяването на населението в Украйна през 2001 г., населението наброява 421 души.[2]

До 2020 г. органът на местното самоуправление е бил Каменският селски съвет.[3] След това, местното самоуправление на селото се изпълнява от община Середина Буда. Селото се намира на 13 km по права линия в юго-западна посока от административния център на общината – град Середина Буда.

До 19 юли 2020 г. селото е влизало в Середино-Будски район, а след като той е леквидиран, селото става част от Шосткински район с център град Шостка.[4]

Идентификационният код на селото според въведеният през 2020 г. Кодификатор на административно-териториалните единици и територии на териториалните общини (КАТОТТГ) е: UA59100130090045051.[5]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Камянка се намира близо до извора на река Свига, надолу по течението на разстояние 3,5 km е село Пигаривка. През селото минава автомобилен път Т 1915 и железен път с гара Виришалний на 1,5 km. На същото разстояние се намира и село Курган, което е официално обявено за безлюдно и е затрито от регистъра на населените места през 2007 г.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Единно мнение по въпроса за произхода на названието на село Каменка няма. По твърдение на бившия възпитаник на Черниговската духовна семинария Фьодор Богуславски, през царуването на Петър I Каменка „била хутор на дворянина Каменски (от когото и получила названието – Каменка)“.[6][3]

Повечето изследователи обаче не са съгласни с това и смятат, че Каменка е заимствала името си от името на местните езера, които отдавна се наричат Каменни езера поради наличието на голям брой скални късове (камъни, валуни), донесени по тези места от север по време на последния ледников период. В полза на това говори и първоначалното име на селото – Каменните езера (на руски: Каменные Озера), споменато през 1723 г.[3][7][8]

История[редактиране | редактиране на кода]

Не се знае точно кой и кога е основал Камянка. Според свидетелствата на местни жители, които те дават по време на „Общото изследване на имотите на Стародубския полк“ през 1729 г., тяхното село е заселено като „слобода под бойното знаме на Чернацки“, който бил новгородски стотник (военен) през 1673 г.[9][3] Жителите на съседното село Голубивка смятат това мнение за погрешно и твърдят, че село Камянка е било „обсадено от Черняй“, който заемал указаната длъжност през 1675 г.[9][3]

Липсват други доказателства, които да потвърдят или опровергаят показанията на голубивци и камянчани. В тази връзка украинският историк, генеалог и издател Олександр Матвийович Лазаревский не приписва основаването на село Камянка на нито един от двамата сотници и в своето „Описание на стара Малорусия“ посочва, че селото е основано „пред Чихиринския край, под бойното знаме на Чернацбки (Черняй), по това време новгородски стотник“.[10][3]

От деня на своето заселване Каменка е собственост на основателя си, а след смъртта му е предоставена на новгородския стотник Константин Мартинович Карнаух (1680-1684 г.).[11][3] В негово владение е няколко години, след което е предадено на ведомството на Новгородско-северския сотник и кметски старейшина, а през следващите години е предоставено за рангово владение на новгородските фогти – Погорелъй, Искра и Карас, след което е възвърната на ведомството на новгородско-северския стотник и кметски старейшина, а през 1686-1687 г. е предоставено от хетмана Иван Самойлович на новгородския стотник Стягайло Иван (1686-1687 г., 1691-1692 г., 1698 г.; 1699 г.).[11][3]

Каменските жители обаче не искат да живеят под негово управление и се обръщат към стародубския полковник и дворянин Михаил Андреевич Миклашевски (ок. 1640 – 19.03.1706 г.) с молба да вземе селото им за свое владение. Миклашевски бил заинтересован да разшири своите владения и препратил молбата на каменските селяни на хетман Иван Мазепа, който на 21 май 1691 г. удовлетворил молбата им с издаването на хетмански универсал (указ) и предоставил село Каменка на Михаил Миклашевски,[12][13][14] а след това московският цар Петър I, под чийто протекторат стояло Казашкото хетманство от Андрусовския договор от 1667 г. насам, издава царска дарствена грамота от 09.04.1696 г.[Бележка 1], с която потвърждава феодалния статус на селото спрямо рода Миклашевски.[15][16]

На 19 март 1706 г., по време на Северната война, Михаил Анреевич Миклашевски е убит в схватка с шведите край Несвиж и е погребан в Стародуб.[17] След смъртта му Каменка е наследена от синовете му – Андрей, Степан и Иван,[18][19] и е в тяхно владение до идването на власт на хетман Иван Скоропадски, след което обкръжението на хетмана обвинява Михаил Анреевич Миклашевски, че е подкупил Иван Мазепа и незаконно е завладял Каменка.[20] Селото бива завладяно от новия стародубски полковник – Лукян Жоравко,[21][22] който представя и дарствена грамота на московския цар Петър I от декември 1708 г. (предоставяне като рангово владение).[23] Всичко това обаче е оспорено от рода Миклашевски, тъй като и те притежават царска дарствена грамота на Петър I от 19.04.1696 г.,[24] и обвиняват Жоравко, че неговата е фалшифицирана и че той злоупотребява с позицията си на стародубски полковник.[25] В крайна сметка, с царска дарствена грамота от 7 юли 1718 г. се потвърждава собствеността на Жоравко (предоставяне като лично владение).[26]

През 1874 г. (по други данни – през 1876 г., 1884 г.) в Камянка е открито земско училище, в което през 1897 г. учат 50 момчета и 4 момичета, а през 1901 г. — 59 момчета и 2 момичета. Училището се намирало в общинска сграда и се поддържало за сметка на земски средства в размер на 165 рубли и средства на селското общество в размер на 135 рубли.[27]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението
Година Души Двора
1795 г.[28] 333
1799 г.[28] 353
1859 г.[28] 873 154
1883 г.[28] 1174 222
1892 г.[28][29] 1486 255
1897 г.[28] 1729 297
1901 г.[28] 2115
1913 г.[28] 315
1917 г.[28] 2062 330
1923 г.[28] 1757 321
1926 г.[28] 1413 318
1940 г.[28] 338
1970 г.[28] 775 267
1989 г.[28] 468
2001 г.[28] 427
2008 г.[28] 327
2010 г.[30] 115
2013 г. 100

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. В царската диплома като дата на издаване пише: „Писана сiя нша црского влчства жалованная грамота в нашемъ царствующемъ велицѣмъ граде Москъвѣ лѣта отъ соzданiа мира 7204 мсця априля 9 д. Гсдарствованiа ншего 14 году.“ Т. е. дата на издаване е 9 април 7204 г. според тогава обичайното Византийското летоброене. Дата отговаря на 9 април 1696 г. според Юлианския календар (стар стил) и на 19 април 1696 г. според Грегорианския календар (нов стил). Поради това, може да има известни разминавания в посочените дати в различни източници.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Децентралізація. село Кам'янка // Архивиран от оригинала на 2022-01-24. Посетен на 2023-07-21. (на украински)
  2. State Statistics Service of Ukraine. Number of actual population in rural areas, Sumska oblast (persons) by 059_SEREDYNO-BUDSKYI RAION and Year // State Statistics Service of Ukraine. Посетен на 2023-07-03. (на английски)
  3. а б в г д е ж з Чухно, Владимир Егорович. История населённых пунктов Украины: Середино-Будский район Сумской области. Киев, Інтерсервіс, 2013. ISBN 978-617-696-099-7. с. 72. Посетен на 20223-07-21. (на украински)
  4. Верховна Рада України. Постанова Верховної Ради України про утворення та ліквідацію районів – прийняття від 17.07.2020 // Відомості Верховної Ради України (ВВР), 2020, № 33, ст. 235. 2020-07-17. Посетен на 2023-01-31. (на украински)
  5. Середино-Будська міська громада, Сумська область, Шосткинський район – офіційний веб-сайт. Картка громади // Архивиран от оригинала на 2023-01-28. Посетен на 2023-07-21. (на украински)
  6. Богуславский, Фёдор. Село Каменка, Новгород-Северского уезда // Черниговские губернские ведомости (49). 1854. с. 271.
  7. Лазаревский, Александр Матвеевич. Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления. Т. Том первый: Полк Стародубский. Киев, Типография К. Н. Милевского, 1888 г. с. 33. Посетен на 2023-07-11. (на руски)
  8. Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Люди старой Малороссіи // Кіевская старина 1 (Августъ (№ 8)). Типография Г. К. Корчак-Новицкаго, Августъ 1882 г. с. 246; 248-249.
  9. а б Лазаревська, К. Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук. Т. 1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Друк. Всеукр. Акад. наук, 1929. с. 407-408. Посетен на 2023-07-21. (на украински)
  10. Лазаревский, Александр Матвеевич. Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления. Т. Том первый: Полк Стародубский. Киев, Типография К. Н. Милевского, 1888 г. с. 230. Посетен на 2023-07-21. (на руски)
  11. а б Лазаревська, К. Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук. Т. 1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Друк. Всеукр. Акад. наук, 1929. с. 408. Посетен на 2023-07-21. (на украински)
  12. Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийский родословник. Т. Третий: Л-О. Киев, Типо-литография С. В. Кульженко, 1912 г. с. 477. Посетен на 2023-01-30. (на руски)
  13. Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Люди старой Малороссіи // Кіевская старина 1 (Августъ (№ 8)). Типография Г. К. Корчак-Новицкаго, Августъ 1882 г. с. 245.
  14. Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийский родословник. Т. Третий: Л-О. Киев, Типо-литография С. В. Кульженко, 1912 г. с. 477. Посетен на 2023-01-30. (на руски)
  15. Лазаревська, К. Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук. Т. 1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Друк. Всеукр. Акад. наук, 1929. с. 17-19. Посетен на 2023-07-21. (на украински)
  16. Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийский родословник. Т. Третий: Л-О. Киев, Типо-литография С. В. Кульженко, 1912 г. с. 478. Посетен на 2023-01-30. (на руски)
  17. Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийский родословник. Т. Третий: Л-О. Киев, Типо-литография С. В. Кульженко, 1912 г. с. 479. Посетен на 2023-01-30. (на руски)
  18. Лазаревська, К. Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук. Т. 1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Друк. Всеукр. Акад. наук, 1929. с. 16. Посетен на 2023-07-21. (на украински)
  19. Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления. Т. Том первый: Полк Стародубский. Киев, Типография К. Н. Милевского, 1888 г. с. 33. Посетен на 2023-08-08. (на руски)
  20. Чухно, Владимир Егорович. История населённых пунктов Украины: Середино-Будский район Сумской области. Киев, Інтерсервіс, 2013. ISBN 978-617-696-099-7. с. 73. Посетен на 20223-07-21. (на украински)
  21. Лазаревська, К. Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук. Т. 1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Друк. Всеукр. Акад. наук, 1929. с. 259-260. Посетен на 2023-07-21. (на украински)
  22. Лазаревскій, А. Люди старой Малороссіи // Кіевская старина 1 (Августъ (№ 8)). Типография Г. К. Корчак-Новицкаго, Августъ 1882 г. с. 249.
  23. Лазаревська, К. Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук. Т. 1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Друк. Всеукр. Акад. наук, 1929. с. 15-16, 259-260. Посетен на 2023-07-21. (на украински)
  24. Лазаревська, К. Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук. Т. 1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Друк. Всеукр. Акад. наук, 1929. с. 17-19. Посетен на 2023-07-21. (на украински)
  25. Лазаревська, К. Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук. Т. 1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Друк. Всеукр. Акад. наук, 1929. с. 16. Посетен на 2023-07-21. (на украински)
  26. Лазаревська, К. Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук. Т. 1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Друк. Всеукр. Акад. наук, 1929. с. 262-266, 389, 407-408, 425, 498. Посетен на 2023-07-21. (на украински)
  27. Чухно, Владимир Егорович. История населённых пунктов Украины: Середино-Будский район Сумской области. Киев, Інтерсервіс, 2013. ISBN 978-617-696-099-7. с. 75. Посетен на 20223-07-21. (на украински)
  28. а б в г д е ж з и к л м н о п р Чухно, Владимир Егорович. История населённых пунктов Украины: Середино-Будский район Сумской области. Киев, Інтерсервіс, 2013. ISBN 978-617-696-099-7. с. 76. Посетен на 20223-07-21. (на украински)
  29. Черниговский губернский статистический комитет. Список населенных мест Черниговской губернии, имеющих не менее 10 жителей, по данным 1892 года. Чернигов, Типография Губернского Правления, 1892. № по порядку 922. с. 38. Посетен на 2023-07-21. (на руски)
  30. Брянскстат Территориальный орган Федеральной службы государственной статистики по Брянской области. Всероссийская перепись населения 2010. Итоги. Tома официальной публикации итогов Всероссийской переписи населения 2010 года. Том 1 – Численность и размещение населения. Раздел II – Численность населения Брянской области по муниципальным образованиям. 10. – Численность населения Брянской области, городских округов, муниципальных районов, городских и сельских поселений, городских населенных пунктов, сельских населенных пунктов // 2012. с. 71. Архивиран от оригинала на 2023-06-04. Посетен на 2023-07-20. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кам'янка (Шосткинський район)“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​