Кара Булгар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Кара Булгар (известна още като: Черна България, Черна Булгария, Урус Булгар, Кара-Булгария),[1][2][3][4][5][6][7][8][9] е продължение на Стара Велика България управлявана от Батбаян и неговите наследници.

Възникване на Кара Булгар[редактиране | редактиране на кода]

През 668/671 г., след като Стара Велика България попада под властта на хазарите, територията контролирана от Батбаян запазва своя широка автономия (васална) в Хазарският хаганат. Много източници от 7 – 10 век наричат тези част от Хазария, Кара Булгар, а населението кара българи или черни българи.

История на Кара Булгар[редактиране | редактиране на кода]

В първите години от зависимостта си, кара прабългарите (черните прабългари) и хазарите съвместно воюват срещу дунавските прабългари, арабите и тюркските племена на изток, като основна тяхна религия е тенгризъма.

След него царувал брат му Айяр, когото още Аспарух поставил за съуправител на Тарвил, за да предотврати сблъсъците по повод престолонаследието. Тарвил го бил изпращал с отряд воини на помощ на хазарския каган Кук-Куян, който се сражавал срещу арабите. Дъщерята на Айяр – Чакчак – била омъжена за кара-българския балтавар Сулаби, който също се отличил във войната с арабите.

— Джагфар тарихъ. т.ІІІ.с.102 – 103

Кара-Булгар при Урус Агар Айдар

В средата на VIII век след поражението на хазарите от Арабския халифат през 737 г., започва ислямизиране на народите живеещи в Хазарския хаганат. Началото на IX век голема част от черните прабългари е приела исляма, но по време на управлението на Бег Обатай в Хазарския хаганат се приема официалната религия да е юдеизма, след като много юдейски проповедници навлизат в Хазарския хаганат както самият Обатай и негови приближени са приели юдеизма. Прабългарите в Хазария отказват да приемат новата религия която за по малко от 100 години отново хазарите им я налагат. През 820 г. владетелят на Кара Булгар, Урус Агар Айдар, въстава срещу хазарите. Урус Агар Айдар привлича на своя страна дунавските прабългари, волжките прабългари, маджарите, печенегите и първоначално Византия (до 827 г.). Урус Агар Айдар за кратко успява да обедини волжките прабългари, потомци на Котраговите прабългари и кара прабългарите на Батбаян.

Кара-Булгар след отделянето на Волжка България

От своя страна хазарите привличат тюрките огузи. Първоначално въстанието има успех, но през 830 г. хазарите с помощта на Византия успяват да го потушат, но това дава тласък за обединението на волжките прабългари и черните прабългари. След смъртта на Урус Агар Айдар, през 860 г., започва гражданска война между синовете му Габдула Джелки и Бат Габдула.

865 г. Кара Булгар се разпада на две, източната позната ни като Волжка България и западна под името Киевски бейлек (Кара-Булгар). Като двете страни воюват често една срещу друга, през 895 г. багатурите на Кара Булгар се опитали отново да обединят двете Българии, Кара и Волжка, като за владетел бил избран кан Алмиш, но поради многото различни етноси и религии обединението било крехко и бързо се разпаднало. Някои историци смятат че окончателната раздяла става през 922 г., тя се смята и за година на създаването на Волжка България.

Моят господар ми забрани да споменавам за службата на Будим и неговите потомци на царете на Кара-Булгар и Ак-Булгар, опасявайки се, че татарите на това основание ще изискат от Улаг-Булгар подчинение.

— Гази-Барадж Тарихи ( 1229 – 1246 гг.)

Упадъка на Кара Булгар[редактиране | редактиране на кода]

Към края на IX век, последния владетел на Кара Булгар, Арпад, който става и владетел на маджарите, прави няколко военни похода срещу Дунавска България. Това го сблъсква срещу още младия българския владетел цар Симеон I. Цар Симеон задно със печенегите нанасят съкрушителен и смъртоносен удар на Кара Булгар. След това поражение на черните прабългари и маджари, част от тях се преселват в Панония и заедно с маджарите образуват силното там Унгарско кралство, а другата са асимилирани от навлизащите племена от изток, като печенеги, кумани, узи и от север славяни.

Улаг-Кашан се намира на река Кичи-Буга… „Ази-Улаг“ означава „Български град в земята на улагите“… Нашите търговци пътуват от Джалда до Бирман, а оттам по реките Тирле-су и Бурат – в Улаг-Кашан и Ази-Улаг… Тези градове са изключително важни за държавата, тъй като поддържат нашата търговия с Кара-Бурджан, Улаг, Кряш, Маджар и Байлак. Между тези градове се намират няколко анчийски, улагски и кумански бейлици. Те всеки ден променят границите, териториите и названията си, тъй че няма смисъл дори да се привеждат техните названия. Нашите градове им плащат данък, а във всичко останало те са предоставени на самите себе си. В темите на тези бейлици се намират жалките останки на няколко града от времената на Буртас и Кара-Булгар, но те вече нямат голямо значение. Сред тях ще спомена Саръ-Керман, Ак-Керман, Чирмъш, Бигар… Улагците ми обясниха, че „чирмъши“ наричали прабългарите от времето на Буртас, а „бигари“ те наричат днешните българи.

— Кул Гали, „Хон Китабъ“ XIII век.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иман, Бахши. Джагфар тарихири. София, Кама, 2005.
  2. Львова, З.А. Гази–Барадж тарихы (1229 – 1246 гг.)". Вопрос о подлинности летописи". 2002.
  3. Иман, Рябухин. Волжский царь. Роман хроника-дайджест. Рязань, Литера М, 2013. с. гл 29.
  4. Трусов, Сергей. ИСТОРИЯ индоевропеиских народов по сведениям древнебулгарских летописей. Москва, Terra incognita, 2012. с. гл.11.
  5. Мифтахов, З.З.. Курс лекций по истории булгарского (татарского) народа. Казань, 2002. с. гл. 8.
  6. Бегунов, Юрий Константинович. История Руси. 1. СПб, Искусство России, 2012. с. гл.18.
  7. Набиев, Рустам. БУЛГАР И СЕВЕРНАЯ ЕВРОПА. Казань, Иман, 2001. с. 7.
  8. Бариев, Риза. СОКРОВИЩА БУЛГАРСКОГО НАРОДА. Санкт-Петербург, Санкт-Петербург, 2007. с. 47.
  9. Баяр, Александр. Тайная история татар. 1. Россия, @ книга, 2010. с. 261, 262, 263,264,266.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]