Кара Булгар
 | Неутралността на тази статия е спорна. Моля, вижте съответната дискусия на беседата. Моля, не премахвайте този шаблон, докато диспутът не бъде разрешен! |
 | Има съмнения, че текстът, който следва по-долу от този шаблон съдържа оригинално изследване или недоказани твърдения. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти и източници, моля пишете на беседата. |
Кара Булгар (известна още като: Черна България, Черна Булгария, Урус Булгар, Кара-Булгария),[1][2][3][4][5][6][7][8][9] е продължение на Стара Велика България управлявана от Батбаян и неговите наследници.
Съдържание
Възникване на Кара Булгар[редактиране | редактиране на кода]
През 668/671 г., след като Стара Велика България попада под властта на хазарите, територията контролирана от Батбаян запазва своя широка автономия (васална) в Хазарският хаганат. Много източници от 7 – 10 век наричат тези част от Хазария, Кара Булгар, а населението кара българи или черни българи.
История на Кара Булгар[редактиране | редактиране на кода]
В първите години от зависимостта си, кара прабългарите (черните прабългари) и хазарите съвместно воюват срещу дунавските прабългари, арабите и тюркските племена на изток, като основна тяхна религия е тенгризъма.
| „ | След него царувал брат му Айяр, когото още Аспарух поставил за съуправител на Тарвил, за да предотврати сблъсъците по повод престолонаследието. Тарвил го бил изпращал с отряд воини на помощ на хазарския каган Кук-Куян, който се сражавал срещу арабите. Дъщерята на Айяр – Чакчак – била омъжена за кара-българския балтавар Сулаби, който също се отличил във войната с арабите. | “ |
В средата на VIII век след поражението на хазарите от Арабския халифат през 737 г., започва ислямизиране на народите живеещи в Хазарския хаганат. Началото на IX век голема част от черните прабългари е приела исляма, но по време на управлението на Бег Обатай в Хазарския хаганат се приема официалната религия да е юдеизма, след като много юдейски проповедници навлизат в Хазарския хаганат както самият Обатай и негови приближени са приели юдеизма. Прабългарите в Хазария отказват да приемат новата религия която за по малко от 100 години отново хазарите им я налагат. През 820 г. владетелят на Кара Булгар, Урус Агар Айдар, въстава срещу хазарите. Урус Агар Айдар привлича на своя страна дунавските прабългари, волжките прабългари, маджарите, печенегите и първоначално Византия (до 827 г.). Урус Агар Айдар за кратко успява да обедини волжките прабългари, потомци на Котраговите прабългари и кара прабългарите на Батбаян.
_Map.png)
От своя страна хазарите привличат тюрките огузи. Първоначално въстанието има успех, но през 830 г. хазарите с помощта на Византия успяват да го потушат, но това дава тласък за обединението на волжките прабългари и черните прабългари. След смъртта на Урус Агар Айдар, през 860 г., започва гражданска война между синовете му Габдула Джелки и Бат Габдула.
865 г. Кара Булгар се разпада на две, източната позната ни като Волжка България и западна под името Киевски бейлек (Кара-Булгар). Като двете страни воюват често една срещу друга, през 895 г. багатурите на Кара Булгар се опитали отново да обединят двете Българии, Кара и Волжка, като за владетел бил избран кан Алмиш, но поради многото различни етноси и религии обединението било крехко и бързо се разпаднало. Някои историци смятат че окончателната раздяла става през 922 г., тя се смята и за година на създаването на Волжка България.
| „ | Моят господар ми забрани да споменавам за службата на Будим и неговите потомци на царете на Кара-Булгар и Ак-Булгар, опасявайки се, че татарите на това основание ще изискат от Улаг-Булгар подчинение. | “ |
— Гази-Барадж Тарихи ( 1229 – 1246 гг.) | ||
Упадъка на Кара Булгар[редактиране | редактиране на кода]
Към края на IX век, последния владетел на Кара Булгар, Арпад, който става и владетел на маджарите, прави няколко военни похода срещу Дунавска България. Това го сблъсква срещу още младия българския владетел цар Симеон I. Цар Симеон задно със печенегите нанасят съкрушителен и смъртоносен удар на Кара Булгар. След това поражение на черните прабългари и маджари, част от тях се преселват в Панония и заедно с маджарите образуват силното там Унгарско кралство, а другата са асимилирани от навлизащите племена от изток, като печенеги, кумани, узи и от север славяни.
| „ | Улаг-Кашан се намира на река Кичи-Буга… „Ази-Улаг“ означава „Български град в земята на улагите“… Нашите търговци пътуват от Джалда до Бирман, а оттам по реките Тирле-су и Бурат – в Улаг-Кашан и Ази-Улаг… Тези градове са изключително важни за държавата, тъй като поддържат нашата търговия с Кара-Бурджан, Улаг, Кряш, Маджар и Байлак. Между тези градове се намират няколко анчийски, улагски и кумански бейлици. Те всеки ден променят границите, териториите и названията си, тъй че няма смисъл дори да се привеждат техните названия. Нашите градове им плащат данък, а във всичко останало те са предоставени на самите себе си. В темите на тези бейлици се намират жалките останки на няколко града от времената на Буртас и Кара-Булгар, но те вече нямат голямо значение. Сред тях ще спомена Саръ-Керман, Ак-Керман, Чирмъш, Бигар… Улагците ми обясниха, че „чирмъши“ наричали прабългарите от времето на Буртас, а „бигари“ те наричат днешните българи. | “ |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Иман, Бахши. Джагфар тарихири. София, Кама, 2005.
- ↑ Львова, З.А. Гази–Барадж тарихы (1229 – 1246 гг.)". Вопрос о подлинности летописи". 2002.
- ↑ Иман, Рябухин. Волжский царь. Роман хроника-дайджест. Рязань, Литера М, 2013. с. гл 29.
- ↑ Трусов, Сергей. ИСТОРИЯ индоевропеиских народов по сведениям древнебулгарских летописей. Москва, Terra incognita, 2012. с. гл.11.
- ↑ Мифтахов, З.З.. Курс лекций по истории булгарского (татарского) народа. Казань, 2002. с. гл. 8.
- ↑ Бегунов, Юрий Константинович. История Руси. 1. СПб, Искусство России, 2012. с. гл.18.
- ↑ Набиев, Рустам. БУЛГАР И СЕВЕРНАЯ ЕВРОПА. Казань, Иман, 2001. с. 7.
- ↑ Бариев, Риза. СОКРОВИЩА БУЛГАРСКОГО НАРОДА. Санкт-Петербург, Санкт-Петербург, 2007. с. 47.
- ↑ Баяр, Александр. Тайная история татар. 1. Россия, @ книга, 2010. с. 261, 262, 263,264,266.
