Направо към съдържанието

Кери (роман)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Кери.

Кери
Carrie
АвторСтивън Кинг
ИлюстраторПетър Станимиров
Създаден1973
САЩ
Първо издание5 април 1974 г.
САЩ
ИздателствоДабълдей
Оригинален езиканглийски
ЖанрУжаси
Видроман
Страници244*

Издателство в България„Плеяда“ (1992)
„Ибис“ (2015)
ПреводачЙонка Димова (1992)
Адриан Лазаровски (2015)
ISBNISBN 9789544092931

бележки
  • *Страници на изданието на „Ибис“, 2015
Кери в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

„Кери“ (на английски: Carrie) е роман на американския писател Стивън Кинг, публикуван през 1974 г., негова дебютна творба. Главен персонаж в историята е тийнейджърка аутсайдер с телекинетични смъртоносни способности, отгледана от религиозно фанатична майка. Романът е организиран като разказ от трето лице, примесен с писма, статии от вестници и спомени на герои. Кинг казва, че намира романа „суров“ и „с учудваща сила да наранява и плаши“. Книгата е една от най-често забраняваните в американските гимназии.

Има няколко адаптации, включително филм на Брайън Де Палма от 1976, продължение от 1999, мюзикъл на Бродуей от 1988, телевизионен филм от 2002 г. и римейк от 2013 на първоначалната лента.

Книгата е посветена на съпругата на Кинг Табита: „Тази книга е за Таби, които ме вкара в нея и после ме измъкна от там“.

1979 г., град Чембърлейн, щата Мейн. В момичешката съблекалня на гимназия „Юън“, докато си взима душ след час по физическо, 16-годишната Кериета „Кери“ Уайт получава своята първа менструация. Тя е ужасена от кръвта и изпада в истерия. Другите ученички от съблекалнята, водени от богатата и популярна Крис Харгенсен, започват да се подиграват на Кери и да я замерят с тампони и дамски превръзки. Учителката по физическо госпожа Дежардин се намесва, помага на малтретираното момиче да се оправи, изненадана че не знае нищо за менструация, и я отвежда в кабинета на заместник-директора. По пътя към дома Кери изпробва своите нови способности като контролира предмети от разстояние. Когато момичето се прибира вкъщи, майка ѝ Маргарет е обвинява в извършването на грях и я заключва в килера.

Директорът налага задържане след училище за съученичките на Кери взели участие в инцидента. Крис Харгенсен отказва да се съобрази с наказанието и ѝ е отнето правото да се яви на предстоящия бал по случай завършването на випуска им. Междувременно Кери открива, че притежава способност да мести и променя предмети със силата на ума (телекинеза). Тя започва да упражнява и развива тези си умения и открива, че притежава и телекинетични способности.

Сю Снел е друго популярно момиче, което е сред замерялите Кери в банята, но се разкайва за постъпката си и помолва своя приятел Томи Рос да покани Кери на бала. Кери приема поканата на Томи след известни колебания и отива с него на бала, въпреки неодобрението на майка си.

За времето от инцидента в началото до бала, от свито момиче с невпечатляващ външен вид, Кери се е превърнала в привлекателна девойка. Тя изглежда красива в червената си рокля, която е ушила сама за събитието и за първи път се чувства толкова добре. Отмъстителната Крис Харгенсен и нейният приятел обаче са подготвили неприятна изненада за Кери. Две кофи със свинска кръв са закачени на тавана в залата и се изливат върху Томи Рос и Кери, точно когато двамата са избрани за крал и кралица на бала (след намеса в гласуването от страна на Крис). Всички присъстващи избухват в неконтролируем смях. Крайно унизена, Кери напуска сградата, но се сеща за телекинетичните си способности и решава да ги използва. Тя предизвиква масови пожари в града, при които загиват много хора.

Когато се прибира, майка ѝ опитва да я убие, защото смята, че е обладана от Сатаната, и я наръгва с нож. Кери използва способностите си и спира сърцето на майка си, причинявайки смъртта ѝ.

Кери намира Крис и нейния приятел, които се опитват да избягат с кола и ги убива.

Сю Снел открива Кери, колабирала в един паркинг. Кери разбира, че Сю е невинна, прощава ѝ и умира.

Край на разкриващата сюжета част.
  • Кериета „Кери“ Уайт - телекинетично момиче, което от първия ден в училище е тормозено от своите съученици.
  • Маргарет Уайт - майка на Кери, фанатична, почти фундаменталисти религиозна.
  • Ралф Уайт - баща на Кери и съпруг на Маргарет. Умира в резултата на нещастен случай през 1963 г. - пада от скелето на строителен обект в Портланд.

„Кери“ е всъщност четвъртият роман на Кинг, но е първият, който е публикуван. В началото е замислен като разказ за списание „Кавалиър“.[1][2] и работата по него започва 1973 г.[3] По това време Кинг живее в град Хърмон (Пънобскот (окръг, Мейн)), заедно със съпругата си Табита и двете си деца в един фургон. Той работи като учител по английски в академия „Хемпдън“ и пише разкази за различни мъжки списания.[4] Използва преносима пишеща машина за написването на „Кери“ (на същата, на която е написан и „Мизъри“), която принадлежи на Табита. Идеята за произведението идва на бъдещия писател когато е на двадесет години и работи лятото като чистач в гимназията „Брунсвика“ с партньор на име Хари. Веднъж трябвало да почистят стените на женската тоалетна.[4] Кинг си спомня:

Някаква жена каза „може да пишете всички тези мачо-истории, но не можете да пишете за жени“. Аз казах „Не ме е страх от жените. Мога да пиша за тях, ако поискам“. Така ми хрумна идеята за история за инцидент в женската баня, при който едно от момичетата ще владее телекинеза. Другите момичета ще я замерят с дамски превръзки, когато ѝ дойде цикълът. Цикълът ѝ ще освободи правилните хормони и тя ще излее гневът си върху тях… написах сцената под душовете, но не ми хареса и я изхвърлих.

Жена му вади страниците от кошчето и го насърчава да завърши историята; той последва съвета ѝ и я разширява в роман. Кинг казва: „Продължих, защото бях пресъхнал и нямах по-добри идеи… личното ми мнение беше, че съм написал най-слабият роман на света“. Образът на Кери е съставен от две момичета, с които Кинг е учил. „Тя беше много странно момиче от много странно семейство. Майка ѝ не беше религиозна кукувица като майката на Кери; тя беше обсебена от игри, от лотарийни залагания, абонираше се за списания за хора участващи в конкурси… момичето си смени дрехите само веднъж за цялата учебна година и всички останали деца ѝ се подиграваха. Имам много ясен спомен за деня, в който дойде с новите си дрехи, които си беше купила сама. Тя беше обикновено провинциално момиче, но беше сменила черната си пола и бялата блуза – които бяха единственото, с което някой е бе виждал – със светла карирана блуза с пухкави ръкави и пола, която беше модерна по онова време. И всички ѝ се подиграваха още по-лошо, защото никой не искаше да види как тя променя образа си.“ Кинг казва, че му било интересно какво би било да бъдеш отгледан от такава майка и създал история като контрапункт на приказката за Пепеляшка. Освен това казва на биографа Джордж Бийм, че момичето „се омъжи за мъж странен като нея, имаше деца и в крайна сметка се самоуби“. Телекинезата на Кери е резултат от книга, която Кинг е чел по-рано по темата. Той прави и кратко проучване по темата докато е учител по английски в академията Хемпдън.

По времето на публикуването Кинг работи като гимназиален учител и трудно свързва двата края. За да намали разходите си, спира телефона в дома си. В резултат на това, когато книгата е избрана за публикуване Кинг няма телефон. Издателя на Дабълдей Уилям Томпсън (с когото Кинг става близък приятел) му праща телеграма гласяща: „Кери официално е книга на Дабълдей. $2500 предварително срещу правата върху нея. Поздр, хлапе – бъдещето е пред теб, Бил“.[5] Ню Американ Лайбръри купува правата върху книгата от Дабълдей за 400 хил. долара, който издателството и автора си поделят. След като получава хонорара си, Кинг напуска работата като учител. От изданието с твърди корици са продадени около 13 хил. копия, а от това с меки повече от милион само през първата година.

Кинг си спомня: „Кери“ беше написана след „Бебето на Розмари“, но преди „Заклинателят“, което наистина ѝ разчисти пътя. Не очаквах много от „Кери“. Мислех си, че никой няма да иска да чете за бедно малко момиче с менструални проблеми. Не можех да повярвам, че го пиша. В друг разговор споделя: Не казвам, че „Кери“ е боклук и не се отричам от нея. Тя ме направи звезда, но беше млада книга на млад автор. В ретроспекция ми напомня на курабийки, изпечени от първокласник – достатъчно вкусни, но някак безформени и изгорени отдолу.

  • Първата адаптация на „Кери“ е едноименния филм, излязъл през 1976 г. Сценарист е Лоурънс Д. Коен, а режисьор е Браян Де Палма. В главните роли са Сиси Спейсик, Пайпър Уори, Ейми Ървинг, Джон Траволта и др. Филмът е считан за повратна точка в хорър жанра и е една от най-добре продаваните филмови адаптации по творба на Кинг. Спейсик и Уори получават номинации за Оскар, съответно за за най-добра женска роля и за най-добра поддържаща женска роля.
  • През 1988 г. на Бродуей е представен мюзикъл със същото име, който е свален след само пет представления и 16 отзива, което го прави един от най-големите провали на Бродуей за всички времена.
  • Продължение на филма излиза през 1999 г. под заглавието „Кери 2“. Филмът е основан на идеята, че бащата на Кери е имал много връзки и друга дъщеря, която също владее телекинеза. Сю Снел, единствената оживяла от първата част също се появява този път като училищен съветник. Филмът получава отрицателни отзиви и е абсолютен търговски провал.
  • През 2002 г. е заснета телевизионна версия с участието на Емили дьо Равин. В тази версия се поддържа, че Кери е оживяла след бала, което и дава живот на сериала.
  • Драматурга Ерик Джаксън получава съгласието на Кинг да създаде постановка по „Кери“ (не мюзикъл), който вижда бял свят през 2006 г.
  • През 2013 г. излиза римейк на лентата от 2013 г. с участието на американската актриса Клоуи Грейс Морец в главната роля.
  • Издателство „Simon & Schuster Audio“ издава аудио книга „Кери“, прочета от американската актриса Сиси Спайсик през 2005 г. Записът е издаден на CD и аудио касета.[6]
  • Сайтът за аудио книги Storytel пуска български вариант на „Кари“ 18 февруари 2020 г. Четенето е направено от Десислава Знаменова с дължина от 7 часа и 52 минути и е от превода на Адриан Лазаровски.[7]
  1. Невский, Борис. „Король ужасов Стивен Кинг“ // Мир фантастики, 24 декември 2007. Посетен на 5 август 2021. (на руски)
  2. Роугек 2011, с. 113.
  3. Кинг 2003, с. 170 – 173.
  4. а б Кинг 2002, с. ?.
  5. „Първият чек на Стивън Кинг за книга е бил от $2 500 за "Кери"“ // bgvoice. BG VOICE, 3 август 2022. Посетен на 9 март 2023. (на български)
  6. „Carrie (audiobook)“ // StephenKing.com. Посетен на 10 април 2022. (на английски)
  7. „Кери“ // Storytel, 18 февруари 2020. Архивиран от оригинала на 2022-05-17. Посетен на 10 април 2022. (на български)
  • Кинг, Стивен. „Как писать книги: Мемуары о ремесле“. Москва, АСТ, 2002. ISBN 5-17-007777-7. с. 316. (на руски)
  • Кинг, Стивен. „Пляска смерти“. Москва, АСТ, 2003. ISBN 5-17-018378-X. с. 506. (на руски)
  • Роугек, Лайза. „Сердце, в котором живёт страх. Стивен Кинг: жизнь и творчество“. Москва, АСТ: Астрель, 2011. ISBN 978-5-17-070665-5. с. 416. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Carrie (novel) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​