Константин Коцев (офицер)
| Константин Коцев | |
| български генерал | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1912 – 1940 |
| Род войски | Пехота |
| Командвания | 9-а пехотна дивизия |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 26 ноември 1891 г. (стар стил)
|
| Дата и място на смърт | 1953 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Константин Димитров (Иванов) Коцев е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир рота от 33-ти пехотен свищовски полк през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Константин Коцев е роден на 26 ноември 1891 г. в Никопол, Княжество България. През 1912 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 2 август е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). На 2 август 1914 г. е произведен в чин поручик.
През Първата световна война (1915 – 1918) поручик Коцев е командир на рота от 33-ти пехотен свищовски полк, за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. „за бойни отличия през войната“ е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас[1], а съгласно заповед № 355 от 1921 г. за същата служба е награден с Военен орден „За храброст“]], IV степен, 1 клас[2] На 20 юли 1917 г. е произведен в чин капитан.
Служи в 4-ти пехотен плевенски полк, 22-ри пехотен тракийски полк. На 27 ноември 1923 г. е произведен в чин майор. Служи в щаба на армията и като адютант на 1-ви пехотен софийски полк. На 5 декември 1927 г. е произведен в чин подполковник, а от следващата година е на служба във Военното училище.
От 1932 г. подполковник Коцев е на служба към канцеларията на Министерството на войната, след което от 1934 г. служи в 6-и пехотен търновски полк, след което от 1935 г. служи в Школата за запасни офицери. На 18 юли 1937 г. е произведен в чин полковник, а от 1939 г. поема командването на 9-а пехотна плевенска дивизия, на която служба е до 1940 г., когато е произведен в чин генерал-майор и уволнен от служба.
Генерал-майор Константин Коцев умира през 1953 г. и е погребан в Централните софийски гробища.[3]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (2 август 1912)
- Поручик (2 август 1914)
- Капитан (20 юли 1917)
- Майор (27 ноември 1923)
- Подполковник (5 декември 1927)
- Полковник (18 юли 1937)
- Генерал-майор (1940)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас (1917)
- Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас (1921)
Образование[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 138.
