Конче (община Конче)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Конче.

Конче
Конче
— село —
ЕкспедицијаЛакавичко 52.jpg
Macedonia relief location map.jpg
41.5° с. ш. 22.3833° и. д.
Конче
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югоизточен
Община Конче
Надм. височина 654 m
Население (2002) 967 души
Пощенски код 2424
Официален сайт http://www.konce.gov.mk/
Конче в Общомедия

Конче (на македонска литературна норма: Конче) е село в югоизточната част на Република Македония, административен център на община Конче.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено между Градешката и Конечката планина (Серта) в долината на река Крива Лакавица, на 20 километра южно от град Радовиш.

История[редактиране | редактиране на кода]

В местността Горна кула, разположена югоизточно от селото в подножието на Конечката планина са локализирани останки от късноантична и средновековна крепост. [1]

За първи път Конче се споменава в писмените извори през 1019 година в дарствена грамота на византийския император Василий II Българоубиец, където селището е описано като част от Струмишката епархия на Охридската архиепископия.[2] От 14 век над селото функционира манастирът „Света Богородица“.[3] Според Кончанския практикон, придаден към дарствена грамота на цар Стефан Урош от 1366/7 г., в селото са живели 25 семейства, от които 4 вдовишки.[4]

През 15 век Конче е център на вилаета Конича, който в 1491 година има 1728 джизие ханета (немюсюлмански домакинства).[5] През първите десетилетия на 16 век село Конче е център на нахия в Струмишката кааза на Кюстендилския санджак.[6]

Към края 19 век Конче е голямо смесено село, числящо се вече към Радовишка кааза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Конче има 1230 жители, от които 330 са българи-християни, а мнозинството са турци - 900.[7]

В началото на 20 век християнските жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото (Kontché) има 320 българи екзархисти.[8] В 1900 година в българското училище в Конче учителства деецът на ВМОРО Милан Ангелов.[9]

При избухването на Балканската война 9 души от Конче са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Конче живеят 129 турци и 155 българи.[11]

Според преброяването от 2002 година селото има 967 жители, от които:[12]

Националност Всичко
македонци 444
албанци 0
турци 521
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 2

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В селото работят: основно училище, църква, поща, амбулантна, ветеринарна служба.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Конче
  • България Коце Димов, братя Георги, Стоян и Костадин Спасови, Георги, Марко Хаджикамчев, дейци на ВМРО[13]
  • България Христо Ковачев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[14]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Микулчик, Ив. Средновековни градови и тврдини во Македонија, Скопије, 1996, стр.317-318
  2. Иван Снегаров. История на Охридската ариепископия, том 1, София, 1924, стр.56
  3. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т. II, София 1932, с. 479
  4. Матанов Хр. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 228.
  5. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 43
  6. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.139
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, стр. 234
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 138 - 139.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 7.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 853.
  11. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 243.
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  13. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 715.
  14. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 106.


Населени места в Община Конче Coat of arms of Konče Municipality.svg
Конче | Габревци | Гарван | Горна Вращица | Горни Липовик | Дедино | Долна Вращица | Долни Липовик | Долни Радеш | Загорци | Лубница | Негреновци | Ракитец | Скоруша
     Портал „Македония“         Портал „Македония