Криле на желанието

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Криле на желанието
Der Himmel über Berlin
Режисьор Вим Вендерс
Сценарий Петер Хандке &
Вим Вендерс
В ролите Бруно Ганц,
Солвейг Домартен,
Ото Сандер
Музика Юрген Книпер
Премиера 23 септември 1987 (Франция)
29 октомври 1987 (ФРГ)
29 април 1988 (САЩ)
Времетраене 127 мин
Страна ФРГ, Франция
Език немски
английски
френски
Бюджет € 2,500,000
Външни препратки
Страница в IMDb
Криле на желанието в Общомедия

Криле на желанието, оригинално заглавие: Der himmel uber Berlin - Небето над Берлин, е романтична драма от 1987 г. на режисьора Вим Вендерс с участието на Бруно Ганц, Солвейг Домартен, Ото Зандер, Питър Фолк като себе си, Курт Бойс, Чък Ортега, със специалното участие на Ник Кейв като себе си. Филмът е спечелил десетки международни награди, вкл. за най-добра режисура от Фестивала в Кан.

Критиката и зрителите сравняват Криле на желанието с четенето на хубава книга [1]. Намират го за еднакво убедителен и като документален филм за живота в модерен Берлин, и като приказка за ангели. Героите и сцените са благодатни за метафорична интерпретация. Екзистенциалните въпроси, които сценаристите (Петер Хандке и Вим Вендерс) задават, водят чрез сюжета всеки зрител до индивидуални отговори и тълкувания, затова и много от отзивите започват с това колко трудно е да се пише за Криле на желанието[2].

Още в началото се загатва, че двама от главните герои - Дамиел и Касиел са ангели по-скоро в преносния, отколкото в буквалния смисъл. За да не остава съмнение, в края на филма авторите добавят послепис: „Посвещава се на всички бивши ангели, но особено на Ясуджиро Одзу, Франсоа Трюфо и Андрей Тарковски.


Главни герои и сюжет[редактиране | edit source]

Дамиел (Бруно Ганц) и Касиел (Ото Сандер) са ангели. Те наблюдават отвисоко Берлин и неговите жители, „чуват“ какво мислят хората, водят си записки за различни случки от реалността и ги съхраняват като свидетелства за човешката духовност. Могат да влизат незабелязани навсякъде, да слушат и да виждат всичко, а сред най-предпочитаните от тях места са библиотеките. Те разбират дълбините на човешката природа, но не знаят какво означава животът за хората, какво е чувството да си смъртен. Липсва им опит. Да ти е студено или да ти е топло, цветовете, вкусовете, ароматите, материалната същност на нещата са напълно чужди за ангелите. За тях всичко е в черно и бяло, и докато светът се представя през техните очи, филмът също е черно-бял.

Марион (Солвейг Домартен) е циркова актриса, която изпълнява сложен номер на трапец. Всяка вечер тя полита под съпровода на драматична музика, облечена в бяло и с бутафорни ангелски крила, които всъщност са направени от кокоши пера. Личният й живот е низ от разочарования, младостта й отминава, навън е есен, тя е сама. Циркът е фалирал, това е последният му сезон. Марион ще се качи на трапеца и ще полети над публиката с красивото си и опасно изпълнение под прожекторите за последен път. Дамиел е привлечен от ролята й в цирка и започва да я следва навсякъде. В една от сцените – в дома й, той вижда голото й тяло и чува мислите й. Марион копнее да обича и филмът става цветен. Ангелът се влюбва.

Той решава да пожертва вечния си живот в името на това да се превърне в човек от плът и кръв, да изживее любовта си в тялото на смъртен и да познае простите човешки удоволствия като това да разтриеш длани, когато ти е студено, да почувстваш капките дъжд, да отпиеш глътка кафе, да усещаш вкусове и аромати.

Марион олицетворява стремежа за възвисяване чрез изкуството, съпроводен със страха от падане (в реалността), докато „падналият ангел“ Дамиел - копнежът за пълнокръвен земен живот и приземяване. Във филма желанието на ангела да падне не се тълкува библейски - то не се случва като при Луцифер чрез отричане от Бог, а е мотивирано от необходимостта от човешка топлина, от любопитство, съчувствие и солидарност с човешкия живот.


Награди[редактиране | edit source]

Филмът Криле на желанието печели множество престижни награди [3], сред които:

  • Наградата за най-добра режисура на Филмовия фестивал в Кан през 1987 г. и номинация за „Златна палма“;
  • Номинация „Сезар“ за най-добър чуждоезичен филм от Френските филмови награди (1988);
  • Номинация за най-добър неанглоезичен филм от Филмовите награди на БАФТА (1989);
  • Наградите за режисура на Вим Вендерс и поддържаща роля на Кърт Бойс от Европейските филмови награди (1988);
  • Наградата за най-добър режисьор на Вим Вендерс от Баварските филмови награди (1988);
  • Най-добър игрален филм и изключително постижение в операторската работа на Анри Алекан от Германските филмови награди (1988);
  • Наградата на публиката за най-добър игрален филм от Международния филмов фестивал в Сан Паоло, Бразилия (1988);
  • Наградата за най-добър чуждестранен филм от Френския синдикат на филмовите критици (1988);
  • Най-добър чуждестранен филм на Вим Вендерс и операторска работа на Анри Алекан от Лосанджелиската асоциация на филмовите критици (1988)
  • Наградата за операторска работа на Анри Алекан от Американското национално общество на филмовите критици (1989);
  • Наградата за най-добър опертор на Анри Алекан от Нюйоркския кръг на филмовите критици (1988).


Източници[редактиране | edit source]

  1. Angels and the Modern City. // January 2002.
  2. Небо над Берлином. //
  3. Криле на желанието. // БНТ.