Емили Странгфорд
| Емили Странгфорд | |
| английска общественичка, пътешественичка, филантропка | |
 | |
| Родена |
1826 г.
Великобритания |
|---|---|
| Починала |
на кораб в Средиземно море |
| Погребана | Великобритания |
| Семейство | |
| Баща | Френсис Бофорт[1] |
| Емили Странгфорд в Общомедия | |
Лейди Емили Ан Смайт, виконтеса Странгфорд (на английски: Emily Anne Smythe, Viscountess Strangford) е английска общественичка, пътешественичка, филантроп и радетелка за България по времето на Априлското въстание и след Освобождението.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Eмили Ан Бофорт е родена през 1826 г. в семейството на британския морски адмирал сър Френсис Бофорт, създател на скалата за измерване на силата на ветровете, и Алиша Магдалина Бофорт. Има 4 братя и 2 сестри [3]. Младостта ѝ преминава в пътувания на кораба на баща ѝ, които през 1858 г. решава да опише в книга.
През 1861 г. в Лондон е публикувана двутомната ѝ книга „Египетски гробници и сирийски светилища“, която била популярна за времето си [4]. Книгата получава остра отрицателна рецензия в „Saturday Review“ от Пърси Елън Фредерик Уилям Смит, 8-и виконт Странгфорд (Percy Ellen Frederick William Smythe Strangford), човек със задълбочени интереси в културологичните и лингвистичните изследвания и ориенталистиката. Резултатът от отрицателната рецензия обаче е необичаен: рецензентът и авторката се влюбват и сключват брак на следващата година [5].
Съпругът лорд Пърси Странгфорд е дългогодишен дипломат в британското посолство в Истанбул и специалист по Източния въпрос. Подкрепя българите по време на борбата за църковна независимост[6]. Смята се, че той е първият британски дипломат, който е разкрил пред английската общественост националната идентичност и култура на българите и предположил, че при залеза на Османската империя българите, а не сърбите, ще имат водеща роля в политиката на Балканите[5]. В своите мемоари лейди Странгфорд пише: „Покойният ми мъж често е заявявал да направя това, което е възможно, макар и малко да е то, в полза на българите“[7].
След смъртта на съпруга си през 1869 г. тя редактира и издава сборник от избрани негови текстове по политически, географски и социални проблеми (A Selection from the Writings of Viscount Strangford on Political, Geographical and Social Subjects, 1869)[5]. Записва се в училище за медицински сестри и посвещава живота си на благотворителност и подпомагане на болници, домове и кухни за бедни.
Интересът на лейди Странгфорд към България, завещан ѝ от съпруга ѝ, се засилва след известията за жестокото потушаване на Априлското въстание в Батак, Брацигово, Перущица и други селища в България. Заедно с Джанюариъс Макгахан – журналист и кореспондент на „Дейли Нюз“, Емили Странгфорд също има роля за формирането на британското обществено мнение за тежката участ на българите.
Тя се обръща с призив към британската общественост и европейците в Цариград да подпомогнат българите и създава фондация за набиране на средства, наречена „Bulgarian Present Relief Fund“. Пристига в България през септември 1876 г. и до пролетта на 1877 г. със събраните почти 30 000 британски лири оборудва 6 болници в най-опустошените селища след въстанието – Батак, Радилово, Перущица, Панагюрище, Карлово и с. Петрич. Обикаля общо около 59 селища в Пловдивско и Пазарджишко, снабдявайки жителите им с дрехи, храни, медикаменти, покъщнина. Накратко за нейния престой в Перущица в свои монографии пишат проф. Константин Гълъбов и Иван Кепов[7]. Иван Вазов ѝ посвещава написаното на 19 септември 1876 г. стихотворение „На леди Странгфорд“, част от стихосбирката „Тъгите на България“.
По време на Англо-египетската война от 1882 г. Емили Странгфорд заминава за Египет, където открива болницата „Виктория“ в Кайро. При завръщането си в Англия кралица Виктория я награждава с Ордена на Червения кръст.[4]
За втори път лейди Странгфорд посещава България през 1884 г., отново по маршрута Цариград – Пловдив. Според вестник „Народний глас“ при пребиваването си в България тя остава доволна да види значителните успехи на българите, постигнати след Освобождението[7].
През 1887 г. Емили Странгфорд събира пари за построяване на болница в Порт Саид. Въпреки разклатеното си здраве тя заминава по море на 5/17 март, за да открие болницата, но умира на борда на кораба от мозъчен инсулт на 12/24 март. Нейното тяло е балсамирано в Неапол и след това изпратено в Англия, където е погребана на 6/18 април до гроба на нейния съпруг.[7].
След смъртта на съпруга си лейди Странгфорд публикува редактираните от нея негови писма и текстове: Original Letters and Papers upon Philology and Kindred Subjects (Оригинални писма и статии по филология и сродни теми)[5].
Наследство в България[редактиране | редактиране на кода]
Иван Вазов посвещава стихотворението „На леди Странгфордъ“, написано на 19 септември 1876 година. Това стихотворение е издълбано и върху бюст-паметника ѝ, който се намира в малка закътана градинка в гр. Хисаря, редом с паметник в памет на финландските войници, загинали по време на Руско-турската война.
В Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив се съхранява относително слабо известният хербарий от водорасли, събиран от Емили Странгфорд в периода 1843 – 1845 г., докато тя плава с корабите на баща си по крайбрежието на островите Оркни (Северна Шотландия) и на Ирландия. Странгфорд подарява колекцията си през 1883 г. на Вълко Шопов, кмет на Пловдив и неин секретар и преводач при обиколката ѝ на България след Априлското въстание през 1876 – 1877 г.[8]
В Историческия музей в Пловдив се съхранява писалището на лейди Странгфорд.
На 16 август 2008 г. в Копривщица по инициатива на Общото копривщенско настоятелство е открита паметна плоча на лейди Странгфорд. Плочата е поставена на фасадата на къщата, където днес се намира Здравната служба, в която през 1876 г. Странгфорд открива трапезария за бедни[9].
Паметна плоча има и в село Радилово на сградата, в която лейди Странгфорд открива 1 от 6-те лечебници.
Улици в градовете София (Карта) и Пловдив носят името на лейди Странгфорд.
Паметник на лейди Странгфорд има и в Батак.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ 101360584 // Посетен на 10 юни 2020 г.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 605.
- ↑ ((en)) Информация на Емили Ан Бофорт, thePeerage.com
- ↑ а б ((en)) Autograph Letter Collection: Women in Medicine, nationalarchives.gov.uk
- ↑ а б в г ((en)) Статия за виконт Странгфорд, базирана на статията от 11-ото издание на Енциклопедия Британика (1911)
- ↑ Енциклопедия „България“, том 6, 1988, стр. 498
- ↑ а б в г Лейди Странгфорд и Перущица, Александър П. Маринов
- ↑ Стефанов, Павел. Малко известен хербарий на лейди Емили Странгфорд // Historia naturalis bulgarica (4). София, 1993. ISSN 0205 – 3640. с. 10 – 15.
- ↑ „Новини“, сайт на Общото копривщенско настоятелство, архив на оригинала от 20 април 2011, https://web.archive.org/web/20110420084144/http://www.kopriv.org/news.html, посетен на 14 октомври 2011
Литература[редактиране | редактиране на кода]
Румен Генов, „Източният въпрос, Априлското въстание и английската филантропия: семейството Странгфорд и българите“, 2007, ISBN 978-954-9800-59-3
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Произведения от и за Емили Странгфорд Архив на оригинала от 2017-09-21 в Wayback Machine. в библиотеки (WorldCat Catalog)
|
