Направо към съдържанието

Линдзи Бъкингам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Линдзи Бъкингам
Lindsey Buckingham
американски китарист и автор на песни, член на Флийтуд Мак
Роден
3 октомври 1949 г. (76 г.)
Националност САЩ
Музикална кариера
Стилрок
Инструментикитара, вокал
Гластенор
Активностот 1966 г.
ЛейбълReprise Records
Участник в„Флийтуд Мак“
Семейство
СъпругаКристен Меснер
ПартньорКарол Ан Харис
Стиви Никс
ДецаУилям Грегъри, Лийли, Стела
Уебсайтlindseybuckingham.com
Линдзи Бъкингам в Общомедия

Линдзи Адамс Бъкингам (на английски: Lindsey Adams Buckingham; * 3 октомври 1949 г. в Пало Алто, Калифорния, САЩ) е американски музикант, певец, автор на песни и звукозаписен продуцент. Най-шроко е познат като водещ китарист и вокалист на групата Флийтуд Мак, с която работи в периодите 1975–1987 и 1997–2018 г. Той е известен с начина си на свирене „фингърстайл“.

През 199 г., като член на Флийтуд Мак, е въведен в Залата на славата на рокендрола. През 2011 г. сп. „Ролинг Стоун“ го класира на 100-то място в списъка на най-великите китаристи на всички времена.[1]

На 9 април 2018 г.е освободен от Флийтуд Мак и е заменен от Майк Кембъл и Нийл Фин.[2]

Ранен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Линдзи Адамс Бъкингам е роден на 3 октомври 1949 г. в Пало Алто, Калифорния, в семейството на Рутеда Елиът и Морис Бъкингам.[3][4][5][6] Има двама по-големи братя – Джефри и Грегъри. Израства в общността на Адъртън, разположена в района на залива на Сан Франциско.

Учи в гимназия „Менло-Адертън“, където заедно с братята с е насърчаван да се състезава по плуване. Макар да се отказва от леката атлетика, за да се посвети на музиката, брат му Грегъри постига значителен успех, като печели сребърен медал на Олимпийските игри през 1968 г. в Мексико Сити. След завършване на гимназията, Бъкингам следва в Държавния университет в Сан Хосе, но не завършва.

Още от ранна възраст проявява интерес към музиката, вдъхновен от записите на по-големия си брат с изпълнения на Литъл Ричард, Бъди Холи и Елвис Пресли. Като дете започва да се упражнява на пластмасова китара с образа на Мики Маус, докато родителите му не му купуват истинска китара – марка Harmony, на стойност 35 долара.[7]

Бъкингам никога не посещава уроци по китара и не чете ноти.[8] До 13-годишна възраст се насочва към фолк музиката, като възприема енергичния стил на свирене, вдъхновен от техниката на банджото и групата Кингстън Трио. Силно влияние върху музикалния му вкус оказва и творчеството на Бийч Бойс.[9]

Музикална кариера

[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1966–1971 г. Линдзи Бъкингам участва в психеделичен и фолк рок сцена като член на гимназиалната група Fritz Rabyne Memorial Band, където изпълнява ролята на басист и вокалист.[8][10][11] През 1967 г., след промени в състава, групата се преформатира и съкращава името си на Fritz.[12]

По това време Бъкингам кани своята приятелка Стиви Никс да се присъедини към групата като беквокалистка. Пет години по-късно, след напускането на Fritz, между двамата започва романтична връзка.[13]

1973 – 1974: Албум Buckingham Nicks

[редактиране | редактиране на кода]
Стиви Никс и Бъкингам на турнето Say You Will през 2003 г

През 1972 г. Бъкингам и тогавашната му приятелка Стиви Никс записват седем демо записи на половин-инчов 4-пистов рекордер Ampex, съхраняван в завода за печене на кафе на баща му в Дейли Сити. С надежда да получат договор за запис, двамата се преместват в Лос Анджелис.[6][14]

През 1973 г. звукозаписната компания Полидор Рекърдс подписва договор с дуото, което издава студийния албум Buckingham Nicks през септември същата година. Продуциран от Кийт Олсън и втория инженер Ричард Дашът, албумът не постига комерсиален успех и скоро след излизането си Полидор прекратява сътрудничеството с тях.

За да си помогне финансово, Бъкингам отива на турне с подгряващата група на Дон Евърли, пеейки части на Фил Евърли.[15]

1975 – 1980: Флийтуд Мак и комерсиален успех

[редактиране | редактиране на кода]
Бъкингам през 1977 г.

Докато проучва звукозаписното студио „Саунд Сити“ в Калифорния, барабанистът на Флийтуд Мак Мик Флийтуд чува песента „Frozen Love“ от студийния албум Buckingham Nicks и е впечатлен от китарната работа. След като научава, че Линдзи Бъкингам е китаристът, Флийтуд се среща с него в студиото, където Бъкингам и Стиви Никс записват демо материали. Когато китаристът Боб Уелч напуска Флйтуд Мак през декември 1974 г., Флийтуд предлага на Бъкингам да се присъедини към групата. Бъкингам настоява, че той и Никс са творчески екип и не желае да работи без нея. Флийтуд се съгласява да включи и двамата без прослушване.

След това Бъкингам и Никс започват кратко турне, за да популяризират албума Buckingham Nicks. Когато свирят в Алабама, която е единственият район, където имат значителни продажби, те казват на феновете си, че са се присъединили към Флийтуд Мак.[16]

През 1975 г. групата издава едноименния си албум Fleetwood Mac, който достига първо място в американските класации. Бъкингам допринася с песни като „Monday Morning“ и „I'm So Afraid“, както и с водещи вокали в „Blue Letter“ и „Crystal“. Първите две са предназначени за планирания следващ студиен албум на Бъкингам-Никс, но вместо това са използвани за Флийтуд Мак.[17]

Истинският пробив идва с албума Rumours (1977), който се превръща в един от най-продаваните албуми на всички времена. Бъкингам е автор на водещия сингъл „Go Your Own Way“, който достига номер десет в Билборд Хот 100[18][19], както и на „Second Hand News“ и „Never Going Back Again“. Бъкингам също така участва като съвокал в две от най-големите песни на групата на живо: „The Chain“, написана от цялата група, и „Don't Stop“, песен на Кристин Макви.

След успеха на Rumours и личната раздяла между Бъкингам и Никс, Бъкингам се стреми да избегне повторение на предишния музикален модел.[20] Той убеждава Мик Флийтуд да позволи на работата му по следващия им студиен албум да бъде по-експериментална и да му бъде позволено да работи върху парчетата у дома, преди да ги представи на останалата част от групата в студиото. Така се ражда Tusk (1979) – двоен студиен албум на Флийтуд Мак, ръководен основно от него. Той пише водещия сингъл Tusk, включващ университетския оркестър „Spirit of Troy“, който достига осмо място в класацията Билборд Хот 100. Албумът включва още два хита: „Think About Me“ на Кристин Макви и „Sara“ на Стиви Никс – 6½-минутна композиция, по-късно съкратена за сингъл и CD издание, но възстановена в по-късни компилации. Оригиналният китарист на групата Питър Грийн участва в записите, но неговото свирене в „Brown Eyes“ не е включено в албума.[21]

По това време Бъкингам започва връзка с Карол Ан Харис, секретарка в звукозаписна компания и начинаещ модел, с която живее до 1984 г.

Въпреки че Tusk е смятан за успешен, той не достига търговския успех на Rumours, което води до пауза в студийната дейност на групата.

1981: Солова кариера и албум Law and Order

[редактиране | редактиране на кода]

Паралелно с работата си по албума Tusk, Линдзи Бъкингам продуцира студийни албуми за Уолтър Игън и Джон Стюарт в края на 70-те години, като постепенно започва работа и по собствен солов проект.

През 1981 г. издава дебютния си солов албум Law and Order, в който свири на почти всички инструменти. В записа участват и негови колеги от Флийтуд Мак – Мик Флийтуд и Кристин Макви. Албумът следва еклектичната и експериментална линия, започната с Tusk, като включва елементи от lo-fi звучене и ню уейв стил. Водещият сингъл „Trouble“, вдъхновен от продуцента Ричард Дашът, се превръща в международен хит – достига девето място в класацията Билборд Хот 100 и оглавява класацията в Австралия за три поредни седмици.

1982: албум Mirage

[редактиране | редактиране на кода]

След мащабно световно турне, завършило през 1980 г., Флийтуд Мак си взимат едногодишна пауза. През 1982 г. групата се събира отново, за да запише следващия си студиен албум – Mirage. Проектът се отличава с по-достъпно и поп-ориентирано звучене, което връща групата на върха на американската класация за албуми.

Въпреки успеха на Mirage, по това време отделни членове на Флийтуд Мак, особено Стиви Никс, постигат значителни успехи като солови изпълнители. Това води до творческа пауза за групата, като следващият им студиен албум се появява едва пет години по-късно.

1983 – 1986: Албум Go Insane и други солови проекти

[редактиране | редактиране на кода]

През 1983 г. Линдзи Бъкингам написва и изпълнява две песни – „Holiday Road“ и „Dancin' Across the USA“ – за филма „Семейство Гризуолд във ваканция“.[22] „Holiday Road“ е издадена като сингъл и достига 82-ро място в класацията Билборд Хот 100.

През 1984 г., след края на седемгодишната си връзка с Карол Ан Харис, Линдзи Бъкингам издава втория си солов албум. В него той продължава експерименталния си подход, като заглавната песен се превръща в умерен хит, достигайки 23-то място в класацията Билборд Хот 100. През 2008 г. Бъкингам споделя, че песента е вдъхновена от емоционалните последици след раздялата му със Стиви Никс, макар че Харис твърди в мемоарите си Storms, че текстът отразява тяхната собствена раздяла.

Заключителната композиция в албума – „DW Suite“ – е посветена на покойния Денис Уилсън, барабанист на Бийч Бойс, близък приятел на Флийтуд Мак и бивш годеник на Кристин Макви.[23]

Същата година Бъкингам участва като китарист и вокалист в песента „You Can't Make Love“ от втория солов албум на Дон Хенли – Building the Perfect Beast.[24]

През 1985 г. Линдзи Бъкингам участва в благотворителния проект USA for Africa, като се включва в записите на емблематичния сингъл „We Are the World“. Същата година допринася към филмовата музика с песента „Time Bomb Town“ за хитовия филм „Завръщане в бъдещето“. В записа Бъкингам изпълнява всички инструменти, с изключение на барабаните, които са поверени на Майкъл Хюи.

През 1986 г. Бъкингам е съавтор на песента „Since You've Gone“, включена в дебютния солов албум Belinda на Белинда Карлайл.

1987: Албум Tango In the Night и напускане на Флийтуд Мак

[редактиране | редактиране на кода]

През 1987 г. Флийтуд Мак издават своя петнадесети студиен албум Tango in the Night, който е петият с участието на Линдзи Бъкингам. По това време той вече има два самостоятелни албума зад гърба си и решава да вложи значителна част от материала, предназначен за третия му солов проект, в албума на групата. Сред тези песни са „Big Love“, „Tango in the Night“, „Family Man“, „You and Me“ и „Caroline“. Първият сингъл „Big Love“ се превръща в международен хит, достигайки Топ 10 както в САЩ, така и във Великобритания.

Задвижван от поредица от успешни сингли, Tango in the Night се превръща в най-продавания студиен албум на Флийтуд Мак след Rumours от 1977 г. Въпреки този успех, малко след издаването му Бъкингам напуска групата.[25] Причините включват нежеланието му да участва в турне и натрупаното напрежение в отношенията между членовете.[26] След напускането му, групата продължават дейността си, като го заменят с двама китаристи – Рик Вито и Били Бърнет.

1988 – 1992: албум Out of the Cradle

[редактиране | редактиране на кода]

След напускането си на Флийтуд Мак през 1987 г. ,Бъкингам прекарва по-голямата част от следващите пет години в студиото, работейки върху третия си солов студиен албум Out of the Cradle, който излиза през 1992 г. Проектът е дълбоко личен и тематично насочен към преживяванията му в групата и връзката му със Стиви Никс. В интервю Бъкингам споделя, че много от емоционалните рани, натрупани през годините, са намерили израз именно в този албум.[27]

По време на записите Бъкингам се стреми към творческа независимост, като сам продуцира и изпълнява голяма част от музиката. Сред песните в албума се откроява „Wrong“ – деликатна критика към автобиографията на Мик Флийтуд, публикувана през 1990 г., която Бъкингам възприема като несправедлива спрямо себе си.

Въпреки че Out of the Cradle (1992) получава положителни отзиви от критиците, албумът не успява да достигне комерсиалния успех, свързан с работата на Линдзи Бъкингам във Флийтуд Мак. Въпреки това Бъкингам прави турне през 1992-93 г. за първи път като солов изпълнител с четирима китаристи, басист, клавирист и трима перкусионисти.[28]

1993 – 2004: Завръщане във Флийтуд Мак

[редактиране | редактиране на кода]

През 1993 г. новоизбраният президент на САЩ Бил Клинтън кани Флийтуд Мак да се съберат за специално изпълнение на песента „Don't Stop“, написана от Кристин Макви, която е използвал като химн на предизборната си кампания. Групата приема поканата и изпълнява песента на церемонията по встъпването в длъжност на 20 януари 1993 г. Линдзи Бъкингам се съгласява да участва в събитието, въпреки че членовете на групата все още поддържат напрегнати и противоречиви отношения. Събирането се възприема като еднократно събитие, без конкретни планове за официално възобновяване на съвместната им дейност.

В средата на 90-те години, докато събира материал за планирания си четвърти солов албум, Линдзи Бъкингам се обръща към Мик Флийтуд за съдействие по една песен. Сътрудничеството между двамата се оказва по-дълбоко и продължително от очакваното, което ги подтиква да се свържат със Стиви Никс, Джон и Кристин Макви.

През 1997 г. петорката от класическия състав на Fleetwood Mac от ерата на Rumours се събира за първи път от 1982 г. за реюниън турне, озаглавено The Dance. Турнето се оказва изключително успешно както комерсиално, така и емоционално, като допринася за възстановяване на отношенията между Бъкингам и останалите членове на групата. Кристин Макви обаче напуска групата през 1998 г. поради страха си от летене и желанието да бъде със семейството си във Великобритания,[29] като по този начин Флийтуд Мак се превръща в група от четирима души.

Между 1995 и 2001 г. Линдзи Бъкингам записва материал за своя четвърти солов албум, озаглавен Gift of Screws, който представя на звукозаписните компании Уорнър Брос. и Рипрайз. Въпреки готовността за издаване, ръководителите на лейбъла го убеждават да задържи проекта и да включи част от песните в бъдещ албум на Флиийтуд Мак.

През 2003 г. реформираната група издава Say You Will – първия студиен албум с участието на Бъкингам и Стиви Никс от 15 години насам. Водещият сингъл „Peacekeeper“, написан от Бъкингам, бележи завръщането на групата в светлината на прожекторите. След издаването на албума групата предприемат световно турне, което продължава близо година и половина.

Седем песни от Gift of Screws са включени в Say You Will почти без промени, запазвайки оригиналния звук и продукция на Бъкингам. Въпреки че албумът Gift of Screws не е официално издаден в този период, негови нелегални копия – взети от оригинален CD-R, представен на Уорнър Брос. – се разпространяват сред феновете чрез торент сайтове и други peer-to-peer мрежи.

2006 – 2008: Солова кариера

[редактиране | редактиране на кода]

На 3 октомври 2006 г., в деня на своя 57-и рожден ден, Линдзи Бъкингам издава четвъртия си солов студиен албум – Under the Skin. Проектът е изцяло акустичен и демонстрира интимния, минималистичен подход на Бъкингам, който изпълнява почти всички инструменти сам. Изключение правят две композиции, в които участват дългогодишните му колеги от Флйтуд Мак – Джон Макви (бас) и Мик Флийтуд (барабани).

Албумът включва и кавър версия на песента „I Am Waiting“ от Ролинг Стоунс, като се вписва в общата атмосфера на лична рефлексия и звукова сдържаност. Само три дни след издаването, Бъкингам започва турне в подкрепа на Under the Skin, което продължава до края на юни 2007 г.[30] Издадени са концертен абум и DVD-то Live at the Bass Performance Hall, документирайки шоуто във Форт Уърт, Тексас от това турне.[31]

През септември 2008 г. Линдзи Бъкингам най-накрая издава дългоочаквания си солов албум Gift of Screws, след години на отлагане и преработка. Проектът включва три песни от оригиналната версия на албума, записана между 1995 и 2001 г., както и седем нови композиции, създадени специално за окончателното издание. За да го популяризира, Бъкингам предприема кратко турне през септември и октомври 2008 г., което започва в Саратога, Калифорния, и завършва в Ню Йорк.

2009: Турне Unleashed

[редактиране | редактиране на кода]

През 2009 г. Флийтуд Мак се завръщат на сцената с турнето Unleashed, което стартира на 1 март в Mellon Arena, Питсбърг. Това е първото им турне от шест години насам и включва класическия състав от ерата след Rumours, с изключение на Кристин Макви, която не участва в проекта.

2010 – 2012: Албуми Seeds We Sow и One Man Show

[редактиране | редактиране на кода]

На 3 ноември 2010 г. официалният уебсайт на Линдзи Бъкингам обявява, че той работи върху нов студиен албум, планиран за издаване в началото на 2011 г.[32] Записите завършват през април, а проектът получава заглавието Seeds We Sow („Семената, които засяваме“). На 22 април същата година Бъкингам заснема концерт, предназначен за DVD издание в подкрепа на албума.[33]

Seeds We Sow излиза на 6 септември 2011 г.[34] Само четири дни по-късно, на 10 септември, той стартира турнето Seeds We Sow Tour в Рино, Невада, което продължава до 14 ноември, когато завършва в Тълса, Оклахома.

Бъкингам планира първото си самостоятелно турне в Обединеното кралство и Ирландия през декември 2011 г., но в началото на месеца всички дати са отложени поради контузия в гърба на неговия китарист.[35] Впоследствие турнето е напълно отменено.

Бъкингам изпълнява в Театър „Нейбърхуд“ в Шарлот, Северна Каролина през 2012 г.

На 3 май 2012 г. Бъкингам започва солово турне солово турне в Съединените щати, без подгряваща група, като първият концерт се състои в Солана Бийч, Калифорния.[36]

През ноември същата година Бъкингам издава концертния албум One Man Show, достъпен чрез цифрово изтегляне в АйТюнс. Записът е направен по време на едно от представленията в Де Мойн, Айова, и улавя атмосферата на вечер, в която той изпълнява сам целия репертоар. Албумът е издаден от собствения му лейбъл – Buckingham Records LLC[37]

2013 – 2015: Миниалбум на Флийтуд Мак, световно турне и събиране с Кристин Макви

[редактиране | редактиране на кода]
Buckingham onstage playing guitar toward the camera
Бъкингам свири с Флийтуд Мак през 2013 г

На 4 април 2013 г. Флийтуд Мак стартират световното си турне Live World с първи концерт в Кълъмбъс, Охайо. Малко по-късно, на 30 април, групата издава първия си нов студиен материал от десетилетие – миниалбум с четири песни, достъпен чрез АйТюнс. Три от композициите са написани от Линдзи Бъкингам, а четвъртата – „Without You“ – произлиза от сесиите на дуото „Бъкингам Никс“.

През същата година Бъкингам е кредитиран като съавтор на три песни от Hesitation Marks – осмия студиен албум на Найн Инч Нейлс.[38][39]

На 11 януари 2014 г. Мик Флийтуд обявява, че Кристин Макви се завръща в групата,[40] а новината е официално потвърдена два дни по-късно от публицистката Лиз Розенберг. Тя също така съобщава, че предстои официално обявяване на нов албум и турне.

На 30 септември 2014 г. започва турнето On with the Show, обхващащо 33 града в Северна Америкаи стартирало в Минеаполис, Минесота. Поради огромния интерес, през ноември са пуснати в продажба дати за арена-концерти в Обединеното кралство през май–юни 2015 г., които се разпродават за минути. Турнето продължава до ноември 2015 г., отбелязвайки едно от най-мащабните завръщания на групата.

През януари 2015 г. Линдзи Бъкингам предполага, че предстоящият студиен албум и турнето може да бъдат последното голямо събитие в историята на Флийтуд Мак.[41] От своя страна Мик Флийтуд изразява по-предпазлив оптимизъм, като заявява, че завършването на албума може да отнеме години и че групата все още очаква творческия принос на Стиви Никс, която остава неясна относно ангажимента си към нов запис.[42]

2016 – 2017: Албум Lindsey Buckingham Christine McVie и Класически концерти

[редактиране | редактиране на кода]
Изпълнение на Бъкингам и Макви през 2017 г.

През август 2016 г. Мик Флийтуд разкрива, че въпреки наличието на голямо количество записан материал от Флийтуд Мак, Стиви Никс не е участвала в новите сесии. За сметка на това, Линдзи Бъкингам и Кристин Макви са допринесли с множество композиции, като Флийтуд отбелязва, че двамата биха могли да създадат „много силен дуетен албум“.[43]

Впоследствие Бъкингам и Макви обявяват съвместен студиен албум, озаглавен Lindsey Buckingham Christine McVie, в който участват и Мик Флийтуд (барабани) и Джон Макви (бас).[44] Първоначално проектът е замислен като нов албум на Флийтуд Мак, но поради ангажиментите на Стиви Никс със солово турне с Притендърс тя не се включва в записите.

Албумът излиза на 9 юни 2017 г., предшестван от сингъла „In My World“. В подкрепа на албума, дуото предприема турне с 38 дати, започнало на 21 юни и завършило на 16 ноември 2017 г.[45][46]

2018 – 2022: Уволнение от Флийтуд Мак, албуми Solo Anthology и Lindsey Buckingham

[редактиране | редактиране на кода]

След представянето на Флийтуд Мак на MusiCares Личност на годината през януари 2018 г. Бъкингам е уволнен от групата.[47] Твърди се, че причината е била несъгласие относно естеството на турнето и по-специално въпросът дали ще бъде включен по-нов или по-малко известен материал, както Бъкингам иска.[48]

Бъкингам и неговата соло група през 2018 г

На 25 април 2018 г. Мик Флийтуд и останалите членове на Флийтуд Макc потвърждават в интервю за CBS This Morning, че Линдзи Бъкингам няма да участва в предстоящото турне на групата. Флийтуд описва ситуацията като „огромна задънена улица“ и отказва да използва думата „уволнение“, въпреки че признава, че групата е взела трудното решение да продължи без него.[49][50]

Бъкингам по-късно разкрива, че е научил за отстраняването си чрез мениджъра Ървинг Азоф, който му предава съобщение от Стиви Никс: „Стиви никога повече не иска да бъде на сцена с теб.“ След като пита дали Никс напуска групата или той самият е уволнен, Азоф му отговаря, че Флийтуд Мак са избрали да продължат без него. На негово място са назначени Майк Кембъл (бивш китарист на Том Пети енд дъ Хартбрейкърс) и Нийл Фин (Краудид Хаус).[51]

През октомври 2018 г. Бъкингам завежда дело срещу групата за нарушение на фидуциарни задължения и устен договор, както и за умишлена намеса в бъдещи икономически възможности. Делото е уредено извънсъдебно през декември същата година.[52]

През август 2018 г. Рипрайз Рекърдс обявява издаването на Solo Anthology: The Best of Lindsey Buckingham – ретроспективна колекция, обхващаща соловата му кариера след 1981 г. Албумът излиза на 5 октомври, последван от солово турне из Северна Америка.[53]

През 2020 г. Бъкингам участва в албума Imploding the Mirage на Килърс, като свири китарно соло в сингъла „Caution“.[54] През 2021 г. се включва в луксозното издание на албума Your Life Is a Record на Бренди Кларк, изпълнявайки нова версия на „The Past Is the Past“.[55]

На 8 юни 2021 г. Бъкингам обявява своя седми солов студиен албум, озаглавен Lindsey Buckingham, със сингъла „I Don't Mind“. Вторият сингъл „On the Wrong Side“ излиза на 23 юли, а целият албум – на 17 септември. Турнето в негова подкрепа започва същия месец.[56]

Също през 2021 г. Бъкингам участва в албума на Холзи If I Can't Have Love, I Want Power.

На 27 август 2022 г. той се присъединява към Килърс на сцената в Лос Анджелис, изпълнявайки „Caution“, кавър на „Go Your Own Way“, както и „Mr. Brightside“ заедно с Джони Мар от The Smiths.[57]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Бъкингам учи в същата гимназия като Стиви Никс – „Менло Атъртън“ в Клаифорния, но една година след нея. Той започва връзка с нея след разпадането на групата им Фриц. След това страда от пристъп на инфекциозна мононуклеоза, което забавя преместването им в Лос Анджелис през 1971 г.[58] Там записват съвместния студиен албум Buckingham Nicks (1973), който предшества присъединяването им към Флийтуд Мак през 1975 г.

Връзката между Бъкингам и Никс приключва около 1977 г., по време на записите на албума Rumours. Раздялата им оставя дълбок емоционален отпечатък, отразен в редица песни, включително „Silver Springs“ и „Dreams“ на Никс, както и „Go Your Own Way“ и „Second Hand News“ на Бъкингам.[59][60]

През 1998 г. Бъкингам и фотографката и интериорна дизайнерка Кристен Меснер посрещат първото си дете – син на име Уилям Грегъри.[61] Двойката сключва брак през 2000 г., а по-късно се раждат и двете им дъщери – Лийли (2000) и Стела (2004).[62][63] Семейството живее в Брентуд, Калифорния.[64]

През февруари 2019 г. Бъкингам претърпява спешна сърдечна операция. Според съпругата му, животоспасяващата процедура води до увреждане на гласните му струни, с неясна прогноза за възстановяване. Въпреки това, той се възстановява постепенно с подкрепата на семейството си.[65]

На 2 юни 2021 г. Кристен Меснер подава молба за развод в Лос Анджелис. [66] През септември същата година, се съобщава, че двойката работи върху възстановяване на брака си.[67][68]

Музикален стил

[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от повечето рок китаристи, Линдзи Бъкингам предпочита да свири с пръсти и нокти, вместо с перце, като използва средния и безименния си пръст за ритмично дрънкане. Той описва стила си като интуитивно развит, повлиян от ранни влияния като Скоти Мур, Чет Аткинс[69] и фолк музиката от 60-те години. В студио понякога използва перце за постигане на специфичен тон, но основният му подход остава пръстовият стил.

Бъкингам подчертава, че китарата трябва да служи на песента, а не на самия изпълнител, като сравнява подхода си с този на Чет Аткинс, чиято музика възприема като органична част от композицията.[70]

След присъединяването си към Флийтуд Макc, Бъкингам използва Gibson Les Paul Custom, а преди това – Fender Telecaster и Stratocaster с Alembic Blaster[71]. През 1978 г. създава съвместно с Рик Търнър китарата Model One, която става негова основна електрическа китара както в групата, така и в соловата му кариера.

За акустични изпълнения използва Taylor 814ce и Rick Turner Renaissance RS6, а за концертни версии на „Big Love“ – поръчков Gibson Chet Atkins. В периода 1970–1980 г. свири и с Ovation Balladeer.[72][73] През 80-те години активно използва семплиращия синтезатор Fairlight CMI.[74]

Сред основните музикални влияния на Бъкингам са Брайън Уилсън и Фил Спектър. Той е водещ продуцент както на албумите на Fleetwood Mac, така и на собствените си проекти, като описва себе си като „стилист“, за когото писането и продукцията са неразделни процеси.[75]

В популярната култура

[редактиране | редактиране на кода]

Линдзи Бъкингам е пародиран от актьора Бил Хейдър в повтарящия се скеч „What Up with That?“ от телевизионното предаване Saturday Night Live по Ен Би Си. В скеча Хейдър се появява като Бъкингам, който редовно е гост в токшоу, но никога не получава време за интервю.[76] Макар самият Бъкингам да признава, че не разбира напълно пародията, той я възприема като комплимент. На 14 май 2011 г. се появява в шоуто като себе си, шеговито обяснявайки защо има „двама Линдзи Бъкингам“ в скеча.[77][78]

През 2016 г. Бъкингам участва като себе си и изпълнява музика в третия епизод на сериала Roadies по Шоутайм.[79]

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
Соло албуми
Със Стиви Никс
  • Buckingham Nicks (1973)
С Кристин Макви
  • Lindsey Buckingham / Christin McVie (2017)
С Флийтуд Мак

Концертни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
Соло албуми
  • Live at the Bass Performance Hall (2008)
  • Songs from the Small Machine: Live in L.A at Saban Theatre in Beverly Hills, CA / 2011 (2011)
  • One Man Show (2012)
С Флийтуд Мак
  • Live (1980)
  • The Dance (1997)
  • Fleetwood Mac: Live in Boston (2004)
  • In Concert (2016) – парчетата от албума първоначално са пуснати в луксозното ремастеризиано издание на албума Tusk от 2015 г.
  • Rumours Live (2023)
  • Mirage Tour '82 (2024)

Сборни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
Соло албуми
  • Words and Music [A Retrospective] (1992)
  • Solo Anthology: The Best of Lindsey Buckingham (2018)
С Флийтуд Мак
  • The Collection (1987)
  • Greatest Hits (1988)
  • 25 Years – The Chain (1992), издаден като бокс сет от два и четири диска
  • The Best of Fleetwood Mac (1996)
  • The Very Best of Fleetwood Mac (2002)
  • Opus Collection (2013)
  • 50 Years – Don't Stop (2018)

Филмография

[редактиране | редактиране на кода]

Музикални видеоклипове

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1981 – Trouble
  • 1981 – It Was I
  • 1983 – Holiday Road
  • 1984 – Go Insane
  • 1984 – Slow Dancing
  • 1992 – Countdown
  • 1992 – Wrong
  • 1992 – Soul Drifter
  • 1993 – Don't Look Down
  • 2006 – Show You How
  • 2006 – It Was You
  • 2006 – Shut Us Down
  • 2011 – Stars Are Crazy
  • 2011 – In Our Own Time

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ The 100 Greatest Guitarists of All Time // Rolling Stone. December 18, 2015. Архивиран от оригинала на 19 юли 2018. Посетен на 28 август 2025.
  2. ↑ Greene, Andy (April 9, 2018). "Fleetwood Mac Fires Lindsey Buckingham". Rolling Stone. Посетено на 7 дек. 2018.
  3. ↑ Morris Buckingham – Historical records and family trees // Myheritage.com.
  4. ↑ Howe, Zoë. Stevie Nicks: Visions, Dreams and Rumours. Omnibus Press, 13 октомври 2014. ISBN 9781783231287.
  5. ↑ Phil Sutcliffe. Take it to the Limit // Rockalittle.com. Посетен на 9 януари 2022.
  6. ↑ а б Schruers, Fred (October 30, 1997). "Fleetwood Mac: Back on the Chain Gang". Rolling Stone. Посетено на 28 дек. 2022.
  7. ↑ Adelson, Martin E. Lindsey Buckingham // Fleetwoodmac.net.
  8. ↑ а б Fleetwood Mac • Lindsey Buckingham • The Band • The Music • The Legacy // Fleetwoodmac.org. Архивиран от оригинала на 16 февруари 2012. Посетен на February 29, 2012.
  9. ↑ Lindsey Buckingham Biography // Посетен на 28 дек. 2022.
  10. ↑ Adelson, Martin E. Javier Pacheco Question and Answer Session // Fleetwoodmac.net. Архивиран от оригинала на 16 февр. 2018. Посетен на March 7, 2018.
  11. ↑ Adelson, Martin E. Fritz // Fleetwoodmac.net. Архивиран от оригинала на 5 януари 2012.
  12. ↑ Harris, Carol Ann. Storms: My Life with Lindsey Buckingham and Fleetwood Mac. A Cappella Books, 2009. ISBN 978-1556527906.
  13. ↑ Fritz // The Penguin Biographies. Martin Adelson and Lisa Adelson. Архивиран от оригинала на 11 окт. 1999. Посетен на May 24, 2014.
  14. ↑ Jackson, Blair. Music: Lindsey Buckingham in Two Worlds // Mix (magazine). February 1, 2011. Когато бях на около 21, някакъв роднина, когото дори не познавах, ми остави нещо като 10 000 долара, така че едно от нещата, които направих с тези пари, беше да изляза и да си купя стар половин-инчов 4-пистов Ampex — като този, който е записал Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band, предполагам. По това време баща ми имаше една малка фабрика за кафе в Дейли Сити [южно от Сан Франциско], те бяха пекарни за кафе, и през нощта отивах там със Стиви, а много пъти и сам, и работех върху песни и демота.
  15. ↑ Q&A; with Lindsey Buckingham // Архивиран от оригинала на 5 септ. 2012. Посетен на June 14, 2017.
  16. ↑ Furman, Leah. Rumours Exposed: The Unauthorized Biography of Fleetwood Mac. Citadel Press, 2003. ISBN 978-0-8065-2472-6. с. 80 – 81.
  17. ↑ Fleetwood, Mick, Bozza, Anthony. Play On: Now, Then & Fleetwood Mac. New York, Little, Brown And Company, October 2014. ISBN 978-0-316-40342-9. с. 164, 169.
  18. ↑ McLaughlin, Katie. Fleetwood Mac’s 'Rumours' at 35: Still the 'perfect album' // CNN. Посетен на September 11, 2025. (на английски)
  19. ↑ 500 Greatest Songs of All Time // Rolling Stone. Посетен на September 11, 2025.
  20. ↑ Graff, Gary. "Lindsey Buckingham on Fleetwood Mac's Risk-Taking Classic Album 'Tusk': Exclusive Premiere". Billboard. Retrieved 2 April 2016.
  21. ↑ Davis, Stephen. My Life and Adventures in Fleetwood Mac. 1991. ISBN 9780380716166. с. 214.
  22. ↑ Lapatine, Scott. Lindsey Buckingham Reveals Stories Behind His Solo Songs And Whether He'll Ever Rejoin Fleetwood Mac // Stereogum. Посетен на 5 June 2022. (на английски)
  23. ↑ Madness Fades – Lindsey Buckingham, In His Words // Архивиран от оригинала на 22 септ. 2007. Посетен на February 29, 2012.
  24. ↑ White, Timothy (March 1985). "Don Henley: Beauty and the Beast – Building the Perfect Album" (PDF). Musician. p. 74. Retrieved June 5, 2025 – via World Radio History.
  25. ↑ Fleetwood: My Life and Adventures with Fleetwood Mac by Mick Fleetwood and Stephen Davis, 1990, William Morrow, ISBN 978-0688066475
  26. ↑ The Blue Letter Archives // Bla.fleetwoodmac.net. Архивиран от оригинала на 9 април 2016. Посетен на 18 август 2016.
  27. ↑ Greg Kot. This Mac Is Back – Page 2 // Chicago Tribune. Архивиран от оригинала на 20 март 2016. Посетен на 18 август 2016.
  28. ↑ Boehm, Mike. Life After Mac : At the Coach House, Lindsey Buckingham Will Be Playing His First Concert Since His Old Band Broke Up // Los Angeles Times. December 10, 1992. Посетен на September 3, 2025.
  29. ↑ Stevie Nicks Reveals Why Christine McVie Really Left Fleetwood Mac // Yahoo, November 20, 2014. Посетен на February 21, 2016.
  30. ↑ The 2006 – 2007 Lindsey Shows // Fmlegacy.com. Архивиран от оригинала на 25 февруари 2012. Посетен на 29 февруари 2012.
  31. ↑ Reuters Press Release // Reuters.com, 5 февруари 2008. Архивиран от оригинала на 18 ноември 2009. Посетен на 29 февруари 2012.
  32. ↑ Home // Lindsey Buckingham. Посетен на 29 февруари 2012.
  33. ↑ Lindsey Buckingham New Album and Live DVD // Your Way to Music. Архивиран от оригинала на 24 юни 2011. Посетен на 27 април 2019.
  34. ↑ Dean Goodman. Lindsey Buckingham gearing up for new album, tour // Reuters. 12 април 2011. Посетен на 11 дек. 2011.
  35. ↑ UK Tour Dates Postponed // Lindsey Buckingham. Архивиран от оригинала на 5 февр. 2012. Посетен на February 29, 2012.
  36. ↑ LINDSEY TAKING HIS SOLO ACT ON THE ROAD STARTING MAY 3 IN SOLANA BEACH, CA // Lindsey Buckingham. Архивиран от оригинала на 28 юли 2013. Посетен на February 15, 2013.
  37. ↑ Still Going Insane. A Lindsey Buckingham Resource // Fleetwoodmac-uk.com. Посетен на 15 февруари 2013.
  38. ↑ Nine Inch Nails – In Two // nin.wiki. Посетен на 5 май 2022. (на английски)
  39. ↑ Nine Inch Nails – While I'm Still Here // nin.wiki. Посетен на 5 май 2022. (на английски)
  40. ↑ Mick Fleetwood Announces Christine McVie's return to Fleetwood Mac // Fleetwood Mac News. Посетен на F12 февруари 2014.
  41. ↑ Fleetwood Mac: new album and tour will be our swansong, The Guardian (London), January 2, 2015, Retrieved May 19, 2015.
  42. ↑ Fleetwood Mac album may take 'a couple of years' to finish, The Guardian (London), March 10, 2015, Retrieved May 19, 2015.
  43. ↑ DeRiso, Nick. Fleetwood Mac's New Album Is Apparently Being Held Up by Stevie Nicks // Ultimate Classic Rock. Посетен на 5 септ. 2016.
  44. ↑ Yoo, Noah. Fleetwood Mac's Lindsey Buckingham and Christine McVie Announce New Duets Album // Pitchfork. Посетен на January 13, 2017.
  45. ↑ Mick Fleetwood: Stevie Nicks Wants To Go Deep On Next Fleetwood Mac Tour // 94.7 WLS. Архивиран от оригинала на 31 август 2017. Посетен на August 31, 2017.
  46. ↑ Blistein, Jon (April 11, 2017). "Fleetwood Mac's Lindsey Buckingham, Christine McVie Detail New Album". Rolling Stone. Посетен на 9 януари 2022
  47. ↑ Halperin, Shirley. Lindsey Buckingham Leaves Fleetwood Mac // Variety. 9 април 2018. Посетен на 9 април 2018.
  48. ↑ Why leaving Fleetwood Mac may be a smart move for Lindsey Buckingham // MSN. Архивиран от оригинала на 12 юни 2018. Посетен на 10 юни 2018.
  49. ↑ Fleetwood Mac Reveals Why Lindsey Buckingham was ousted // CBS This Morning.
  50. ↑ Uncle LarryB (April 25, 2018), Fleetwood Mac on GMA (OOPS) CBS This Morning – April 2018, Архивирано от оригинала на 11 дек 2021. Посетено на 28 дек. 2022
  51. ↑ Fricke, David. „Lindsey Buckingham: Life After Fleetwood Mac“, Rolling Stone, October 10, 2018. Посетен на 28 дек. 2022.
  52. ↑ Greene, Andy (October 11, 2018). "Lindsey Buckingham Sues Fleetwood Mac Over Dismissal From Band". Rolling Stone. Посетен на 28 дек. 2022.
  53. ↑ Solo Anthology Press Release // Reprise Records.
  54. ↑ Hear the Killers' New Song With Lindsey Buckingham, 'Caution' // Ultimate Classic Rock. Посетен на 28 дек. 2022.
  55. ↑ Brandy Clark Recruits Lindsey Buckingham for Updated 'The Past Is the Past' // Rolling Stone. Retrieved March 16, 2021. Посетен на 28 дек. 2022.
  56. ↑ Strauss, Matthew. Lindsey Buckingham Announces U.S. Tour and First Solo Album in 10 Years // Pitchfork. Посетен на 28 дек. 2022. (на американски английски)
  57. ↑ Kohn, Daniel. Lindsey Buckingham, Johnny Marr Join The Killers In Los Angeles // SPIN. Посетен на 22 дек. 2022.
  58. ↑ Unterberger, Richie. Fleetwood Mac: The Complete Illustrated History. Voyageur Pres, 2016. ISBN 978-0760351765. с. 82–83.
  59. ↑ Mokoena, Tshepo. Fleetwood Mac's Stevie Nicks: 'Lindsey Buckingham and I will always be antagonising to each other' // The Guardian. 15 януари 2015.
  60. ↑ Music in American Life: An Encyclopedia of the Songs, Styles, Stars, and Stories That Shaped Our Culture. ABC-CLIO, 3 октомври 2013. ISBN 9780313393488. с. 450.
  61. ↑ "Lifelines". Billboard. 15 август 1998. с. 47.
  62. ↑ McNair, James. Lindsey Buckingham still working but puts fatherhood first // The National. 1 септември 2011.
  63. ↑ Tomorrow's almost here // The Sydney Morning Herald. 18 февруари 2004.
  64. ↑ Chen, Joyce. Fleetwood Mac's Lindsey Buckingham Lists Brentwood Home for $29.5 Million // Architecturaldigest.com. 17 април 2019. Посетен на 28 дек. 2022.
  65. ↑ Lindsey Buckingham Recovering From Open Heart Surgery // Pitchfork (website). 8 февруари 2019. Посетен на 22 дек. 2022.
  66. ↑ Fleetwood Mac Rocker Lindsey Buckingham's Wife Ending Marriage // Tmz.com. Посетен на 17 август 2021.
  67. ↑ Lindsey Buckingham, wife Kristen are 'working on' their marriage three months after filing for divorce // Fox News. 15 септември 2021. Посетен на 28 декември 2022.
  68. ↑ Lindsey Buckingham and wife 'working on' marriage after divorce filing // 15 септември 2021. Посетен на 28 декември 2022.
  69. ↑ Rolling Thunder by Askold Buk in 90's Guitar World Acoustic edition // pt. scribd.com. Архивиран от оригинала на 29 юли 2013. Посетен на 29 февруари 2012.
  70. ↑ Buk, Askold (March 1998). "Rolling Thunder". Guitar World Acoustic. с. 38
  71. ↑ MWE3 Features // Mwe3.com. Посетен на 18 август 2016.
  72. ↑ Lindsey Buckingham's Gibson Chet Atkins CE // Equipboard. Посетен на 28 декември 2022.
  73. ↑ Interview: Lindsey Buckingham Discusses Turner Guitars and His New Album, 'Seeds We Sow' // Guitarworld.com. 22 септември 2011. Посетен на 28 декември 2022.
  74. ↑ Graham, Sam. Lindsey Buckingham: Personal Brinksmanship and State-of-the-Art Subconscious // The Penguin. Архивиран от оригинала на 16 октомври 2005. Посетен на 12 април 2015.
  75. ↑ Romano, Will. Let The Right Sounds In: Fleetwood Mac's Studio Genius Opens Up About His Off-Kilter Production Techniques // Electronic Musician. Посетен на 21 февруари 2017.
  76. ↑ Navaroli, Joel. What Up With That? Aired 5.14.2011 // The SNL Archives. Архивиран от оригинала на 22 февруари 2014. Посетен на 10 февруари 2014.
  77. ↑ Harp, Justin. Lindsey Buckingham: 'SNL spoof is odd' // Digital Spy. 7 септ. 2011.
  78. ↑ Lindsey Buckingham finally gets to speak on 'Saturday Night Live' // The San Francisco Examiner. 19 октомври 2011.
  79. ↑ Roadies: Lindsey Buckingham „Bleed to Love Her“ // Sho.com. Архивиран от оригинала на 15 ноември 2017. Посетен на 14 юли 2017.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lindsey Buckingham в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Музика“         Портал „Музика“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Линдзи_Бъкингам&oldid=12800194“.