Направо към съдържанието

Стиви Никс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стиви Никс
Stevie Nicks
американска певица и авторка на песни, член на Флийтуд Мак
2013 г.
Родена
26 май 1948 г. (77 г.)
Националност САЩ
Музикална кариера
ПсевдонимStevie Nicks
Стилпоп рок, кънтри рок, софтрок
Инструментикитара, клавирен инструмент, вокал
Глассопран
Активностот 1969 г.
ЛейбълPolydor, „Атко Рекърдс“, „Атлантик Рекърдс“
Участник в„Флийтуд Мак“
Семейство
СъпругКим Андерсън (1983 – 1983)
Партньор
Децаняма
Подпис
Уебсайтstevienicksofficial.com
Стиви Никс в Общомедия

Стефани Лин Никс (на английски: Stephanie Lynn Nicks; * 26 май 1948 във Финикс, Аризона, САЩ),[1] известна като Стиви Никс (Stevie Nicks), е американска певица, авторка на песни и продуцентка, известна както с работата си в групата Флийтуд Мак, така и като соло изпълнителка.

Никс се присъединява към Флийтуд Мак през 1975 г. заедно с Линдзи Бъкингам, като допринася за трансформацията на групата към по-комерсиално поп рок звучене. Сред най-емблематичните ѝ песни с групата са „Landslide“, „Rhiannon“ и „Dreams“ – последната е единственият сингъл на Флийтуд Мак, достигнал №1 в САЩ. През 1981 г. Никс издава дебютния си солов албум Bella Donna, който утвърждава статута ѝ като самостоятелна звезда. Списание „Ролинг Стоун“ я нарича „властващата кралица на рокендрола“.[2] Никс е обявена за един от 100-те най-велики автори на песни на всички времена[3] и един от 100-те най-велики певци на всички времена[4] от списанието.

Никс е включена два пъти в Залата на славата на рокендрола – през 1998 г. като член на Флийтуд Мак и през 2019 г. като солова изпълнителка, което я прави първата жена с това отличие.[5] Песните „Dreams“, „Landslide“, „Rhiannon“ и „Edge of Seventeen“ са включени в списъка на списанието за 500-те най-велики песни на всички времена.[6]

Като солова изпълнителка Никс има шест номинации за наградата Грами[7] и две номинации за Американските музикални награди. С Флийтуд Мак тя печели множество награди, включително награда „Грами“ за албум на годината през 1978 г. за Rumors.[7] Албумите Fleetwood Mac, Rumors и Bella Donna са включени в класацията „Най-великите за всички времена Билборд 200 албума“ на сп. „Билборд“. Освен това Rumors е класран като седмият най-велик албум на всички времена от сп. „Ролинг Стоун“ за 500-те най-велики албума на всички времена,[8] и четвърти сред албумите на изпълнителки.[9]

Живот и кариера

[редактиране | редактиране на кода]

1948 – 1971: Ранни години и начало на кариерата

[редактиране | редактиране на кода]

Стефани „Стиви“ Лин Никс е родена на 26 май 1948 г. във Финикс, Аризона, в семейството на Джес и Барбара Никс. Тя има немски, английски, уелски и ирландски произход. Дядо ѝ, Арън Джес Никс Старши, я учи да пее дуети още на четиригодишна възраст, а майка ѝ я възпитава в уединение и любов към приказките.[10] Прякорът „Стиви“ произлиза от детското ѝ произношение на собственото ѝ име.[11]

Заради работата на баща ѝ като вицепрезидент на Грейхаунд семейството често се мести, живеейки в различни градове: Финикс (Аризона), Албъкърки (Ню Мексико), Ел Пасо (Тексас), Солт Лейк Сити (Юта), Лос Анджелис и Сан Франциско. На 16-годишна възраст Никс получава китара Goya и написва първата си песен – „I've Loved and I've Lost, and I'm Sad but Not Blue“. В тийнейджърските си години тя прекарва време в слушане на плочи и изгражда свой „музикален свят“.[12][13][14]

Докато учи в гимназия „Аркадия“ в Аркадия, Калифорния,[15] Никс се присъединява към първата си група – Changing Times, фолк рок формация с фокус върху вокалните хармонии.[16]

По-късно, в гимназия „Менло-Адъртън“ в Адъртън, тя се запознава с Линдзи Бъкингам, с когото започва музикално и романтично партньорство.[17][18] През 1967 г. той я кани да се присъедини към групата Fritz, която в периода 1968–1970 г. открива концерти на Джими Хендрикс и Джанис Джоплин – преживявания, които оказват силно влияние върху сценичното ѝ присъствие.[19]

Никс и Бъкингам следват в Държавния университет в Сан Хосе, където тя специализира речева комуникация[20] и планира да стане учителка по английски. С подкрепата на баща си обаче тя напуска университета, за да се посвети на музиката.[21]

1972 – 1978: албум Buckingham Nicks и участие във Флийтуд Мак

[редактиране | редактиране на кода]

След разпадането на групата Fritz през 1972 г., Стиви Никс и Линдзи Бъкингам продължават да работят като дуо, записвайки демо касети в Дейли Сити, Калифорния. Те използват четирипистова лентова машина Ampex, разположена в кафе-пекарна, собственост на бащата на Бъкингам.[22][23] През 1973 г. издават албума Buckingham Nicks чрез Полидор Рекърдс, но той не постига комерсиален успех и лейбълът прекратява сътрудничеството.

След издаването на албума Бъкингам се разболява от мононуклеоза, а Никс започва да работи на различни места, включително като сервитьорка и домашна помощница. Двамата временно живеят при продуцента Кийт Олсън, а по-късно се преместват при Ричард Дашът.[24] Скоро тя започва да употребява кокаин[25] – по нейни думи, „казаха ни, че е за развлечение и че не е опасно“ (интервю с Крис Айзък, 2009 г.).[26]

През 1972 г., докато живеят с продуцента Ричард Дашът, Линдзи Бъкингам получава участие като китарист в турнето на Евърли Брадърс. Стиви Никс остава сама и се фокусира върху писането на песни. В този период тя създава „Rhiannon“, вдъхновена от името в романа Triad на Мери Бартлет Лидер. По-късно фен ѝ изпраща романите Mabinogion на Еванджелин Уолтън, които съдържат легендата за Рианън; Никс купува филмовите права с намерение да адаптира епоса за кино.[27]

Никс също пише „Landslide“, вдъхновена от пейзажа на Аспън, Колорадо, и напрежението в личните ѝ отношения с Бъкингам.[28][29]

В края на 1974 г. продуцентът Кейт Олсън пуска песента „Frozen Love“ на дуото Бъкингам Никс пред Мик Флийтуд, който търси студио за запис. Впечатлен от китарната работа на Бъкингам, Флийтуд го кани да се присъедини към Флийтуд Мак, след напускането на Боб Уелч. Бъкингам поставя условие – че Никс трябва да бъде включена заедно с него. Групата приема, превръщайки се от британска блус формация в англо-американски поп рок състав. Първите репетиции потвърждават успешната интеграция: вокалните хармонии и композиционният стил на Никс и Бъкингам добавят поп достъпност към блус-базираната основа на Флийтуд Мак, поставяйки началото на нова ера за групата.

През 1975 г. Флийтуд Мак постигат международен успех с едноименния си албум Fleetwood Mac, първият с участието на Стиви Никс и Линдзи Бъкингам. Песента „Rhiannon“, написана от Никс, се превръща в емблематичен хит и е включена в списъка на списание „Ролинг Стоун“ за 500-те най-велики песни на всички времена.[30] Сценичните ѝ изпълнения на песента през 70-те години придобиват драматична интензивност, като Мик Флийтуд описва преживяването като „екзорсизъм“.[31]

„Landslide“, друга композиция на Никс, също се утвърждава като класика, с над 3 милиона пускания. Песента отразява лични размисли и напрежението в отношенията ѝ с Бъкингам.[32]

Съзнавайки значението на сценичния си образ, Никс започва сътрудничество с дизайнерката Марги Кент, създавайки характерен стил, вдъхновен от бохемски и цигански мотиви – включващ развяващи се поли, шалове и ботуши с платформа.[33]

Въпреки професионалния успех, личната връзка между Никс и Бъкингам се разпада.[34][35] В началото на 1976 г. групата започва записите на следващия си албум Rumours, които продължават до края на годината. Паралелно, Никс и Бъкингам участват като вокалисти в едноименния втори албум на Уорън Зевон, издаден през 1976 г.[36][37]

Сред най-значимите приноси на Стиви Никс към албума Rumours е песента „Dreams“ („Мечти“), която става единственият сингъл на Флийтуд Мак, достигнал №1 в класацията Билборд Хот 100. Композицията се отличава с меланхоличен тон и емоционална дълбочина, отразяваща личните преживявания на Никс по време на записите.

Никс също пише и записва песента Silver Springs („Сребърни извори“) – песен, вдъхновена от бурната ѝ връзка с Линдзи Бъкингам. Въпреки високата оценка от студийния инженер и копродуцент Кен Келей, който я нарича „красиво изработена“ и с „едни от най-добрите китарни партии на групата“, песента не е включена в албума. Причината е дължината ѝ и желанието на групата да избегне прекомерно количество бавни композиции.[38] „Silver Springs“ е издадена като B-страна на сингъла „Go Your Own Way“ – песен на Бъкингам, също отразяваща личната му гледна точка за раздялата с Никс. С течение на времето копията на този сингъл се превръщат в колекционерски предмети сред феновете. През 1992 г. „Silver Springs“ е включена в ретроспективния бокс-сет 25 Years – The Chain, където получава признанието, което ѝ е отказано при първоначалното издание на Rumours.[39]

Rumors е вторият албум на Флийтуд Мак след присъединяването на Стиви Никс и Линдзи Бъкингам и се превръща в най-продавания албум на 1977 г. Към 2017 г. продажбите му надхвърлят 45 милиона копия в световен мащаб,[40] което го нарежда сред най-продаваните албуми на всички времена. Албумът оглавява класацията Билборд 200 в продължение на 31 последователни седмици и достига №1 в редица други страни. През 1978 г. печели наградата „Грами“ за Албум на годината. Четири сингъла от албума влизат в Топ 100 на Билборд Хот 100, като „Dreams“ на Никс става единственият №1 хит на групата в тази класация.

В личен план, през ноември 1977 г., след концерт в Нова Зеландия от турнето Rumours, Никс и барабанистът Мик Флийтуд започват краткотрайна тайна афера. По това време Флийтуд е женен за Джени Бойд.[41][42] Никс по-късно описва връзката като неочаквана и изпълнена с вина, подчертавайки, че прекратява отношенията, за да не застраши съществуването на групата. По нейните думи: „Ако това беше продължило, щеше да е краят на Флийтуд Мак.“[43][44] През октомври 1978 г. Флийтуд напуска съпругата си, започвайки връзка със Сара Рекор – близка приятелка на Никс.[45]

1979 – 1982: албуми Tusk и Mirage

[редактиране | редактиране на кода]
Никс на сцената през 1980 г.

След световния успех на Rumours и турнето през 1977–1978 г., Флийтуд Мак започват работа по третия си албум с участието на Стиви Никс и Линдзи Бъкингам – Tusk. Записите започват през пролетта на 1978 г. По това време Никс разполага с голям брой неиздадени песни, но поради вътрешното правило за ограничаване до трима автори на песни в албум, много от нейните композиции не са включени.[46]

Tusk излиза на 19 октомври 1979 г. и се отличава с експериментален звук, силно повлиян от Бъкингам, който се стреми да избегне повторение на формулата на Rumours. Албумът получава смесени отзиви, но с времето е признат за авангарден и смел проект.

След кратка пауза, групата се събира отново за записите на Mirage, които протичат в края на 1981 г. и началото на 1982 г. Албумът бележи завръщане към по-мелодичния и комерсиален стил на Флийтуд Мак, като включва успешни сингли като „Gypsy“ на Никс и „Hold Me“.[47]

Беквокалистка и дуети

[редактиране | редактиране на кода]

По време на работата си по албума Tusk (1979), Стиви Никс участва като беквокалистка в почти всички песни от Not Shy – солов албум на музиканта Уолтър Игън, приятел както на Никс, така и на Бъкингам. Песента „Magnet and Steel“, вдъхновена от Никс и включваща нейните беквокали, се превръща в хит сингъл в класацията Билборд Хот 100 през лятото на 1978 г.[48] Линдзи Бъкингам продуцира албума, като допринася с китарни партии и беквокали в някои от композициите.[49][50]

През същия период Никс записва успешни дуети: „Whenever I Call You Friend“ с Кени Логинс (1978)[51] и „Gold“ с Джон Стюарт (1979).[52] През 1981 г. тя се присъединява спорадично към Том Пети енд дъ Хартбрейкърс по време на тяхното турне Hard Promises, участвайки като гост-изпълнителка.[53][54]

Соло кариера

[редактиране | редактиране на кода]

По време на записите на Tusk (1979) и последвалото световно турне (1979–1980), Стиви Никс започва работа по свой солов проект, създавайки демо записи на оригинални композиции.[12] В стремежа си към творческа независимост тя основава звукозаписната компания Модърн Рекърдс съвместно с Дани Голдбърг и Пол Фишкин. Лейбълът е създаден с цел да издава нейни самостоятелни материали.[55]

Първият самостоятелен албум на Никс, Bella Donna, е издаден на 27 юли 1981 г. Проектът получава широко одобрение от критиката и постига значителен търговски успех, като достига първо място в класацията Билборд 200. Четири от синглите от албума влизат в класацията Билборд Хот 100, а сп. „Ролинг Стоун“ я нарича „властващата кралица“ на рокендрола“.[56]

В деня, в който албумът оглавява Билборд 200, Никс научава, че нейната близика приятел Робин Андерсън е диагностициирана с левкемия. Андерсън, бременна по това време, ражда син и определя Никс за кръстница на детето. Впоследствие Никс споделя, че не е успяла да се наслади на успеха на Bella Donna поради тежката лична загуба.[57] След смъртта на Робин през 1982 г., Никс се омъжва за нейния вдовец Ким Андерсън, вярвайки, че това би било желание на покойната ѝ приятелка. Бракът продължава само три месеца, като Никс по-късно описва периода като изпълнен с „безумна скръб“.[57][58]

Албумът Bella Donna въвежда постоянните резервни вокалистки на Никс – Шарън Селани и Лори Пери (днес Лори Никс след брака ѝ с брата на Стиви, Кристофър). Двете участват с вокали във всички нейни солови албуми оттогава насетне.[59] През ноември 1981 г. Никс започва своето първо самостоятелно турне – White Winged Dove, което трябва да прекъсне, за да запише албума на Флийтуд Мак Mirage.

Вторият ѝ солов албум, The Wild Heart („Диво сърце“), излиза на 10 юни 1983 г. и постига двойно платинен статус. Проектът достига пето място в класацията Билборд 200 и включва три хитови сингъла. В албума участва и авторката на песни Сенди Стюарт, която допринася като съавторка и вокалистка.

През юни 1983 г. Никс участва на втория US Festival в Регионален парк „Глен Хелън“ в Сан Бернардино, Калифорния, а по-късно провежда национално турне, продължило до ноември същата година. През декември 1983 г. тя се появява в телевизионното шоу Saturday Night Live, изпълнявайки песните „Stand Back“ и „Nightbird“.

След приключване на турнето за The Wild Heart, Никс започва работа по третия си самостоятелен албум, първоначално озаглавен Mirror Mirror. Записите започват през 1984 г., но певицата не остава доволна от резултата и решава да създаде нов материал през 1985 г.[60] Така на 18 ноември 1985 г. излиза албумът Rock a Little („Разклати малко“), който постига търговски успех и включва три успешни сингъла. Никс провежда турне в подкрепа на албума до октомври 1986 г., като участва и в съвместни концерти с Боб Дилън и Том Пети енд дъ Хартбрейкърс по време на тяхното турне в Австралия.

Турнето в подкрепа на Rock a Little (1985–1986) бележи значима повратна точка в личния живот на Стиви Никс. През януари 1986 г., малко преди началото на австралийската част от турнето, лекар я предупреждава за сериозни здравословни рискове, свързани с употребата на кокаин.[61] Според нейни спомени, цитирани в предаването The Chris Isaak Hour (2009), той ѝ казва, че следващата употреба може да бъде фатална. В края на турнето Никс постъпва в рехабилитационния център „Бети Форд“, където прекарва 30 дни в лечение на зависимостта си.[62][63]

В интервю, дадено по-късно пред британски журналист, Никс споделя, че влиянието на Джанис Джоплин и Джими Хендрикс върху нейната музика и светоглед е било съпътствано от осъзнаване на опасностите, които са довели до преждевременната им смърт. Това осъзнаване я мотивира да преосмисли собствените си избори и да се стреми към по-здравословен начин на живот.[64]

По-късно същата година, по настояване на близки приятели, Никс започва терапия с психиатър, който ѝ предписва медикамента Клоназепам с цел предотвратяване на рецидив. Впоследствие тя описва този период като труден, но решаващ за преодоляване на зависимостта.[65]

1987 – 1990: Албуми Tango in the Night, The Other Side of the Mirror и Behind the Mask

[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1985 г. Флийтуд Мак започват работа по албума Tango in the Night, но поради ангажиментите на Стиви Никс с промоцията на нейния солов албум Rock a Little и последвалото турне, участието ѝ в записите е ограничено. След кратък престой в клиниката „Бети Форд“ през 1986 г., който вдъхновява песента „Welcome to the Room... Sara“, Никс се включва в работата по албума за няколко седмици и изпраща демо записи на свои композиции, които групата обработва в нейно отсъствие. Tango in the Night е издаден през април 1987 г. и се превръща във втория най-продаван албум на групата след Rumours.

Вътрешни конфликти и творчески различия водят до напускането на Линдзи Бъкингам непосредствено преди началото на световното турне. Според басиста Джон Макви, между Никс и Бъкингам възниква „физически грозна“ конфронтация, когато Никс оспорва решението му да напусне групата.[66] Турнето Shake the Cage започва през септември 1987 г., като Бъкингам е заменен от Рик Вито и Били Бърнет. То е временно прекратено поради здравословни проблеми на Никс, включително синдром на хроничната умора и развиваща се зависимост към клоназепам, но е подновено през 1988 г. Успехът на Tango in the Night е последван от издаването на компилацията Greatest Hits през ноември 1988 г.

През същата година Никс започва работа по четвъртия си солов албум The Other Side of the Mirror („Другата страна на огледалото“) с английския продуцент Рупърт Хайн, с когото се обвързва романтично.[67] Албумът е издаден на 11 май 1989 г. и постига търговски успех. От август до ноември същата година Никс провежда турне в САЩ и Европа – единственото ѝ самостоятелно европейско турне. По-късно тя признава, че няма спомени от този период поради нарастващата си зависимост от клоназепам,[68] предписван ѝ от психиатър между 1987 и 1994 г. с цел предотвратяване на рецидив към кокаин.[69][70]

През 1989 г. Никс се включва в работата по албума Behind the Mask на Флийтуд Мак, издаден през 1990 г. с умерен успех в САЩ, но с по-голямо признание в Обединеното кралство, където достига първо място в класациите и получава платинен статус. Групата провежда световно турне в подкрепа на албума, като в последната вечер Линдзи Бъкингам и Стиви Никс се събират отново на сцената за изпълнение на „Landslide“.[71] След края на турнето Никс напуска групата поради спор с Мик Флийтуд, който отказва да ѝ позволи да включи песента „Silver Springs“ (1977) в нейния албум Timespace: The Best of Stevie Nicks, тъй като планира да я използва в предстоящ бокс сет на Флийтуд Мак.[72] Песента, която през годините придобива култов статус сред феновете, е смятана от Флийтуд за ключов елемент в маркетинга на изданието.[39]

1991 – 1996: Соло албуми Timespace и Street Angel

[редактиране | редактиране на кода]

На 3 септември 1991 г., по повод десетата годишнина от началото на соловата си кариера, Стиви Никс издава компилационния албум Timespace: The Best of Stevie Nicks.[73] През 1992 г. Флийтуд Мак публикуват бокс сет от четири диска, озаглавен 25 Years – The Chain, който включва песента на Никс „Silver Springs“, дълго време неиздавана в официален формат.[74]

По време на президентската кампания в САЩ през 1992 г., кандидатът Бил Клинтън използва хита на Флийтуд Мак Don't Stop като тематична песен на кампанията си. Това води до еднократно събиране на класическия състав на групата от периода на Rumours, включително Никс и Линдзи Бъкингам, за изпълнение на песента по време на встъпителната церемония на Клинтън през 1993 г. Въпреки публичното обединение, не са правени планове за официално възстановяване на групата.

През този период Никс е обект на медийни критики относно външния си вид и наддаване на тегло,[75] което тя свързва с продължителната употреба на клоназепам.[62] В края на 1993 г., след инцидент в дома си, Никс осъзнава необходимостта от лечение и се подлага на 47-дневна детоксикация в болнична среда.[76]

След възстановяването си, Никс издава петия си солов албум Street Angel („Уличен ангел“) на 23 май 1994 г. Албумът съдържа материали, написани предимно през предходни години, но получава слабо критическо и търговско признание, достигайки едва номер 45 в класацията Билборд 200. Никс изразява разочарование от крайния резултат, като посочва, че голяма част от продукцията е извършена по време на нейния втори болничен престой, без нейно активно участие.[77] Въпреки тримесечното турне в подкрепа на албума, негативните реакции и фокусът върху външния ѝ вид я карат да се оттегли временно от сцената.[78]

През 1996 г. Никс се събира отново с Линдзи Бъкингам за запис на дуета „Twisted“, включен в саундтрака на филма „Туистър“. Същата година песента „Somebody Stand by Me“, написана от Шерил Кроу, е включена в саундтрака на филма Boys, а Никс записва кавър на „Free Fallin'“ от Том Пети за телевизионния сериал Party of Five.[79][80]

1997 – 2001: The Dance, Enchanted и Trouble in Shangri-La

[редактиране | редактиране на кода]

През 1996 г., докато работи по планиран солов албум, Линдзи Бъкингам привлича Мик Флийтуд и Джон Макви за съвместни записи, което води до събирането на класическия състав на Флийтуд Мак.[81] Наскоро възстановена и физически преобразена, Стиви Никс се присъединява към групата за турнето The Dance (1997), организирано по повод 20-годишнината от издаването на Rumours.[82] Преди турнето Никс започва работа с вокален педагог и спазва диета, съчетана с физическа активност, за да подобри гласа си и физическата си форма.[83]

Концертният албум The Dance постига значителен търговски успех и получава положителни оценки от критиката. Проектът носи на групата няколко номинации за наградите „Грами“, включително за най-добро поп изпълнение от дуо или група с вокали за живото изпълнение на „Silver Springs“.[84][85] Никс участва в церемонията по въвеждането на Флийтуд Мак в Залата на славата на рокендрола,[86] както и в награждаването на групата с отличие за изключителен принос на наградите BRIT.[87]

В същия период Никс отлага работата по нов солов албум, за да състави бокс сет, обхващащ кариерата ѝ, по предложение на Уорнър Мюзик, за да завърши договора си с Атлантик Рекърдс в САЩ. След края на турнето Reunion, тя се установява в Лос Анджелис и Финикс, където с помощта на близки приятели и колеги подготвя селекцията за тридисковата колекция Enchanted,[88][89] издадена на 28 април 1998 г. Изданието включва лични бележки, редки фотографии и страници от дневниците ѝ. Никс подкрепя проекта с турне в САЩ и участва в саундтрака на филма „Приложна магия“, както и в благотворителен концерт на Дон Хенли в подкрепа на „Проект Уолдън Удс“.[90][91]

Никс започва работа по албума Trouble in Shangri-La през 1994-1995 г., след преодоляване на зависимостта си от клоназепам.[92][93] Според нея Том Пети я мотивира да се върне към писането, като отказва да създаде песен с нея, настоявайки тя сама да го направи. Първоначално работи с Шерил Кроу, която продуцира и участва в няколко песни, но поради графични конфликти Кроу се оттегля. Никс се обръща към R&B продуцента Далас Остин, но записите с него не са включени в крайния продукт.[94] Впоследствие Джон Шанкс поема продукциията на останалата част от албума, с допълнителни приноси от Дейвид Кане, Рик Ноуелс, Пиер Маршан и Джеф Трот. Сред гост-изпълнителите са Натали Мейнс, Сара Маклахлан и Мейси Грей.[95]

Trouble in Shangri-La е издаден на 1 май 2001 г. и възстановява соловата кариера на Никс, получавайки признание от критиката и търговски успех. Песента „Planets of the Universe“ е номинирана за награда „Грами“ за най-добро женско рок вокално изпълнение,[96] а Никс е обявена за „Изпълнител на месеца“ от Ви Ейч Уан за май 2001 г.[97] Същата година тя е включена в списъка на „50-те най-красиви хора“ на сп. „Пийпъл“,[83] включена е в добре приетия епизод Behind the Music[98] и записва концерт за програмата Storytellers на Ви Ейч Уан. В подкрепа на албума Никс провежда турне, което е частично прекъснато поради остър бронхит и отменено в някои части след терористичните атаки от 11 септември 2001 г.

2002 – 2009: албуми Say You Will, Crystal Visions и Soundstage Sessions

[редактиране | редактиране на кода]
Никс по време на турнето на Флийтуд Мак през 2003 г

През 2001 г. Флийтуд Мак започват работа по нов студиен албум, този път без клавиристката Кристин Макви, което прави Стиви Никс единствената жена в групата. След приключване на соловото си турне Никс се присъединява към останалите членове за записите, които продължават през 2002 г.

Албумът Say You Will („Кажи, че ще“) излиза през април 2003 г. и постига търговски успех, въпреки че критическите оценки са смесени.[99][100] Никс участва в световното турне в подкрепа на албума, което продължава до септември 2004 г. В последващи интервюта тя изразява недоволство както от албума, така и от турнето, посочвайки творчески конфликти с Линдзи Бъкингам и отсъствието на Кристин Макви като основни причини.[101] Документалният филм Destiny Rules, издаден на DVD през 2004 г., документира процеса на създаване на албума и напрежението между членовете на групата, особено между Никс и Бъкингам.[102]

След няколкомесечна пауза от турнето Say You Will, през май 2005 г. Никс изнася четири концерта в хотел-казино Caesars Palace в Лас Вегас. Те са последвани от съвместно турне с Дон Хенли, озаглавено Two Voices, включващо десет дати. През лятото на на 2005 г. Никс прави самостоятелното турне Gold Dust, с участието на поп певицата Ванеса Карлтън като подгряваща изпълнителка; то обхваща над 20 концерта в САЩ.[103]

Никс през юни 2008 г

На 27 март 2007 г. лейбълът Рипрайз Рекърдс издава компилацията Crystal Visions – The Very Best of Stevie Nicks в САЩ. Албумът дебютира под номер 21 в класацията Билборд 200 и включва хитови сингли на Никс, денс ремикс и една нова песен – концертна версия на парчето „Rock and Roll“ на Лед Цепелин. Изданието е публикувано в две версии: стандартна с аудио CD, и луксозна, съдържаща допълнително DVD с всички музикални видеоклипове на изпълнителката, аудио коментари от самата нея и архивни кадри от записите на нейния дебютен албум Bella Donna. Издаването на компилацията е подкрепено от съвместно турне с Крис Айзък, започнало на 17 май 2007 г. в Конкорд, Калифорния.[104][105]

Като част от промоционалната кампания лейбълът Рипрайз Рекърдс пуска два радио-сингъла: концертната версия на „Landslide“, записана с Мелбърнския симфоничен оркестър, и „Rock and Roll“. И двете не успяват да постигнат значителен успех в класациите. На 29 май 2007 г. лейбълът издава ремиксираната версия на „Stand Back“ (издаден с клубни миксове), която първоначално достига номер 5 в Билборд Поп Сингли през 1983 г., а през 2007 г. достга номер две в Билборд Клуб. Никс вече е постигала първо място в тази класация с „Planets of the Universe“ през 2001 г. Ремиксът на „Stand Back“ дебютира в класацията Billboard Hot Singles Sales на 15 септември 2007 г. под номер 10 и достига номер 4 през следващата седмица. В класацията Billboard Hot Dance Singles Sales песента дебютира на трето място и по-късно достига първа позиция.

На 31 март 2009 г. Стиви Никс издава концертния албум The Soundstage Sessions („Сесиите на звуковата сцена“) чрез Рипрайз Рекърдс. Проектът дебютира под номер 47 в класацията Билборд 200 и включва студийно обработени версии на изпълнения, записани за телевизионната поредица Soundstage. Първият сингъл от албума, кавър на „Crash into Me“ от Дейв Матюс Банд, е издаден дигитално на 17 март 2009 г., заедно с оркестрова версия на „Landslide“ като B-страна.

В края на 2008 г. Флитуд Мак обявяват планове за турне през 2009 г., започващо през март. Подобно на турнето от 2003–2004 г., Кристин Макви не участва, оставяйки групата в четиричленен състав. Турнето, озаглавено Unleashed, е представено като шоу с „най-големите хитове“, но включва и по-дълбоки композиции от каталога на групата, като „Storms“ и „I Know I'm Not Wrong“.

2010 – 2013: Албум In Your Dreams и турне Extended Play

[редактиране | редактиране на кода]
Никс изпълнява с Дейв Стюарт през ноември 2011 г.

След края на турнето Unleashed с Флийтуд Мак, Никс започва работа по първия си солов албум от десетилетие, в сътрудничество с Дейвид А. Стюарт – музикант и звукозаписен продуцент, член на дуото Юритмикс.

През август 2010 г. Никс участва в поредица от концерти, които самата тя определя като „неофициално турне“. По нейни думи, програмата не включва нов материал, тъй като не желае неиздадената музика да се появи в Ютюб. Един от концертите, проведен в Санта Барбара, е организиран в подкрепа на младо момиче с рядко онкологично заболяване, което Никс среща чрез фондацията Make-A-Wish в Лос Анджелис.[106]

На 13 януари 2011 г. лейбълът Рипрайз Рекърдс обявява, че новият албум на Никс, озаглавен In Your Dreams („В твоите сънища“), ще бъде издаден на 3 май същата година. Водещият сингъл „Secret Love“ излиза на 8 февруари, като е предоставен за безплатно изтегляне на фенове, които предварително поръчват албума чрез избрани уебсайтове. Песента е написана още през 1976 г. и първоначално е записана като демо за албума Rumours на Флийутуд Мак, но не е включена в окончателната версия. Демо записът циркулира сред феновете в продължение на години преди официалното му издание. Видеоклипът към „Secret Love“, режисиран от Стюарт, включва кръщелницата на Никс, Кели, облечена в сценична рокля от 1976 г., символизираща младата Никс в диалог с нейното по-зряло аз.[107]

Сингълът „Secret Love“ достига номер 20 в класацията Billboard Adult Contemporary и номер 25 в класацията за Triple-A сингли. Втори сингъл от албума – „For What It's Worth“ – също получава умерен успех, достигайки номер 25 в Adult Contemporary през септември 2011 г.[108] Видеоклипът към песента включва племенницата на Никс.

За In Your Dreams е заснет документален филм, режисиран от Дейвид А. Стюарт, който получава положителни оценки от критиката. Никс активно популяризира проекта чрез участия на филмови фестивали[109] и в редица телевизионни предавания, сред които „Вечерното шоу на Джей Лено“, „X Factor“,[110] „The Talk“,[111] „Добро утро, Америка“,[112] „Шоуто на Елън Дедженеръс“,[113] „Шоуто на Опра Уинфри“[114] и „Да танцуваш със звездите“.[115]

Албумът In Your Dreams получава положителни оценки от музикалните критици. Сп. „Ролинг Стоун“ го определя не само като първия солов албум на Никс от десетилетие, но и като нейното най-добро издание от 80-те години насам. Албумът дебютира на шесто място в класацията Билборд 200, отбелязвайки петото участие на Никс в Топ 10 на тази класация,[116] с 52 000 продадени копия през първата седмица. Международно, In Your Dreams достига номер 24 в австралийската класация ARIA,[117] номер 22 в Канада и номер 14 в Обединеното кралство.[118]

На 3 май 2011 г., в деня на издаването на албума, телевизия Фокс Нетуърк излъчва епизод 2от от втория сезон на сериала „Клуб „Веселие““, озаглавен Rumours, който включва шест песни от едноименния албум на Флийтуд Мак от 1977 г., сред които песента на Никс Dreams – единственият номер 1 хити на групата в американските класации.[119] Епизодът предизвиква подновен интерес към албума Rumours, който същата седмица се завръща в класацията Билборд 200 под номер 11, докато In Your Dreams дебютира под номер 6.[120] В интервю за сп. „Билборд“ Никс описва новия си албум като „моя собствен малък Rumours“.[121]

Никс участва с кавър на Not Fade Away на Бъди Холи в трибютния албум Listen to Me: Buddy Holly, издаден през септември 2011 г.[122][123]

На 29 март 2012 г. Никс се появява като себе си в ситкома на Ен Би Си Up All Night. Шоуто включва откъс от песента „Sleeping Angel“ (1981), както и нови дуети с актрисиите Мая Рудолф и Кристина Апългейт[124] на песните „Whenever I Call You Friend“ и „Edge of Seventeen“. И двете актриси изразяват своята почит към Никс като нейни дългогодишни фенове.

На 14 декември 2012 г. е обявено, че Стиви Никс ще участва с оригинална песен в саундтрака към документалния филм Sound City на Дейв Грол. Проектът включва съвместни записи с редица утвърдени музиканти.[125]

През 2013 г. Флийтуд Мак отново предприемат ново турне като четиричленна формация, обхващащо Северна Америка и Европа. На 30 април същата година групата издава миниалбум с четири песни, озаглавен Extended Play, достъпен чрез цифрово изтегляне от АйТюнс. Изданието съдържа три нови композиции и една песен от сесиите на „Бъкингам Никс“ – „Without You“, публикувана за първи път.[126]

На 3 декември 2013 г. Никс издава на DVD документалния филм In Your Dreams, който проследява създаването на едноименния ѝ албум. Изданието дебютира под номер 7 в класацията Billboard Top Music Video и достига номер 29 в британската класация Top 40 Music Video.[127]

2014 – 2024: Албум 24 Karat Gold: Songs from the Vault

[редактиране | редактиране на кода]
Никс изпълнява с групата си в Франк Ървин Сентър на турнето си 24 Karat Gold през март 2017 г.

През 2014 г. Никс се появява в третия сезон на телевизионния сериал „Зловеща семейна история: Свърталището“, където в три епизода играе измислена версия на себе си – бяла вещица със свръхестествени способности. Ролята ѝ включва участие в три епизода, в които изпълнява песни като „Rhiannon“, „Has Anyone Ever Written Anything For You?“, „Seven Wonders“ и „Gypsy“. Никс повтаря същата роля и в осмия сезон на сериала – Апокалипсис.[128]

През май 2014 г. Никс е удостоена с награда BMI Icon Award.[129] През юли същата година е обявено, че тя ще се присъедини към телевизионното шоу за таланти The Voice като съветник на отбора на Адам Левин.[130]

През септември 2014 г. Никс издава осмия си студиен албум 24 Karat Gold: Songs from the Vault („24-каратово злато: Песни от трезора“), който достига седмо място в класацията „Билборд 200“. Албумът включва нови записи на по-стари, неиздавани композиции от личния архив на Никс.

Паралелно с издаването на албума, Никс се присъединява към Флийтуд Мак за турнето On with the Show,[131] отбелязващо завръщането на Кристин Макви в състава. Турнето обхваща Северна Америка и Европа и продължава от септември 2014 г. до ноември 2015 г.

През май 2015 г. Никс преиздава компилацията Crystal Visions – The Very Best of Stevie Nicks във винилов формат – прозрачна двойна плоча с колекционерска чанта и лимитирана литография.[132]

През 2016 и 2017 г. Никс провежда самостоятелно турне под името 24 Karat Gold Tour, в сътрудничество с групата Притендърс.[133]

На 26 април 2017 г. е обявено, че Никс ще участва в песен от петия студиен албум на американската певица Лана Дел Рей – Lust for Life, издаден на 21 юли същата година.[134] Песента, озаглавена „Beautiful People Beautiful Problems“, представлява дует между двете изпълнителки.[135]

На 9 юли 2017 г. Никс участва във фестивала British Summer Time в Хайд Парк, Лондон, като подгряващ изпълнител на Том Пети едн дъ Хартбрейкърс. По време на сета на групата, тя се присъединява към Пети за изпълнение на „Stop Draggin' My Heart Around“ – последното им съвместно изпълнение на песента преди смъртта на Том Пети през октомври 2017 г.[136]

През април 2018 г. Линдзи Бъкингам е уволнен от Флийтуд Мак, след вътрешни разногласия с Стиви Никс и Мик Флийтуд. Никс участва активно в избора на негови заместници – Майк Кембъл от Том Пети енд дъ Хартбрейкърс и Нийл Фин от Краудид Хаус. С новия състав групата започва световно турне под заглавие An Evening with Fleetwood Mac, което се провежда през 2018–2019 г.

През април 2019 г. Никс е въведена в Залата на славата на рокендрола като солов изпълнител, ставайки първата жена, удостоена с това признание два пъти – веднъж като член на Флийтуд Мак и веднъж самостоятелно.[137]

През септември 2020 г. Никс издава концертен албум и филм със записи от турнето 24 Karat Gold Tour (2016–2017), режисиран от Джо Томас.[138] На 9 октомври 2020 г. тя публикува първата си нова музика от шест години – песента „Show Them the Way“, придружена от официално видео, режисирано от Камерън Кроу.[139]

През декември 2020 г. музикалната издателска компания Primary Wave придобива 80% от каталога с песни на Никс. Според „Уолстрийт Джърнъл“ стойността на сделката е оценена на около 100 милиона щатски долара.[140]

На 27 май 2021 г. Никс е сред хедлайнерите на музикалния фестивал Shaky Knees в Атланта, Джорджия.[141] През август същата година тя отменя пет планирани солови участия поради опасения, свързани с пандемията от COVID-19.[142]

На 31 август 2022 г. виртуалната група Горилас обявява списъка с песни за предстоящия си албум Cracker Island. Стиви Никс е посочена сред гост-изпълнителите, участвайки във втората песен от албума – „Oil“.[143]

През септември 2022 г. Никс публикува кавър версия на „For What It's Worth“[144] – протестна песен, написана през 1966 г. от Стивън Стилс и записана от Бъфало Спрингфийлд. В публикации в социалните мрежи тя споделя, че песента остава актуална и че винаги е искала да я интерпретира от женска гледна точка.[145]

През 2023 г. Никс участва в песента „What Has Rock and Roll Ever Done for You“ заедно с Доли Партън, включена в албума Rockstar – първия рок проект на Партън.

На 27 септември 2024 г. Стиви Никс издава нова песен, озаглавена „The Lighthouse“, написана в сътрудничество с Магнус Биргерсон и Винсент Вилуис. Композицията е създадена с цел да насърчи правата на жените.[146]

На 22 ноември 2024 г. Никс участва като вокалист в кавър версия на песента „Maybe This Christmas“ от Рон Сексмит, включена в благотворителния коледен албум A Philly Special Christmas Party.[147]

Артистичност

[редактиране | редактиране на кода]
Никс изпълнява през 1977 г.

С височина от 1,55 м висока, Никс споделя, че се е чувствала „малко нелепо“ до колегата си от Флийтуд Мак Мик Флийтуд, висок 1,98 м.[148] Това я подтиква да носи ботуши с високи токчета – около 15 см – като част от сценичния си образ. В интервю за списание Allure през 1995 г. тя коментира: „Дори когато токчетата излязоха от мода, продължавах да ги нося, защото не исках да се връщам на 1,60 м на токчета.“[149]

През годините Никс развива характерен сценичен стил, който самата тя нарича „своя униформа“. Той включва елементи като шифон, черни дантели, шалове и ботуши, и често е описван като „вещерски“.[150]

Никс посочва Грейс Слик и Джанис Джоплин като основни влияния върху своя вокален стил и сценично поведение. Тя е вдъхновена от Джоплин, след като я вижда да изпълнява на живо, включително като подгряващ изпълнител с първата си група Fritz, малко преди смъртта на Джоплин. В друго интервю Никс разказва, че веднъж е видяла жена в публиката, облечена в капещ шифон, с прическа тип „Гибсъново момиче“ и големи ботуши, и Никс разбира, че тя иска нещо подобно.[151]

Никс притежава вокален диапазон на контраалт, а гласът ѝ е описван като „груб, изключително лек алт".[152] През годините тя украсява стойката си за микрофон с рози, панделки, шифон, кристални мъниста, шалове и малки плюшени играчки.[153][148]

Филантропия

[редактиране | редактиране на кода]

Стиви Никс основава благотворителната инициатива „Групата на войниците на Стиви Никс“ (Stevie Nicks’ Band of Soldiers), насочена към подкрепа на ранени военнослужещи.[154] В края на 2004 г. тя започва да посещава медицински центрове на армията и флота във Вашингтон, окръг Колумбия, където се среща с ранени мъже и жени, пострадали по време на служба. В търсене на начин да повдигне духа им, Никс решава да дарява персонализирани музикални устройства – стотици Айпод Нано, предварително заредени с подбрани плейлисти и изпълнители, избрани лично от нея. Всеки Айпод е подписан с автограф и предоставен като личен жест на признателност. Тя често води свои близки приятели, включително Мик Флийтуд, за да споделят преживяването и да окажат подкрепа на военнослужещите.[155]

Стил

[редактиране | редактиране на кода]

Стилът на Стиви Никс остава последователен през десетилетията ѝ в светлината на прожекторите. Репортерка на вестник „Ню Йорк Поуст“ отбелязва, че „дори на 60 години тя все още работи с туники и шалове, които са повлияли на две поколения помощници на Стиви, и придават на нейните изпълнения усещането за ритуал на Уика“.[156] Никс е известна с честите смени на сценичния си гардероб, като почти всяка песен по време на концерт е съпроводена с ново облекло. Тя предпочита да носи черно, което описва като „лесно и те изтънява“.

В края на 70-те години Никс започва да получава заплашителни писма, обвиняващи я във магьосничество. Поради тези слухове Никс временно се отказва от черното между 1978 и 1982 г., заменяйки го с цветове като кайсия и морскозелено. По-късно признава, че не се е чувствала добре в новите цветове и се връща към черното през 1983 г..[157]

Поддържането на нейния сценичен образ изисква значителни разходи. През 1991 г. Никс декларира данъчно приспаднати суми от 12 495 щатски долара за грим и прическа и 43 291 долара за професионално облекло и поддръжка[158]

Никс пее за произхода на своя емблематичен стил в песента „Gypsy“ от албума Mirage (1982), като споменава бутика Velvet Underground в Сан Франциско – място, където са пазарували рок изпълнители като Джанис Джоплин и Грейс Слик.[159] Именно там Никс започва да оформя своята уникална и лесно разпознаваема визия.

Влияние

[редактиране | редактиране на кода]

Много изпълнители споменават Стиви Никс като източник на влияние и музикално вдъхновение. Сред тях са Бийонсе и Дестинис Чайлд,[160] Кортни Лав,[161] Мишел Бранч,[161] Белинда Карлайл,[162] Крикс (преди известни като Дикси Чикс),[163] Мери Джей Блайдж,[164] Шерил Кроу,[165] Надя Али[166] Флорънс Уелч,[167] Тейлър Суифт,[168] Ванеса Карлтън,[169] Делта Гудрем[170] и Лорд.[171] Австралийският певец Дарън Хейс цитира Никс като един от любимите си музиканти през тийнейджърските му години,[172] докато майката на Еминем Деби Нелсън споменава в книгата си My Son Marshall, My Son Eminem, че нейният син обича песента Rhiannon.[173]

Песента „Landslide“, написана от Стиви Никс и първоначално издадена с Флийтуд Мак през 1975 г., получава нова популярност чрез кавър версията на Дикси Чикс, включена в техния платинен албум Home (2002). Версията достига Топ 10 в класацията Билборд Хот 100, оглавява класацията Adult Contemporary и става номер едно в Hot Country Songs. Успехът на кавъра носи на Никс наградата BMI Songwriter of the Year през 2003 г., като „Landslide“ е отличена с приза „Песен на годината“ – награда, присъждана на автора, независимо от изпълнителя.

Същата година BMI удостоява Никс и с 35-ата награда „Robert J. Burton“ за „Най-изпълнявана кънтри песен на годината“, базирана на броя излъчвания в САЩ през съответния период.

Освен версията на Дикси Чкс, песента е интерпретирана и от други изпълнители. Алтернативната рок група Смашинг Пъмпкинс записва акустичен кавър на „Landslide“, включен в тяхната компилация с B-страни Pisces Iscariot (1994), който също получава критическо признание.

Други успешни кавъри включват „Dreams“ на Корс и както и версията на „Gold Dust Woman“ от рок групата Хоул на Кортни Лав.

Песента „Edge of Seventeen“ е семплирана в хита „Bootylicious“ на Дестинис Чайлд през 2001 г., който достига номер едно в класацията Билборд Хот 100. Никс се появява във видеоклипа към песента и участва в епизод на MTV Making the Video, където изразява възхищението си от композицията и от групата.

Американската актриса и певица Линдзи Лоън записва кавър версия на „Edge of Seventeen“ във втория си студиен албум A Little More Personal (Raw) (2005).

През същата година електронното дуо Дийп Диш реализира съвместен проект с Никс, като тя презаписва вокалите за ремикс на „Dreams“. Версията достига номер две в класацията Billboard Hot Dance Airplay и осигурява на Никс нейния трети хит в Топ 40 на Обединеното кралство.

През 2007 г. Никс участва с допълнителни вокали в албума Heroes and Thieves на поп певицата Ванеса Карлтън.

На 31 януари 2010 г. Никс пее с Тейлър Суифт на 52-рите годишни награди „Грами“. Суифт, която описва Никс като един от нейните герои от детството, я представя на публиката с думите: „Приказка е и е чест да споделя сцената със Стиви Никс.“[174]

През октомври 2018 г. Никс е един от петнадесетте изпълнители, номинирани за въвеждане в Залата на славата на рокендрола. На 13 декември 2018 г. тя е обявена за един от седемте вуведени в класа на Залата на славата на рокендрола за 2019 г., което я прави първата жена, въведена два пъти в залата.

На 19 април 2024 г. Тейлър Суифт прави препратка към Никс в песента „Clara Bow“ от единадесетия си студиен албум The Tortured Poets Department (2024). В песента тя пише „Изглеждаш като Стиви Никс / През '75, косата и устните“.[175] Никс също така написва стихотворение в бележките на обложката.[176]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]
Линдзи Бъкингам
Дон Хенли

Никс е романтично свързана с Линдзи Бъкингам от 1966 до 1976 г., за кратко с Мик Флийтуд през 1977 г., с барабаниста/вокалиста на Ийгълс Дон Хенли в края на 1970-те г. и за кратко с автора на песни на Ийгълс Джей Ди Саудър.[177] През 1979 г. тя прави аборт, след като забременява от Хенли.[178]

Единственият брак на Никс е с Ким Андерсън, вдовец на най-добрата ѝ приятелка Робин Андерсън. Те се женят през 1983 г. скоро след като Андерсън умира от левкемия и докато албумът на Никс Bella Donna е на върха на класациите. Двамата се развеждат само след три месеца.[179][180] Години след развода тя се събира отново с доведения си син, когато той е тийнейджър, като го праща в колеж[181] и оттогава поддържа контакт с него.

Джо Уолш
Джими Айъвин

Тя има връзка с Джими Айъвин, който продуцира албума ѝ Bella Donna през 1980 – 1981 г., и с китариста на Йигълс и Джеймс Ганг Джо Уолш през 1983 – 1986 г., за когото казва през 2007 г., че е бил една от най-голямата ѝ любов, но двойката не успява да запази връзката поради взаимна злоупотреба с наркотици.[181] Никс прави турне с Уолш през 1984 г. и написва „Has Anyone Ever Written Anything for You?“ за починалата му дъщеря.

До юли 2007 г. Никс живее в Парадайс Вали, Аризона, предградие на Финикс, в дом, който построява през 1981 г. и споделя с брат си Кристофър Никс, съпругата му Лори Пери-Никс и дъщеря им Джесика. В средата на 2007 г. тя обявява, че нейният дом в Райската долина ще бъде обявен за продажба, цитирайки стремежите си да „намали размера си“ и да се съсредоточи повече върху благотворителната си дейност, както и че през предходната година е „прекарала само около две седмици там“. Къщата е продадена за 3 млн. долара.[182]

Никс става ръкоположена служителка към Църквата на универсалния живот и служи на сватбата на певеца на Дийр Тик Джон Макколи и певицата и текстописка Ванеса Карлтън на 27 декември 2013 г.[183]

Пишейки в дневника си през 2020 г., Никс разкритикува отговора на САЩ на COVID-19, сравнявайки го със „Зловеща семейна история“.

Никс казва, че съзнателно е избрала да няма собствени деца поради взискателната си кариера и желанието да следва изкуството си, където и да я отведе.[184] За своята племенница, кръщелници и разширено семейство тя казва: „Имам много деца. Във всеки случай е много по-забавно да си лудата леля, отколкото да си майка."[185]

Никс води дневник почти всеки ден от началото на мандата си във Флийтуд Мак.[186] Относно книга, базирана на нейния живот, тя казва: „Не бих написала книга, освен ако наистина не мога да кажа истината и да кажа, че всички хора в нея са представени правилно... Ако искам да говоря за всички хора в живота си, трябва да съм достатъчно стара, както и те също, така че никой да не го интересува... Никога не бих написал книга за лошите части. Бих се насладил най-вече на фантастичните части, от които имаше толкова много.“[187]

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]
 Основни статии: Дискография на Стиви Никс и Дискография на Флийтуд Мак

Студийни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
Соло албуми
С Линдзи Бъкингам
С Флийтуд Мак

Концертни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
Соло албуми
  • The Soundstage Sessions (2009)
  • Live in Concert: The 24 Karat Gold Tour (2020)
С Флийтуд Мак
  • Live (1980)
  • The Dance (1997)
  • Fleetwood Mac: Live in Boston (2004)
  • In Concert (2016) – парчетата от албума първоначално са пуснати в луксозното ремастеризирано издание на албума Tusk от 2015 г.
  • Rumours Live (2023)
  • Mirage Tour '82 (2024)

Сборни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
Соло албуми
  • Timespace: The Best of Stevie Nicks (1991)
  • Enchanted (3-disc box set) (1998)
  • The Divine Stevie Nicks (2000)
  • Crystal Visions – The Very Best of Stevie Nicks (2007)
  • Stand Back: 1981–2017 (издание с 1 CD и издание с 3 CD–та) (2019)
С Флийтуд Мак
  • The Collection (1987)
  • Greatest Hits (1988)
  • 25 Years - The Chain (1992), издаден като бокс сет от два и четири диска
  • The Best of Fleetwood Mac (1996)
  • The Very Best of Fleetwood Mac (2002)
  • Opus Collection (2013)
  • 50 Years – Don't Stop (2018)

Филмография

[редактиране | редактиране на кода]

Албуми с домашно видео

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1983 – Stevie Nicks - Live In Concert (Bella Donna Tour, 1982) LD/VHS
  • 1986 – I Can't Wait - The Music Video Collection (6 videos, 1981–86) LD/VHS
  • 1987 – Live at Red Rocks (Rock A Little Tour, 1986) LD/VHS/DVD/DD
  • 2007 – Crystal Visions – The Very Best of Stevie Nicks (Deluxe edition 13 music video collection, 1981–2001) CD+DVD
  • 2008 – Soundstage: Stevie Nicks Live (2007) (Sears-exclusive Blu-ray 2008, Live in Chicago DVD 2009, DD 2014)
  • 2013 – Stevie Nicks: In Your Dreams (Album making-of documentary, 2012) DVD/DD
  • 2020 – Live In Concert - The 24 Karat Gold Tour (Concert filmed in 2017) 2xCD+DVD/Blu-ray/D

Музикални видеоклипове

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1981 – "Stop Draggin' My Heart Around"
  • 1981 – "Leather and Lace"
  • 1981 – "Edge of Seventeen"
  • 1983 – "Stand Back"
  • 1983 – "If Anyone Falls"
  • 1985 – "Talk to Me"
  • 1986 – "I Can't Wait"
  • 1989 – "Rooms on Fire"
  • 1989 – "Whole Lotta Trouble"
  • 1991 – "Sometimes It's A Bitch"
  • 1994 – "Blue Denim"
  • 1998 – "If You Ever Did Believe" (Practical Magic soundtrack)
  • 2001 – "Every Day"
  • 2001 – "Sorcerer" (featuring Sheryl Crow)
  • 2011 – "Cheaper Than Free" (featuring Dave Stewart)
  • 2011 – "Secret Love"
  • 2011 – "For What It's Worth"
  • 2011 – "Moonlight (A Vampire's Dream)"
  • 2014 – "Lady"
  • 2020 – "Show Them The Way"
  • 2020 - "Show Them The Way" (пиано версия)

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Who's Who of American Women 2004–2005. 24. Marquis Who's Who, 2004. ISBN 978-0837904306. с. 1011.
  2. ↑ Brackett, Donald. Fleetwood Mac : 40 years of creative chaos. Westport, Conn., Praeger, 2007. ISBN 978-1-57356-705-3. OCLC 191675170.
  3. ↑ "100 Greatest Songwriters of All Time, No. 53, Stevie Nicks". Rolling Stone. Архивирано от оригинала на 24 юни 2018. Посетено на 28 дек. 2022
  4. ↑ "100 Greatest Singers of All Time". Rolling Stone. December 3, 2010. Посетено на 15 септември 2021 г.
  5. ↑ Ben Sisario. Janet Jackson & Radiohead Leads Rock & Roll Hall of Fame Class of 2019 // The New York Times. 13 дек. 2018. Архивиран от оригинала на 13 дек. 2018. Посетен на 13 дек. 2018.
  6. ↑ "The 500 Greatest Songs of All Time". Rolling Stone. 15 септ. 2021. посетено на 15 септ. 2021.
  7. ↑ а б Stevie Nicks Awards // Imdb.com. Посетен на 28 дек. 2022.
  8. ↑ Schmutz, Vaughn. Retrospective Cultural Consecration in Popular Music // American Behavioral Scientist 48 (11). юли 2005. DOI:10.1177/0002764205276617. с. 1510 – 1523.
  9. ↑ Sheffield, Rob (22 юни 2012). "Women Who Rock: The 50 Greatest Albums of All Time". Rolling Stone. Посетено на 28 декември 2022 г.
  10. ↑ Fleetwood Mac: They Dared To Be Different // rollingstone.com. Посетен на 28 дек. 2022.
  11. ↑ Stevie Nicks on her Family // inherownwords.com. Архивиран от оригинала на 8 август 2010. Посетен на 1 юни 2010.
  12. ↑ а б Daisann McLane. Five Not So Easy Pieces // Rolling Stone – Issue 310. 1980. Архивиран от оригинала на 16 януари 2008. Посетен на 1 юни 2010.
  13. ↑ Randy Cordova. Oh, Mother! – Fleetwood Mac's Stevie, 49, still Barbara's little girl // Arizona Republic. 21 окт. 1997. Архивиран от оригинала на 4 март 2016. Посетен на 1 юни 2010.
  14. ↑ Mike Ragogna. In Your Dreams Documentary Premieres at Hampton's: Chatting With Stevie Nicks // The Huffington Post. 2012. Архивиран от оригинала на 7 май 2013. Посетен на 8 юли 2013.
  15. ↑ Stevie Nicks Story pg2 - Arcadia High School ROCK Legends // Arcadiaapaches.com. Архивиран от оригинала на 16 март 2016. Посетен на 11 ноем. 2016.
  16. ↑ Fleetwood, Mick, Bozza, Anthony. Play On: Now, Then and Fleetwood Mac. Hodder & Stoughton, 2014. ISBN 978-1444753264. с. 32. She briefly had a band called Changing Times, but her musical journey did not really begin until the family moved, yet again, to San Francisco.
  17. ↑ MTV.com: Stevie Nicks.
  18. ↑ Queen of the Stoned Age // Q. Архивиран от оригинала на 9 май 2009. Посетен на 1 юни 2010.
  19. ↑ Javier Pacheco Question and Answer Session // fleetwoodmac.net, 5–24 юли 1999. Архивиран от оригинала на 20 септември 2016. Посетен на 2 юни 2010.
  20. ↑ Stevie Nicks Biography // fleetwoodmac.net. Архивиран от оригинала на 11 юни 2010. Посетен на 2 юни 2010.
  21. ↑ Stevie Nicks – Ask Stevie // Rock A Little. Архивиран от оригинала на 14 март 2016. Посетен на 11 февруари 2016.
  22. ↑ Fred Schruers (30 окт. 1997). "Back on the Chain Gang". Rolling Stone. Архивирано от оригинала на 14 юли 2011. Посетено на 2 юни 2010.
  23. ↑ Jackson, Blair. Music: Lindsey Buckingham in Two Worlds // Mix (magazine). 1 февруари 2011. Архивиран от оригинала на 22 декември 2015.
  24. ↑ Stevie Nicks – Behind the Music // Nicksfix.com. Архивиран от оригинала на 14 юли 2011. Посетен на 2 юни 2010.
  25. ↑ Cynthia McFadden. Stevie Nicks in Her Own Words // ABC News, 7 септ. 2010. Архивиран от оригинала на 30 януари 2011. Посетен на 1 септ. 2014.
  26. ↑ The Chris Isaak Hour. The Biography Channel. 5 март 2009. https://www.youtube.com/watch?v=YR0--gXpJEU.  Посетено на 26 юли 2017
  27. ↑ The moonlight confessions of Stevie Nicks // Los Angeles Times. Посетен на 8 октомври 2020.
  28. ↑ Stevie Nicks on 'Landslide' // inherownwords.com. Архивиран от оригинала на 2 юни 2010. Посетен на 2 юни 2010.
  29. ↑ Stevie Nicks Tells the Story Behind 'Landslide' // performingsongwriter.com. Архивиран от оригинала на 5 февруари 2014. Посетен на 3 февруари 2014.
  30. ↑ "500 Greatest Songs of All Time". Rolling Stone. 11 декември 2003. Архивирано от оригинала на 14 март 2014. Посетен на 30 септ. 2012.
  31. ↑ Stevie Nicks – Behind the Music // Архивиран от оригинала на 10 март 2012. Посетен на 30 септ. 2012.
  32. ↑ Stevie Nicks Wins in a 'Landslide' at BMI Country Awards; Steele Named Songwriter of the Year // Архивиран от оригинала на 23 юли 2013. Посетен на 30 септ. 2012.
  33. ↑ Booth Moore. Airy Godmother // Los Angeles Times. 23 окт. 1997. Архивиран от оригинала на 9 май 2009. Посетен на 2 юни 2010.
  34. ↑ Marilyn Dennis. Stevie Nicks Interview // CHUM Radio in Toronto. Архивиран от оригинала на 17 ноември 2010. Посетен на 2 юни 2010.
  35. ↑ Stevie Nicks on Lindsey Buckingham // inherownwords.com. Архивиран от оригинала на 24 май 2010. Посетен на 2 юни 2010.
  36. ↑ Fleetwood Mac – Rumours // timepieces.nl. Архивиран от оригинала на 2 февр. 2014. Посетен на 2 юни 2010.
  37. ↑ Rooksby, Rikky. Fleetwood Mac: The Complete Guide to their Music. 2nd. Omnibus Press, 2004. ISBN 1-84449-427-6. с. 59. Посетен на 2 юни 2010.
  38. ↑ Caillat, Ken, Stiefel, Steve. Making Rumours the inside story of the classic Fleetwood Mac album. Hoboken, N.J., John Wiley & Sons, 2012. ISBN 978-1-118-28286-1. OCLC 775898199. с. 292 – 294.
  39. ↑ а б Leah Furman, Rumours Exposed. 2003. page 203
  40. ↑ Runtagh, Jordan (3 февруари 2017). "Fleetwood Mac's 'Rumours': 10 Things You Didn't Know". Rolling Stone. Посетено на 17 февруари 2021.
  41. ↑ Fleetwood Mac Timeline for the 1970s // Fleetwoodmac-uk.com. Архивиран от оригинала на 13 януари 2010. Посетен на 3 юни 2010.
  42. ↑ Fred Schruers (30 окт. 1997). "Back on the Chain Gang". Rolling Stone. Архивирано от оригинала на 14 юли 2011. Посетено на 2 юни 2010.
  43. ↑ UnCut Magazine – Five Go Mad // Архивиран от оригинала на 20 март 2012. Посетен на 14 окт. 2012.
  44. ↑ Fleetwood Mac – The Rumour Mill, Classic Rock, юни 2003 // Архивиран от оригинала на 16 дек. 2010. Посетен на 9 януари 2011.
  45. ↑ Phil Sutcliffe. Take it to the Limit // Mojo. дек. 2003. Архивиран от оригинала на 21 март 2011. Посетен на 3 юни 2010.
  46. ↑ Stevie Nicks – Behind the Music // Архивиран от оригинала на 14 юли 2011. Посетен на 3 юни 2010.
  47. ↑ Rockwell, John. Rock Concert: Fleetwood Mac on 'Mirage' Tour // The New York Times. 16 септ. 1982. Архивиран от оригинала на 15 окт. 2014. Посетен на 7 окт. 2014.
  48. ↑ The Penguin Q&A Sessions: Walter Egan, Section 2 // FleetwoodMac.net. Посетен на January 17, 2015.
  49. ↑ Kutner, Rick. Walter Egan: Not Shy: Review // All-Music Guide. Посетен на January 18, 2015.
  50. ↑ The Penguin Q&A Sessions: Walter Egan, Section 1 // FleetwoodMac.net. Посетен на January 17, 2015.
  51. ↑ High Times Magazine // Rockalittle.com. Посетен на October 6, 2014.
  52. ↑ roio // Bigozine2.com. Посетен на October 6, 2014.
  53. ↑ Palmer, Robert. Pop: Tom Petty and Heartbreakers in Jersey // The New York Times. August 1981. Архивиран от оригинала на October 15, 2014. Посетен на October 7, 2014.
  54. ↑ Stevie Nicks on her Journal, Prose & Poetry // Inherownwords.com. Посетен на October 6, 2014.
  55. ↑ The Tuscaloosa News – Google News Archive Search // Архивиран от оригинала на 7 дек. 2020. Посетен на 6 окт. 2014.
  56. ↑ Bella Donna // AllMusic. Архивиран от оригинала на 16 януари 2014. Посетен на 28 февруари 2014.
  57. ↑ а б Stevie Nicks- A Survivor's Story // The Telegraph. Архивиран от оригинала на 14 август 2015. Посетен на 30 септ. 2012.
  58. ↑ McLean, Craig. Stevie Nicks: The men, the music, the menopause // The Guardian. 25 март 2011. Архивиран от оригинала на 17 август 2017. Посетен на 17 август 2017.
  59. ↑ Stevie Nicks on the Girls: Sharon Celani & Lori Perry-Nicks // Inherownwords.com. Архивиран от оригинала на 12 октомври 2014. Посетен на 6 окт. 2014.
  60. ↑ Stevie Nicks on 'Rock A Little' // inherownwords.com. Архивиран от оригинала на 8 октомври 2010. Посетен на 2 юни 2010.
  61. ↑ Brown, Mick. Stevie Nicks: a survivor's story // The Daily Telegraph. London, 8 септември 2007. Архивиран от оригинала на 14 август 2015. Посетен на 3 юни 2010.
  62. ↑ а б Stevie Nicks 2009 - The Chris Isaak Hour 4 // Архивиран от оригинала на 19 дек. 2015. Посетен на 20 декември 2015.
  63. ↑ Cynthia McFadden. Stevie Nicks in Her Own Words // ABC News, 7 септ. 2001. Архивиран от оригинала на 7 август 2009. Посетен на 3 юни 2010.
  64. ↑ Stevie Nicks, The Other Side of The Mirror, UK Interview // Архивиран от оригинала на 23 ноември 2015. Посетен на 14 окт. 2012.
  65. ↑ Marilyn Dennis. Toronto Interview // CHUM Radio, 6 май 2001. Архивиран от оригинала на 17 ноември 2010. Посетен на 3 юни 2010.
  66. ↑ Sykes, Graham. Rock Family Trees Transcript.
  67. ↑ Stevie Nicks on 'Rooms on Fire' // inherownwords.com. Архивиран от оригинала на 4 май 2010. Посетен на 2 юни 2010.
  68. ↑ Steve Dougherty, Todd Gold. High Priestess // People. 19 януари 1998. Архивиран от оригинала на 3 април 2012. Посетен на 26 окт. 2011.
  69. ↑ benzo.org.uk - Stevie Nicks: "Klonopin - more deadly than coke" // www.benzo.org.uk. Архивиран от оригинала на 11 септ. 2019. Посетен на 4 февруари 2019.
  70. ↑ Brown, Mick. Stevie Nicks: a survivor's story // Daily Telegraph. 7 септ. 2007. Архивиран от оригинала на 14 август 2015. Посетен на 4 февр. 2019.
  71. ↑ Steve Pond (7 февруари 1991). "Fleetwood Mac, Live at the Great Western Forum, Inglewood, California December 7th, 1990". Rolling Stone.
  72. ↑ Timeline 1990s // Go Your Own Way. Архивиран от оригинала на 12 януари 2010. Посетен на 3 юни 2010.
  73. ↑ Timespace: The Best of Stevie Nicks by Stevie Nicks // MTV Artists. Архивиран от оригинала на 30 окт. 2014. Посетен на 6 октомври 2014.
  74. ↑ Fleetwood Mac: 25 Years, The Chain 4 CD box set review // Louder Than War. Архивиран от оригинала на 10 окт. 2014. Посетен на 6 окт. 2014.
  75. ↑ Derogatis, Jim. Milk it!: collected musings on the ... – Google Books. 2003. ISBN 0-306-81271-1. Посетен на 9 януари 2011.[неработеща препратка]
  76. ↑ Stevie Nicks – Goes her own way // US Weekly. Архивиран от оригинала на 23 август 2011. Посетен на 5 октомври 2011.
  77. ↑ Stevie Nicks Talks To MSN Music // Nicksfix.com. Архивиран от оригинала на 28 юли 2013. Посетен на 28 февруари 2014.
  78. ↑ Stepko, Barbara. Stevie Wonder // Nicksfix.com. Архивиран от оригинала на 28 юли 2013. Посетен на 17 окт. 2014.
  79. ↑ Whenever I Call You, Friend: Stevie Nicks' Greatest Collaborations " Radio.com // Radio.com. Архивиран от оригинала на 10 окт. 2014. Посетен на 6 окт. 2014.
  80. ↑ "Party of Five" Soundtrack Due in '96 // MTV News. Архивиран от оригинала на 29 окт. 2014. Посетен на 6 окт. 2014.
  81. ↑ The Blue Letter Archives // Bla.fleetwoodmac.net. Архивиран от оригинала на 10 окт. 2014. Посетен на 6 окт. 2014.
  82. ↑ Lakeland Ledger – Google News Archive Search // Архивиран от оригинала на 7 дек. 2020. Посетен на 6 окт. 2014.
  83. ↑ а б Stevie Nicks: Rock Singer // People. Архивиран от оригинала на 10 окт. 2014. Посетен на 6 окт. 2014.
  84. ↑ Silver Springs // Rock a Little. Архивиран от оригинала на 3 март 2016. Посетен на 28 февр. 2014.
  85. ↑ Grammy Award Results: Fleetwood Mac // Grammy.com. Архивиран от оригинала на 21 юни 2020. Посетен на 10 януари 2020.
  86. ↑ Fleetwood Mac // Rockhall.com. Архивиран от оригинала на 9 окт. 2014. Посетен на 6 окт. 2014.
  87. ↑ Fleetwood Mac // Brit Awards. Архивиран от оригинала на 7 май 2014. Посетен на 6 окт. 2014.
  88. ↑ Stevie Nicks Interview on KLOS // Rockalittle.com. Архивиран от оригинала на 4 март 2016. Посетен на 6 окт. 2014.
  89. ↑ The Blue Letter Archives // Bla.fleetwood.net. Архивиран от оригинала на 6 юли 2004. Посетен на 6 окт. 2014.
  90. ↑ Bjork, Joni Mitchell Reign Over Walden Woods Benefit // MTV News. Архивиран от оригинала на 30 окт. 2014. Посетен на 6 окт. 2014.
  91. ↑ ""Crystal" Mesh Sheryl Crow and Stevie Nicks invite EW to their first recording session". Entertainment Weekly. Rockalittle.com. Архивирано от оригинала на 3 март 2016. Посетено на 28 декември 2022.
  92. ↑ Stevie Nicks – Wall of Sound Interview // Rockalittle.com. Архивиран от оригинала на 5 март 2016. Посетен на 6 окт. 2014.
  93. ↑ Stevie Nicks – Time Out New York Interview // Rockalittle.com. Архивиран от оригинала на 4 март 2016. Посетен на 6 окт. 2014.
  94. ↑ Dallas Austin Discusses Working With Stevie Nicks // MTV News. Архивиран от оригинала на 30 окт. 2014. Посетен на 6 окт. 2014.
  95. ↑ Stevie Nicks – Mix 96.9 Interview // Rockalittle.com. Архивиран от оригинала на 5 март 2016. Посетен на 6 окт. 2014.
  96. ↑ Complete List of Grammy Nominees // CBS News. Архивиран от оригинала на 23 август 2017. Посетен на 6 окт. 2014.
  97. ↑ Stevie Nicks – PRNewswire // Rockalittle.com. Архивиран от оригинала на 5 март 2016. Посетен на 6 окт. 2014.
  98. ↑ Ep. 043 – Stevie Nicks – Behind The Music – Episode Summary, Highlights, and Recaps // VH1. Архивиран от оригинала на 10 окт. 2014. Посетен на 6 окт. 2014.
  99. ↑ Reviews for Say You Will by Fleetwood Mac // Metacritic. Архивиран от оригинала на 15 дек. 2014. Посетен на 6 окт. 2014.
  100. ↑ Music Review: Fleetwood Mac – Say You Will // Blogcritics. Архивиран от оригинала на 6 окт. 2014. Посетен на 6 окт. 2014.
  101. ↑ Blackman, Guy. A magical life – Music – Entertainment // The Age. Melbourne, 12 февр. 2006. Архивиран от оригинала на 28 юли 2013. Посетен на 9 януари 2011.
  102. ↑ Pop DVD: Fleetwood Mac, Destiny Rules – Music // The Guardian. Архивиран от оригинала на 14 окт. 2014. Посетен на 6 окт. 2014.
  103. ↑ The Blue Letter Archives // Bla.fleetwoodmac.net. Архивиран от оригинала на 5 дек. 2014. Посетен на 21 дек. 2014.
  104. ↑ Bella Donna -Bella Donna – Casino Connection Atlantic City // Casinoconnectionac.com. Архивиран от оригинала на 22 септ. 2014. Посетен на 6 окт. 2014.
  105. ↑ Stevie Nicks To Join Chris Isaak on Tour // Paste. Архивиран от оригинала на 10 окт. 2014. Посетен на 6 окт. 2014.
  106. ↑ Stevie Nicks Is Looking Back, Charging Forward on New Album // Santa Barbara Independent. Архивиран от оригинала на 10 окт. 2014. Посетен на 6 окт. 2014.
  107. ↑ PrideSource – Stevie Nicks talks gays, 'Glee' controversy and losing weight ... with her own music? // Pridesource. Архивиран от оригинала на 10 окт. 2014. Посетен на 6 окт. 2014.
  108. ↑ "Chart Highlights: Rodney Atkins Takes 'Back Road' To No. 1 On Country Songs". Billboard. 19 септ. 2011. Архивирано от оригинала на 28 юли 2013. Посетено на 28 дек. 2022
  109. ↑ Stevie Nicks Reveals Inspiration Behind For What It's Worth // CBS. Архивиран от оригинала на 21 септ. 2013. Посетен на 30 септ. 2012.
  110. ↑ Stevie Nicks on The X Factor // Tvtonight.com. Архивиран от оригинала на 14 окт. 2014. Посетен на 6 окт. 2014.
  111. ↑ Stevie Nicks Discusses Her New Album and Performs on 'The Talk' (VIDEO) // The Huffington Post. Архивиран от оригинала на 11 окт. 2014. Посетен на 6 окт. 2014.
  112. ↑ Stevie Nicks Performs in New York City " Q105 // Myq105.cbslocal.com. Архивиран от оригинала на 10 окт. 2014. Посетен на 6 окт. 2014.
  113. ↑ Rod Stewart and Stevie Nicks announce North American 'Heart and Soul' tour dates // ABC7 Los Angeles. Архивиран от оригинала на 10 окт. 2014. Посетен на 6 окт. 2014.
  114. ↑ Legendary Ladies of Rock Perform on The Oprah Winfrey Show" WCBS-FM 101.1 // Wcbsfm.cbslocal.com. Архивиран от оригинала на 10 окт. 2014. Посетен на 6 окт. 2014.
  115. ↑ Show Tracker // Архивиран от оригинала на 12 окт. 2014. Посетен на 6 окт. 2014.
  116. ↑ "Beastie Boys Score No. 2 Debut on Billboard 200, Adele Holds at No. 1". Billboard. May 11, 2011. Архивирано от оригинала на 22 март 2013.Посетено на 9 август 2013.
  117. ↑ ARIA Charts Media Release 2011 // Архивиран от оригинала на 22 февр. 2017. Посетен на 24 февруари 2017.
  118. ↑ in your dreams | full Official Chart History | Official Charts Company // www.officialcharts.com. Архивиран от оригинала на 19 юни 2013. Посетен на 22 юли 2022. (на английски)
  119. ↑ Semigran, Aly. Fleetwood Mac Teach 'Glee' Kids A Lesson On Rumours // MTV. Архивиран от оригинала на 12 август 2011. Посетен на 29 август 2011.
  120. ↑ Caulfield, Keith (11 май 2011). "Beastie Boys Score No. 2 Debut on Billboard 200, Adele Holds at No. 1". Billboard. Архивирано от оригинала на 22 март 2013. Посетено на 29 август 2011.
  121. ↑ Graff, Gary (27 април 2011). "Stevie Nicks Calls New Album 'My Own Little Rumours". Billboard. Архивирано от оригинала на 19 юни 2013. Посетено на 29 август 2011.
  122. ↑ BUDDY HOLLY Has Great Company on Ganymede // Aliveandwellmovie.com. Архивиран от оригинала на 3 септ. 2011. Посетен на 5 окт. 2011.
  123. ↑ Participants " Listen to Me // True Great Original. Архивиран от оригинала на 31 август 2011. Посетен на 5 окт. 2011.
  124. ↑ Paste Magazine: Stevie Nicks Stays Gold // Архивиран от оригинала на 30 окт. 2017. Посетен на 27 май 2017.
  125. ↑ Nirvana/Paul McCartney collaboration to feature on Dave Grohl's 'Sound City' soundtrack // NME. Архивиран от оригинала на 18 дек. 2012. Посетен на 20 дек. 2012.
  126. ↑ "Fleetwood Mac Release 'Extended Play' EP". Rolling Stone. 30 април 2013. Архивирано от оригинала на 3 април 2015. Посетнео на 1 март 2015.
  127. ↑ Dicker, Chris. Stevie Nicks Biography: The Amazing Life of Stevie Nicks and The Inside Rumors About Lindsey Buckingham and Fleetwood Mac. 2016.
  128. ↑ "Stevie Nicks Talks 'American Horror Story'". Rolling Stone. 3 дек. 2013. Архивирано от оригинала на 6 септември 2013. Посетено на 21 декември 2013.
  129. ↑ Seikaly, Andrew. Stevie Nicks Honored by Adam Levine, Shakira, Sheryl Crow at BMI Pop Awards // The Hollywood Reporter. Архивиран от оригинала на 21 януари 2014. Посетен на 6 август 2014.
  130. ↑ Stevie Nicks joins 'The Voice' // CNN. 10 юли 2014. Архивиран от оригинала на 10 август 2014. Посетен на 6 август 2014.
  131. ↑ About | Stevie Nicks // Stevienicksofficial.com. Архивиран от оригинала на 17 април 2017. Посетен на 18 април 2017. (на английски)
  132. ↑ Pre-Order LIMITED EDITION "Crystal Visions...The Very Best of Stevie Nicks " Double Vinyl Архив на оригинала от 2015-05-25 в Wayback Machine.. Fleetwood Mac News (23 април 2015). Посетено на 28 септ, 2015.
  133. ↑ STEVIE NICKS ANNOUNCES 27 CITY NORTH AMERICAN 24 KARAT GOLD TOUR WITH PRETENDERS // Stevienicksofficial.com. Архивиран от оригинала на 10 януари 2018. Посетен на 14 юни 2017.
  134. ↑ Amy Phillips. Lana Del Rey and Stevie Nicks Team Up for New Song on *Lust for Life* // Pitchfork. Архивиран от оригинала на 8 юни 2107. Посетен на 14 юни 2017.
  135. ↑ Dreams Unwind: Lana Del Rey In Conversation With Stevie Nicks // V (American magazine). Архивиран от оригинала на 29 юни 2017. Посетен на 28 юни 2017.
  136. ↑ Fans delirious as Stevie Nicks joins Tom Petty on stage // BBC News. Архивиран от оригинала на 10 юли 2017. Посетен на 10 юли 2017.
  137. ↑ Stevie Nicks Inducted Into Rock and Roll Hall of Fame // Ultimateclassicrock.com. Архивиран от оригинала на 12 април 2019. Посетен на 6 май 2019.
  138. ↑ Stevie Nicks announces '24 Karat Gold' live album and concert film | NME // NME. Архивиран от оригинала на 3 окт. 2020. Посетен на 3 окт. 2020. (на британски английски)
  139. ↑ Yoo, Noah. Stevie Nicks Shares New Song "Show Them the Way": Listen // Pitchfork. Архивиран от оригинала на 7 дек. 2020. Посетен на 29 ноември 2020.
  140. ↑ Millman, Ethan. Stevie Nicks Sells a Share of Her Publishing Rights for $100 Million // Rolling Stone. Посетен на 17 дек. 2020.
  141. ↑ Blistein, Jon. Stevie Nicks, Run the Jewels, the Strokes to Headline Shaky Knees Festival // Rolling Stone. Посетен на 3 юни 2021.
  142. ↑ Beaumont-Thomas, Ben. Stevie Nicks cancels tour over Covid fears: 'At my age, I am extremely cautious' // The Guardian. 11 август 2021.
  143. ↑ Gorillaz Announce Album, Share New Song Featuring Tame Impala // Pitchfork. Посетен на 1 септември 2022. (на американски английски)
  144. ↑ For What It's Worth - Single by Stevie Nicks // 23 септ. 2022. Посетен на 28 дек. 2022.
  145. ↑ "I Always Wanted to Interpret it Through the Eyes of a Woman': Stevie Nicks Covers Buffalo Springfield's 'For What It's Worth'". Rolling Stone. 23 септ. 2022. Посетено на 28 ек. 2022
  146. ↑ You’ll Get Chills Hearing Stevie Nicks’ New Women’s Rights Anthem
  147. ↑ "Jason Kelce, Lane Johnson & Jordan Mailata Celebrate the Holiday Season With 'A Philly Special Christmas Party' Album: Stream It Now
  148. ↑ а б Interview by Liz Derringer, High Times magazine – March 1982.
  149. ↑ "How I Got That Look", Allure magazine, април 1995 Interview.
  150. ↑ Transcribed by Jane Fijal, "Spotlight on Stevie Nicks", Aired on 96.1 WSRS Worcester, Massachusetts on August 5, 2001.
  151. ↑ On someone who influenced her look, Glamour, дек. 1981.
  152. ↑ Review: Fleetwood Mac at American Airlines Center // Preston Jones, 15 ек. 2014. Архивиран от оригинала на 29 дек. 2014. Посетен на 29 дек. 2014.
  153. ↑ Joseph Rosenfeld. Stevie Nicks: Style Icon // metroactive.com, 16–22 май 2007. Архивиран от оригинала на 5 окт. 2007. Посетен на 3 юни 2010.
  154. ↑ Andrew Gumbel. Stevie Nicks: Rock follies. Архив на оригинала от 2017-12-04 в Wayback Machine. The Independent. 6 окт. 2007.
  155. ↑ Stevie's Journal Entries Regarding Visits to the Injured Troops // The Nicks Fix. Архивиран от оригинала на 14 юли 2011. Посетен на 3 юни 2010.
  156. ↑ Ferla, Ruth La. Still Dressing for Stevie // The New York Times. 8 април 2009. Архивиран от оригинала на 17 март 2015. Посетен на 20 юли 2015.
  157. ↑ Stevie Nicks talks 'American Horror Story': 'I was scared to go there' // Los Angeles Times. 8 януари 2014. Посетен на 28 декември 2022.
  158. ↑ Tax Treatment of Leisure Accoutrements // American Bar Association. Архивиран от оригинала на 23 септ. 2016. Посетен на 20 юли 2015.
  159. ↑ Stevie Nicks on Gypsy // In Her Own Words. Архивиран от оригинала на 6 юли 2018. Посетен на 15 ноември 2017.
  160. ↑ Beyoncé Knowles (2 август 2009). I Am... Yours: An Intimate Performance at Wynn Las Vegas (DVD). Sony Music. Event occurs at 1:03:50.
  161. ↑ а б Blonde On Blonde // Spin. Rockalittle.com. Архивиран от оригинала на 30 април 2016. Посетен на 1 февр. 2014.
  162. ↑ The Popdose Interview: Belinda Carlisle // Popdose. Архивиран от оригинала на 3 дек. 2013. Посетен на 1 февр. 2014.
  163. ↑ Stevie Nicks – CMT Interview with Dixie Chicks // Rockalittle.com. Архивиран от оригинала на 21 дек. 2010. Посетен на 1 февр. 2014.
  164. ↑ Interview Magazine, януари 2008.
  165. ↑ VH1's Greatest Women of Rock and Roll, 2001.
  166. ↑ iio – Bio – Nadia Ali // People.uleth.ca. Архивиран от оригинала на 4 ноември 2014. Посетен на 28 февр. 2014.
  167. ↑ Hodge, Will. (25 април 2011) Rolling Stone Best of Rock 2011 Архив на оригинала от 2017-09-26 в Wayback Machine.. Rollingstone.com. Посетен на 28 септ. 2015.
  168. ↑ Magowan, Margot. Taylor Swift sings her way from victim to hero, triumphs at Grammys – City Brights: Margot Magowan // San Francisco Chronicle. Архивиран от оригинала на 21 февр. 2014. Посетен на 28 февруари 2014.
  169. ↑ kater. Vanessa Carlton Is Like BFF with Stevie Nicks // Idolator. Архивиран от оригинала на 3 февр. 2014. Посетен на 28 февруари 2014.
  170. ↑ Just friends // Cosmopolitan. Архивиран от оригинала на 21 февр. 2014. Посетен на 28 февруари 2014.
  171. ↑ McIntyre, Hugh. Stevie Nicks on Lorde: 'She probably would have been the third girl in Fleetwood Mac' // Fuse. Архивиран от оригинала на 28 март 2018. Посетен на 28 март 2018.
  172. ↑ Cornwell, Jane. Affirmation // The Courier-Mail. с. 14 – 18. Архивиран от оригинала на 23 август 2021. Посетен на 23 август 2021.
  173. ↑ Fitzpatrick, Rob. The Roots Of... Eminem // NME. Архивиран от оригинала на 9 ноември 2020. Посетен на 29 ноември 2020.
  174. ↑ Ditzian, Eric. Taylor Swift Shares The Stage With Stevie Nicks at the Grammys // MTV. Архивиран от оригинала на 28 окт. 2012. Посетен на 9 януари 2011.
  175. ↑ [1]
  176. ↑ "Stevie Nicks Pens Poem for Taylor Swift's 'The Tortured Poets Department'"
  177. ↑ Leah Furman, Rumours Exposed. 2003. с. 127
  178. ↑ Hicks, Tony. Stevie Nicks was pregnant with Don Henley's baby // The Mercury News. 29 септ. 2014. Архивиран от оригинала на 25 май 2019. Посетен на 22 май 2019.
  179. ↑ Stevie Nicks on Robin Snyder Anderson // inherownwords.com. Архивиран от оригинала на 4 юни 2012. Посетен на 30 септ. 2012.
  180. ↑ Stephanie Tuck. Desert Rose // In Style, март 2002. Архивиран от оригинала на 27 май 2011. Посетен на 3 юни 2010.
  181. ↑ а б Brown, Mick. Stevie Nicks: A Survivor's Story // The Daily Telegraph. Архивиран от оригинала на 14 август 2015. Посетен на 4 юли 2014.
  182. ↑ The Insider: Stevie Nicks sells home in Paradise Valley // Phoenix Business Journal. януари 2008. Архивиран от оригинала на 13 дек. 2013. Посетен на 16 септ. 2013.
  183. ↑ Madeleine Davies. Queen Witch Stevie Nicks Officiated a Wedding This Weekend // jezebel.com. Архивиран от оригинала на 31 дек. 2013. Посетен на 30 дек. 2013.
  184. ↑ Stevie Nicks on ABC Downtown, 2001.
  185. ↑ Stevie Nicks: A Magical Life, 2006 // The Age. Архивиран от оригинала на 29 юли 2013. Посетен на 28 февр. 2014.
  186. ↑ Holly-George Warren. Stevie Nicks on Loss, Love, and What She Wears // More. Архивиран от оригинала на 21 февр. 2014. Посетен на 3 февруари 2014.
  187. ↑ Drew, Ian. Stevie Nicks Talks 'American Horror Story' // Us Weekly. Архивиран от оригинала на 21 февр. 2014. Посетен на 21 февр. 2014.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Stevie Nicks в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Музика“         Портал „Музика“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стиви_Никс&oldid=12779038“.