Лукреция Кривели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лукреция Кривели
фаворитка на херцога на Милано Лудовико Сфорца Мавърът
Leonardo da Vinci (attrib) Profile of a Young Lady (Lucrezia Crivelli).jpg
Профил на млада дама (Лукреция Кривели) от Леонардо да Винчи
Лични данни
Родена
Починала
Семейство
Бракове Джовани да Монастироло
Гаспаре дел Конте
Потомци Джовани Паоло
Изабела
Лукреция Кривели в Общомедия

Лукреция Кривели (на италиански: Lucrezia Crivelli; * 22 юли 1452 в Милано, Миланско херцогство; † 12 април или 27 май 1534 в Кането сул'Ольо, Херцогство Мантуа) е метреса на миланския херцог Лудовико Мария Сфорца, наречен Мавърът, и майка на Джовани Паоло I Сфорца – пръв маркиз на Караваджо. Предполага се, че тя вероятно е изобразена на маслената картина „Прекрасната Ферониера“ [1] на Леонардо да Винчи. [2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лукреция е дъщеря на Бернабо Кривели и придворна дама на съпругата на херцог Лудовико Сфорца (* 27 юли 1452, † 27 май 1508) – Беатриче д’Есте (* 29 юни 1475, † 2 януари 1497).

През 1494 г. се жени за кремонезеца Джовани да Монастироло – камериер на Бона Савойска.

Преди 1497 г. става любовница на херцог Лудовико Сфорца и през 1497 г. му ражда извънбрачен син на име Джовани Паоло (Джампаоло), който по-късно става първият маркиз на Караваджо, поставяйки така началото на кадетския клон Сфорца-Караваджо. Връзката на Лудовико с Лукреция му създава много проблеми със съпругата му – културната и изискана Беатриче д’Есте, която безуспешно се опитва да прогони Лукреция от двора, но умира през 1497 г. на 21-годишна възраст.

Благодарение на връзката си с херцога Лукреция се радва на множество земи около Лаго ди Комо, които ѝ гарантират годишен доход от 1300 имперски лири.

Красивата Ферониера, Леонардо да Винчи
Лудовико Сфорца, портрет от Амброджо де Предис

От 1493 – 1495 г. датира предполагаемият неин маслен портрет, дело на Леонардо да Винчи, който носи френското заглавие Belle Ferronnière[1] и който се съхранява в Лувъра в Париж. Към февруари 2019 г. се намира в Лувър Абу Даби и ще остане там за известно време като част от програма за обмен, предизвиквайки много противоречия в международния културен свят. Обосновката за идентифицирането на картината с Кривели се основава предимно на по-ранното изображение на Леонардо Да Винчи на предходната любовница на Лудовико Сфорца – Чечилия Галерани (* 1473, † 1536) в картината „Дамата с хермелина“. На изложбата „Леонардо да Винчи: Художник в Миланския двор“ (на англ. Leonardo Da Vinci: Painter at the Court of Milan) (9 ноември 2011 г. – 5 февруари 2012 г.) в Националната галерия в Лондон картината е представена като възможен портрет на Беатриче д’Есте – съпругата на Лудовико Сфорца. Според друга хипотеза това е портрет на Чечилия Галерани. Адолфо Вентури през 1933 г. предполага, а наскоро е и установено, че Лукреция Кривели изобщо не е Belle Ferronnière. През последните години оригиналният образ на Лукреция Кривели, дело на Леонардо да Винчи, който се съхранява в семейството ѝ от векове, е показан на обществеността веднъж на важна изложба в Историческия музей на Шпайер, Германия (19 юни – 19 ноември 1995 г.). Поразителните елементи на истинското изображение на Кривели се откриват в изследването на Pinin Barcillon Brambilla (реставраторът на „Тайната вечеря“), който установява, че някои пигменти са еднакви с тези на стенописа „Тайната вечеря“ на Леонардо.

През 1497 г. Лукреция ражда на Лудовико извънбрачния син Джовани Паоло (Джампаоло) I Сфорца (* март 1497, † 13 декември 1535). Той става първият маркиз на Караваджо (1532 – 1535), граф на Галиате (16 април 1533) и известен кондотиер на своето време. През 1520 г. се жени за Виоланта Бентивольо (* 1505, † 1550) – дъщеря на Алесандро Бентивольо, граф на Маджента и на съпругата му Иполита Сфорца, от която има двама сина.

Когато Лудовико Сфорца губи трона от френския крал Луи XII, Лукреция бяга за няколко години в крепостта на Кането близо до Мантуа под закрилата на маркграфинята на Мантуа Изабела д’Есте, по-голямата сестра на Беатриче д’Есте, подобно на предходната любовница на Лудовико – Чечилия Галерани. Благодарение на подкрепата на Изабела на Лукреция са върнати богатствата, подарени ѝ от него.

През 1500 г. Лукреция ражда и още едно дете от Лудовико – Изабела, починала през 1535 г., наречена така вероятно в знак на благодарност към подкрепата на Изабела д’Есте. Изабела се омъжва за графа на Сан Джовани ин Кроче Франческо Каминати Бергамини.

След като остава вдовица, през 1500 г. Лукреция се жени за Гаспаре дел Конте, но остава вдовица за втори път през 1508 г.

Умира на преклонна възраст през пролетта на 1534 г. в крепостта на Кането.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Името, с което картината е универсално известна (буквално „Красивата съпруга на търговец на железария“), се дължи на каталогизационна грешка от края на 18 век: „Ferronnière“ всъщност се отнася до лентата или веригата с бижу на челото от 16 и 19 век – типичен за епохата орнамент (често използван от дамите в Италия и Франция за прикриване на белезите от сифилис и за пристягане на прическата), което носи името си от мадам Ферон – любовница на френския крал Франсоа I. Източник: Medical Definition of Ferroniere, посетен на 20 декември 2020.
  2. La Belle Ferronnière, cartelen.louvre.fr

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Lucrezia Crivelli“ и страницата „Lucrezia Crivelli“ в Уикипедия на италиански и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.  
     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „Биографии“         Портал „Биографии