Чечилия Галерани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чечилия Галерани
италианска благородничка
Leonardo da Vinci - Lady with an Ermine.jpg
Леонардо да Винчи: „Дамата с хермелина“ (Чечилия Галерани)
Лични данни
Родена
Починала
1536 г. (63 г.)
Семейство
Баща Фацио Галерани
Майка Маргерита де' Бусти
Брак Лудовико Карминати де' Брамбила
Потомци Чезаре Сфорца
4 деца
Чечилия Галерани в Общомедия

Чечилия Галерани (на италиански: Cecilia Gallerani; * 1473 в Милано, Миланско херцогство, † 1536 в Сан Джовани ин Кроче, Ломбардия) е италианска благородничка, графиня на Сароно, една от метресите на херцога на Милано Лудовико Мария Сфорца „Мавърът“ и съпруга на граф Лудовико Карминати де' Брамбила. Нейният портрет „Дамата с хермелина“ е нарисуван от Леонардо да Винчи (1489/1490).

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Чечилия е дъщеря на Фацио Галерани и на съпругата му Маргерита де' Бусти. Родът Галерани е от сиенски произход и идва в столицата на Миланското херцогство в началото на 15 век, когато дядото на Чечилия – Сиджерио Галерани, юрист от партията на гибелините в Сиена, е принуден, поради спорове с гвелфите, да отиде в Милано. Там започва кариерата му на държавен служител, която е поета през 1450 г. от сина му Бартоломео – чичо на Чечилия и която през 1468 г. отваря вратите на нейния баща Фацио към кариерата на съдебен помощник на овдовялата херцогиня Бианка Мария Висконти. Длъжностите, заемани от Галерани в Херцогския съд, позволяват на семейството висок стандарт на живот и значително поземлено наследство в Брианца. Като чужденци обаче те не са включени в списъците на миланските благородници от онова време (това става едва през 1670 г.).

Има седем братя: Сиджерио, Лодовико, Джовани Стефано, Федерико, Джовани Франческо и Джовани Галеацо, и една сестра: Дзанета.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1455 г. дядото на Чечилия прехвърля цялото семейство от резиденцията им под енорията „Санта Мария Белтраде“ в онова, което остава техен семеен дом до Порта Комазина под енорията „Сан Симпличано“. В него именно е родена Чечилия в първите месеци на 1473 г., предпоследната от 9 деца.

На 5 декември 1480 г., на 66-годишна възраст, умира баща ѝ, оставяйки ѝ в завещанието си 1000 дуката. Овдовялата му съпруга става наставница на децата. Настъпва труден икономически период за семейството и за образованието на Чечилия вероятно се грижи майка ѝ, която е дъщеря на видни интелектуалци.

Когато през 1482 г. Леонардо да Винчи пристига в Милано на служба при херцог Лудовико Мария Сфорца „Мавърът“, Чечилия е на 9 години.

На 10-годишна възраст Чечилия е сгодена от майка ѝ с акт от 15 декември 1483 г. за 34-годишния Джовани Стефано Висконти, син на Франческо и Джиневра Конти, с идеята двамата да сключат брак, когато Чечилия навърши 12 години. Това е обичайна за епохата практика, която да гарантира на момиче от благороднически произход да не постъпи в манастир. През юни 1487 г. обаче годежът е развален вероятно поради невъзможността на двете семейства да се справят с договорените зестри.

На 7 май 1489 г. подписът на Чечилия фигурира в петиция до съда, в която тя и нейните братя, предвид нестабилната им икономическа ситуация, молят да им бъде върната собствеността върху конфискуваните им преди години бащини земи поради дългове. От положителния отговор на молбата зависи и получаването на 1000-те дуката от страна на Чечилия, която все още не е тяхна притежателка и през 1508 г. Този документ е от основно значение за реконструкцията на срещата (с неизвестна дата) и връзката на Чечилия с бъдещия 7-и херцог на Милано – Лудовико Сфорца „Мавърът“ (* 27 юли 1452, † 27 май 1508): освен подписите на Чечилия и нейните братя в петицията фигурират и техните местожителства, от което става ясно, че девойката не живее заедно с тях, а под енорията на Монастеро нуово. Фактът, че Чечилия, която е все още неомъжена, живее самостоятелно в Милано, без да е принудена да отиде в манастир, за да продължи образованието си, показва присъствието на херцога. В потвърждение на тази теза е датировката на картината на Леонардо да Винчи, която той получава като поръчката от „Мавъра“ същата година.

Чечилия Галерани на рисунка от Леонардо да Винчи

Официалното присъствие на Чечилия в двора може да бъде датирано към около 1490 г. Това е разкрито от посланика на Есте в двора Якопо Троти малко след брака на херцог Джан Галеацо Сфорца с Изабела Арагонска. В писмо до херцога на Есте Троти заявява: „Твърди се, че болестта на синьор Лудовико е причинена от прекомерния коитус с едно от неговите момичета, което той е взел при себе си преди много дни, много красиво, което ходи навсякъде след него, желае му най-доброто и му го показва постоянно.“

Около 1489 г. Лудовико ил Моро възлага на любимия си художник Леонардо да Винчи да изрисува картината „Дамата с хермелина“. Тя остава собственост на Чечилия и се завръща при нея след кратък престой в Мантуа, както се вижда в писмото ѝ от 18 май 1498 г. до балдъзата на Лудовико и маркграфиня на Мантуа Изабела д’Есте. Докато позира за картината, на Чечилия се удава възможност да се сприятели с гениалния творец и да оцени неговия изключителен талант. Леонардо я кани на срещи на учени и интелектуалци в Милано, където се обсъждат философски и различни културни теми. Самата Чечилия председателства някои от тях: тя е жена с висока култура, владее добре латински език, обича пеенето и литературата.

Чезаре Сфорца на ок. 3 г., на Pala Sforzesca (Пинакотека ди Брера, Милано)
Портрет на дама (Беатриче д'Есте) от Джовани Амброджо де Предис

Чечилия е все още в двора като любовница на Лудовико, когато той се жени на 16 януари 1491 г. (поради договорения 10 г. по-рано брак) за принцесата на Ферара Беатриче д’Есте (* 29 юни 1475, † 3 януари 1497), дъщеря на херцога на Ферара Ерколе I д’Есте. Чечилия му ражда извънбрачен син на 3 май 1491 г. на име Чезаре Сфорца Висконти, а на 18 май като дар получава феода на Сароно и става негова графиня. Херцогът припознава детето по-късно и дори се опитва то да бъде номинирано за архиепископ на Милано на 6-годишна възраст. Чезаре става абат на Сан Надзаро Маджоре в Милано (1498 г.) и каноник в Милано (1503 г.), и умира на 20-годишна възраст на 4 януари 1512 г. в Милано. Флорентинският поет Бернардо Белинчони (* 14 август 1452, † 12 септември 1492) пише три сонета по случай раждането на Чезаре, в които понякога нарича Чечилия „Изола“, т.е. „Остров“ поради близостта на името ѝ със Сицилия и я прославя като онази, която е накарала да узрее семето на „Мавъра“. Благодарение на Белинчони и на други интелектуалци Чечилия се научава да пише стихове на латински език и се сближава още повече със света на литературата и поезията.

Чечилия остава в двора поне до 1492 г. въпреки недоволството на съпругата на Лудовико Сфорца. Впоследствие тя е отстранена от там и са ѝ дадени различни имоти, сред които и Палацо Карманьола (нар. още Бролето Нуово, Broletto nuovo или Палацо дел Бролето) в Милано (на днешната ул. „Виа Ровело“ 2), където благодарение на нея се създава един от първите литературни кръгове и се ражда модата на разговорите и настолните игри. В този дворец на 14 септември 1496 г. тя приветства посланиците на Венецианската република, които идват да се срещнат с Лудовико Сфорца. На 27 юли 1492 г. Чечилия се омъжва за предложения ѝ от Лудовико граф Лудовико Карминати де' Брамбила, нар. „Ил Бергамино“, господар на Сан Джовани ин Кроче. Ражда му поне четири деца, сред които Джовани Пиетро Карминати де' Брамбила.

Вила Медичи дел Вашело в Сан Джовани ин Кроче

През 1500 г. френският крал Луи XII побеждава Лудовико „ил Моро“. На следващата година той отнема от Чечилия (която междувременно се е приютила в Мантуа с Леонардо да Винчи) Палацо дел Бролето и потвърждава Сароно за граф Стефано Кастильони, комуто Чечилия е преостъпила владението по-рано. Чечилия и съпругът ѝ се укриват в Мантуа в продължение на две години при балдъзата на Лудовико Сфорца – Изабела д’Есте и се връщат в Милано със Сфорца след смъртта на 21-годишната Беатриче д’Есте през 1497 г.

Енорийска църква „Сан Дзаведро“ в Сан Джовани ин Кроче

След смъртта на сина ѝ Чезаре през 1514 г. и след тази на съпруга ѝ през 1515 г. Чечилия се оттегля в резиденцията на съпруга си – днешната Вила Медичи дел Вашело в Сан Джовани ин Кроче (Кремона). Организира многобройни срещи с художници, поети и писатели, превръщайки замъка на съпруга си в гостоприемно място, отворено за висококултурни личности. Подобно на повечето интелигентни жени от онова време тя посвещава културните си търсения на личното удовлетворение и, както става ясно от проведеното досега изследване, никога не публикува свои стихове или есета.

Умира през 1536 г. на 63-годишна възраст и вероятно е погребана в параклиса на рода Карминати (подобно на две от децата ѝ от ил Бергамино) в древната енорийска църква „Сан Дзаведро“ в Сан Джовани ин Кроче. Вследствие на разрушенията, които претърпява църквата през Втората световна война, останките на Чечилия са изгубени.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((it)) Francesca Belotti, Gian Luca Margheriti, Milano segreta, Newton Compton 2008
  • ((it)) Daniela Pizzagalli, La dama con l'ermellino. Vita e passioni di Cecilia Gallerani nella Milano di Ludovico il Moro. Rizzoli, 1999.
  • ((it)) Danio Asinari, Antonella Pizzamiglio, I tesori di Cecilia, Artestudioarte, [2014]
  • ((it)) Danio Asinari, Lo sguardo riscoperto di Cecilia Gallinari, Fantigrafica, 2020
  • ((it)) „Cecilia Gallerani, una donna nel Rinascimento“. Atti del Convegno, 14 maggio 2016, Cremona. Testi di Gian Carlo Corada, Danio Asinari, Beatrice Tanzi, Riccardo Groppali, Fulvio Stumpo. Inner Wheel Club di Cremona, 2016.
  • ((it)) F. Catalano, Ludovico il Moro, Dall'Oglio editore, Milano, 1985, ISBN 88-7718-599-6
  • ((en)) Charles Cawley, Medieval Lands, Dukes of Milan

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Cecilia Galleani“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „Биографии“         Портал „Биографии