Лулчо Гугов
| Лулчо Гугов | |
| български революционер | |
| Роден |
1851 г.
|
|---|---|
| Починал | 1898 г.
|
| Семейство | |
| Други роднини | Нено Гугов (чичо) Павел Вежинов (внук) |
Лу̀лчо Маньов Гу̀гов е български революционер от село Петрич, един от активните организатори и участници в Априлското въстание в 1876 година заедно с Нено Гугов, който е негов чичо.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1851 година в Петрич. На 12 февруари 1876 г. от село Поибрене в Петрич пристига апостолът на IV революционен окръг Георги Бенковски, придружаван от Никола Цвятков-Дерменджийчето. В къщата на Лулчо Гугов е основан местният революционен комитет към Вътрешната революционна организация. За негови членове пред поп Христоско Раков се заклеват над клетвените атрибути – евангелие, кръст и револвер – кметът Мито Стоянов, помощник-кметът Стоян Ганчов, Маньо Лулчов Гугов, Нено Лулчов Гугов, Лулчо Маньов Гугов, Делчо Маньов Гугов и Филип Свинаров. За председател е избран търговецът Нено Гугов, по-късно представител на селото в Оборищенското събрание.[2] Въстанието избухва в село Петрѝч на 21 април 1876 г.[1]
Между 1 и 3 март апостолът Георги Бенковски за втори път идва в село Петрич, придружаван от Панайот Волов и Георги Икономов. В църквата „Св. Георги Победоносец“ е извършена повторната клетва на бъдещите въстаници от селото. Нено Гугов призовава петричани: „Който нема пушка, вола си да продаде, пушка да си купи“. Към съзаклятието се посвещават още около тридесет от най-видните, уважавани и авторитетни селяни. Войводата Бенковски разпорежда да се обходят близките селища и да се провежда агитация за въстанието. С тази задача са натоварени търговците Нено Гугов, племенникът му Лулчо Гугов и Филип Свинаров. Тук Апостолът на Четвърти революционен окръг се среща със своя съселянин Тодор Каблешков.[2]
| „ | Село Петрич, с жители около 1600, беше един от главните въстанически пунктове. Тук живееха и работеха хора решителни и умни като: Нено Гугов, Лулчо Гугов, Ив. Домусчиев, поп Христоско, Делчо Гугов, Филип Домусчиев и други. Те са селяни, но селяни от Средня гора са парижани при софийските шопи! | “ |
Захари Стоянов, Записки по българските въстания[3] | ||
На 28 април около 1000 души редовен аскер и башибозушки орди за пореден път нападат Петрич. Въстаниците напускат отбраняваните позиции в местността Петрина чука[4] и се укриват в гората, откъдето наблюдават погрома над родните си домове, семейства и имоти. Богатото средногорско село накрая е запалено. Първо изгаря училището. Подпалени са 13 дюкяна, 11 воденици, 2 тепавици, над 200 стопански сгради. Заловените жени, моми и невести са затваряни в църквата „Св. Георги“, където са изнасилвани и бити от погромаджиите. На 29 април за втори път в Пирдоп и Златица се настанява редовна турска войска. Арестувани и хвърлени в тъмницата на конака в Пирдоп са местни просветни дейци, начело с учителя Симеон Сърданов. През деня в Петрич пристига чета от с. Баня, водена от поп Груйо, но намират селото обезлюдено, ограбено и унищожено.[2] След тези събития Лулчо Гугов се сражава редом с Крайчо Стоянов Самоходов, байрактаря на Хвърковатата чета.[5]
Край Петрич, от левия бряг на Тополница, се вижда историческата Петрина чука, където още има следи от окопите на позициите на въстаниците и черешовата батарея от четири топа. На издигнатия в чест на 100-годишнината от Априлското въстание малък и скромен паметник пише: „На 23 и 24 април 1876 г. на Петрина чукара и Сливовка Хвърковатата чета и петричани удържаха първата победа над башибозуци и черкези“.[6]
Лулчо Гугов е дядо на писателя Павел Вежинов (р. Никола Делчев Гугов) и е един от героите в неговата повест „Измерения“, която съчетава спомени от епохата на Априлското въстание, разказани от очевидци, с епизоди от неговото детство и съжителството му с „най-чудната жена“ – неговата баба Петра, съпруга на дядо му Манол – племенник на Лулчо Гугов.[7][8] В произведението е представен като „много важен свидетел, според мен на него трябва да се вярва без всякакви уговорки“. Вежинов посочва и причината за внезапната му смърт през 1898 година – мозъчен удар.
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Лулчо Гугов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Маню Гугов (1825 – ?) | Нено Гугов (1842 – 1912) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Лулчо М. Гугов (1851 – 1898) | Делчо Гугов (1855 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Делчо Л. Гугов | Лулчо Д. Гугов (? – 1969) | Христина Гугова (? – 1971) | Цона Гугова | Стойна Гугова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Павел Вежинов р. Никола Гугов (1914 – 1983) | Петър Гугов | Ненка Гугова (1913 – 2001) | Нона Гугова (1916 – 1995) | Тота Гугова (1920 – ?) | Цона Гугова (1928 – 2015) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Лещаров, Виктор. Хвърковатата чета и героизма на петричани // Българска история. Посетен на 2023-01-02.
- ↑ а б в Иванов, Иван. Хроника на събитията в Златишко-Пирдопския край // levskifoundation.files.wordpress.com, април 2016. с. 7. Посетен на 2 януари 2023.
- ↑ Стоянов, Захари. Записки по българските въстания. с. Том втори 1870 – 1876. Глава IV. Четата на Бенковски в Петрич, Еледжик, Сестримо и Белово.
- ↑ Чолакова, Петя. В Петрич отбелязаха 143 години от Априлското въстание // srednogorskibagri.com, 13 май 2019. Посетен на 2 януари 2023.
- ↑ Гугов (с. Петрич, Златишко) // bulrod.blogspot.com, 28 март 2013. Посетен на 2 януари 2023.
- ↑ Ненов, Чорчопов, Ненов, Тодор, Георги, Веселин. Село Петрич // obuch.info. Посетен на 2 януари 2023.
- ↑ Вежинов, Павел. Избрани произведения в четири тома. Том 2. Повести. Бариерата, Белият гущер, Измерения, Сивият камък, Езерното момче. София, Български писател, 1982. COBISS.BG-ID – 1087975396.
- ↑ Христина Христова. Риторика на спомена в белетристиакта на Павел Вежинов от 70-те и 80-те години на XX век // Литературен свят. Брой 3. 2008 – 10. Посетен на 2023-01-02.
