Любанци
| Любанци Љубанци | |
| — село — | |
 Панорама на Любанци | |
  Любанци  Любанци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Бутел |
| Географска област | Църногория |
| Надм. височина | 749 m |
| Население | 928 души (2002) |
| Пощенски код | 1011 |
| МПС код | SK |
| Любанци в Общомедия | |
Любанци или Любанце (на македонска литературна норма: Љубанци) е село в община Бутел на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Църногория, северно от Скопие в подножието на Скопска Църна гора. В селото се намира Любанският манастир „Свети Никола“. Църквата в селото е посветена на Света Богородица.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Любанци е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Любанци живеят 780 българи християни.[1]
В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Любанци има 1032 българи екзархисти и функционира българско училище.[2]
При избухването на Балканската война 13 души от Любанци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
В Първата световна война 3 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[4]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Любанца (Ljubanca) като българско християнско село.[5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Любанце като българско село.[6]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Кирил Ан. Групчев от Охрид е български кмет на Любанци от 10 септември 1941 година до 30 октомври 1942 година. След това кметове са Панче Иванов Медаров от Велес (30 октомври 1942 - 2 април 1943), Кирил Ан. Групчев (2 април 1943 - 19 ноември 1943) и Владимир Иванов Секираров от Куманово (19 ноември 1943 - 9 септември 1944).[7]
Демография[редактиране | редактиране на кода]
Според преброяването от 2002 година селото има 928 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 912 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 9 |
| власи | 0 |
| сърби | 6 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Любанци
Димо Стефков, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Журски[9]
Йове Кекеновски (р. 1962), политик от Северна Македония- Илия Петров, войвода на ВМРО в Скопска Църна гора в 1924 година.[10]
- Младен Соколов, български общественик, през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ за укрепване на националния дух в Македония[11]
- Никола Цветков, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Андреев[12]
- Нешо Стоянов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Журски[9]
- Петър Бойков (Байков) (1875 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Велко Манов и Никола Андреев[13]
- Сокол Раев (? – 1870), български възрожденец
- Стоил Пендов (1898 – ?), български революционер, войвода на ВМРО
- Стойко Николов (1872 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Велко Манов[14]
- Цветко Ацев, македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО[15]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Видоески, Божидар. Љубанце (Общеславянский лингвистический атлас 95). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 661-666.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 861.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 10 октомври 2007
- ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.16
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 128.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 35-36
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1, 36
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
| |||||||||||
