Любен Божков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Любен Божков
български строителен инженер
Luben Bozhkov.jpg
Роден
1880 г.
Починал
1959 г. (79 г.)
Националност българин
Подпис Luben Bozhkov Signature.svg
Любен Божков в Общомедия

Любен Иванов Божков е български строителен инженер и университетски преподавател, доцент.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Любен Божков със семейството си в 1924 г.

Роден е през 1880 г. във Варна. През 1905 г. завършва Висше техническо училище във Виена. От 1920 до 1925 г. е поддиректор на Български държавни железници (1920 – 1925). През 1928 – 1934 г. е главен директор на железниците и пристанищата. В 1934 – 1935 г. е директор на Дирекция на природните богатства към МНС, а от 1936 до 1943 г. е частен инженер. Доцент по съобщително дело при Държавната политехника в София (1943) и във Варненския държавен университет (1949). Умира през 1959 г.[1]

Личният му архив се съхранява във фонд 1494К в Централен държавен архив. Той се състои от 127 архивни единици от периода 1744 – 1960 г.[1]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на монографиите: „Съобщителните средства на България“ (1929), „Железниците на България в тяхното развитие“, ч. І-ІІІ (1947 – 1948); „Дунавският мост и неговото развитие“ (1947); учебник „Съобщително дело“, ч. І, ІІ, ІІІ (1946 – 1950); доклади: „Дунавският мост и неговата история“ (1948); „История и значение на железниците в България (1954); статии: „Размери на Черно море“ (1926); „Пътищата в България“ (1929); „Железопътни проблеми“ (1936); „Пътни съобщения“ (1935) и други.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ((bg))  Любен Иванов Божков. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 26 декември 2017 г.