Мария-Деспина Палеологина
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Мария.
| Мария-Деспина Палеологина Μαρία Παλαιολογίνα | |
| съпруга на владетеля на Илханата | |
 Портрет на Мария-Деспина в църквата „Христос Спасител“ в Истанбул | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Семейство | |
| Баща | Михаил VIII Палеолог |
| Майка | Дипловатацина |
| Братя/сестри | Андроник II Палеолог Ирина Палеологина Евдокия Палеологина Ефросина Палеологина Анна Палеологина Теодор Палеолог |
| Съпруг | Абага хан |
| Деца | Теодора Архантлун |
| Мария-Деспина Палеологина в Общомедия | |
Мария-Деспина Палеологина (на гръцки: Μαρία Δέσποινα Παλαιολογίνα; на персийски: دسپنه خاتون, Деспина̀-хату̀н) е византийска принцеса и съпруга на монголския хан Абага хан (1234 – 1282).
Мария-Деспина е незаконна дъщеря на византийския император Михаил VIII Палеолог (упр. 1258 – 1282), от Дипловатацина.
Хулагу хан, чийто Илханат обхващал част от земите на днешна Турция, Иран и Пакистан, за да закрепи традиционно добрите отношения с Византия, пожелава да се сроди с византийското императорско семейство, като приеме в харема си принцеса от Палеолговия род. За тази цел ханът започва преговори с император Михаил VIII Палеолог, който решил да изпрати на Хулагу хан незаконната си дъщеря Мария-Деспина[1][2]. Сестрата на Мария-Деспина – Ефросина Палеологина, която също е незаконна дъщеря на Михаил VIII Палеолог, е дадена за съпруга на Ногай, хан на Златната орда. И двамата монголски владетели са известни с толерантното си отношение към християните, живеещи във владенията им[3].
Мария-Деспина напуска Константинопол през 1265 г., придружена от игумена на манастира „Пантократор“[4] и от патриарха на Антиохия, Евтимий[1]. Когато пристигат в столицата на Илханата, те разбират, че Хулагу-хан е починал. Това налага Мария-Деспина да бъде омъжена за неговия син и наследник Абага хан. В монголския Илханат Мария-Деспина води благочестив живот и се ползва със значително влияние върху политиката и религиозните възгледи на монголите, голяма част от които вече били християни-несториани. Водач на монголските християни дотогава е другата съпруга на Абага хан, Дукуз хатун, която също е християнка. След нейната смърт през 1265 г. Мария-Деспина заема мястото ѝ на покровителка на християните в Илханата и е наречена от монголците Деспина-хатун[5].
Мария-Деспина пребивава в Илханата в продължение на 15 години до смъртта на Абага хан, който е отровен от брат си Ахмед[6]. След смъртта на съпруга си Мария-Деспина се завръща в Константинопол.
След завръщането на Мария-Деспина във Византия, брат ѝ, император Андроник II Палеолог, предлага ръката ѝ на монголския княз Чарбанда, управител на Персия и бъдещ хан на Монголския илханат. В замяна на ръката ѝ Чарбанда обещава да подкрепи Византия с тридесетхилядна войска в борбата ѝ срещу османските турци, които заплашвали да превземат град Никея. Андроник II изпраща Мария-Деспина в Никея, за да окуражи защитниците на града и да съдейства за ускоряването на преговорите с монголските пратеници, които по това време се намирали в Никея. Мария-Деспина дори се среща с турския султан Осман I, когото заплашва с монголските войски. Разбрал какво му готвят ромеите, Осман I обсажда и превзема крепостта Трикока[7], която държала подстъпите към Никея, преди монголските войски да достигнат до града.
Разгневен, Андроник II отзовава сестра си обратно в Константинопол, разтрогнал годежа ѝ за Чарбанда, и я принудил да се замонаши в константинополския манастир „Панагиотиса“, на който Мария-Деспина е и ктиторка. Приела монашеското име Мелания, Мария-Деспина остава в манастира до края на живота си. След смъртта на Мария-Деспина църквата на манастира, носеща името Дева Мария, започва да се нарича Църквата на Св. Мария Монголска[8][9], въпреки че Мария-Деспина никога не е била канонизирана за светица от Православната църква. По-късно турците наричат храма „Кървавата църква“ (на турски: Kanli Kilise), заради голямото клане, което било извършено в нея при превземането на Константинопол през 1453 г. След падането на града с разрешение на султан Мехмед II в църквата „Света Мария Монголска“ продължили да се отслужват християнски литургии.
В преддверието на църквата „Христос Спасител“ в Истанбул е запазен портрет на Мария-Деспина, на който тя е изобразена като монахиня[10].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- ”Istanbul”, Guides Voir, Hachette, 2003, ISBN 2-01-243633-1
- Jean Richard, „Histoire des Croisades“, Fayard, ISBN 2-213-59787-1
- Van Millingen, Alexander. Byzantine Churches of Constantinople. London, MacMillan & Co, 1912.
- Steven Runciman (1987 (first published in 1952 – 1954)). A History of the Crusades 3. Penguin Books. ISBN 978-0-14-013705-7
- Janin, Raymond (1953). La Géographie ecclésiastique de l'Empire byzantin. 1. Part: Le Siège de Constantinople et le Patriarcat Oecuménique. 3rd Vol.: Les Églises et les Monastères. Paris: Institut Français d'Etudes Byzantines.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Maria Despina Palaiologina“ и страницата „Мария Деспина Монгольская“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |