Мария Гаетана Анези

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мария Гаетана Анези
Maria Gaetana Agnesi
италианска математичка

Родена
Починала
9 януари 1799 г. (80 г.)
Милано, Италия
ПогребанаМилано, Италия

Религиякатолицизъм
Националност Италия
Учила вДомашно oбразование
Научна дейност
Областматематика
Работила вБолонски университет
Известна сВерсиера
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на XVIII век
Интересинатурфилософия, теология
Мария Гаетана Анези в Общомедия

Мария Гаетана Анези (на италиански: Maria Gaetana Agnesi), още Аньези[1] или Аниези[2][3][4], e италианска математичка, една от най-значимите жени в историята на математиката. Добива известност със своя учебник по диференциално смятане и изучаваната от нея крива от трета степен версиера, наречена още „къдрица на Анези“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 16 май 1718 година в Милано, Италия, в аристократично многодетно семейство. Баща ѝ е професор по математика в Болонския университет. Мария Гаетана от малка получава добро образование, като изучава математика и древни и източни езици. До тринадесетия си рожден ден вече владее гръцки, иврит, испански, немски и латински. Знае се, че на 9-годишна възраст тя изнася на латински език беседа, посветена на достъпа на жените до висше образование. Баща ѝ имал силно влияние над нея през целия ѝ живот и тя никога не сключва брак и не напуска родния си дом.

Първата страница на „Основи на анализа“

Анези имала късмет, че открила добър учител по математика в лицето на монаха Рамиро Рампинели, преподавател в университетите в Болоня и Рим. Под негово ръководство тя изучава трудовете на французите Лопитал и Рейно (Charles René Reyneau) и се вдъхновява за написването на своя известен двутомен учебник „Instituzioni analitiche ad uso della gioventu italiana“ („Основи на анализа за употреба от италианската младеж“). В първия му том се разглеждат крайните величини, а във втория – безкрайно малките. В частност доказва, че всяко уравнение от трета степен има три корена. Учебникът е завършен през 1745 година и изпратен за рецензия на Якопо Рикати и неговия син Винченцо Рикати, а три години по-късно е издаден. Този труд прави голямо впечатление на математическата общност в Европа. В рецензия на Парижката академия на науките е отбелязано умелото, стройно и хомогенно изложение, с което са представени резултатите на много математици, използвали за доказателствата си твърде разнообразен математически инструментариум. Впечатлен е и папа Бенедикт XIV, който в писмо до Анези заявява, че трудът ѝ ще прослави Италия и академията в Болоня.

През октомври 1750 година тя получава покана да ръководи Катедрата по математика там, но възпрепятствана от своя властен баща, тя така и никога не приема поканата. Две години по-късно той умира, но Анези вече е взела решението да отдаде остатъка от живота си на болногледачество и благотворителност, като отваря дом за възрастни бедни жени. Похарчила цялото си състояние за благородната кауза, през 1799 година тя умира в пълна мизерия в хосписа, който някога е управлявала.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Математически термини“, Н. В. Александрова, ДИ Наука и изкуство, София, 1984
  2. „Математически енциклопедичен речник“, В. Гелерт, Х. Кестнер, З. Нойбер, ДИ Наука и изкуство, София, 1983
  3. „Лексикон Математика“, Георги Симитчиев, Георги Чобанов, Иван Чобанов, ИК Абагар, София, 1995, ISBN 954-584-146-Х
  4. „История на математиката“ (18 век), том 3, Наука и изкуство, София, 1976.

Литература[редактиране | редактиране на кода]