Мария Гаетана Анези

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мария Гаетана Анези
Maria Gaetana Agnesi
италианска математичка

Родена
Починала
9 януари 1799 г. (79 г.)
Националност Флаг на Италия Италия
Научна дейност
Област математика
Известна с Версиера
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XVIII век
Интереси натурфилософия, теология
Мария Гаетана Анези в Общомедия

Мария Гаетана Анези (на италиански: Maria Gaetana Agnesi), още Аньези[1] или Аниези[2][3][4], e италианска математичка, една от най-значимите жени в историята на математиката. Добива известност със своя учебник по диференциално смятане и изучаваната от нея крива от трета степен версиера, наречена още „къдрица на Анези“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 16 май 1718 година в Милано, Италия, в аристикратично многодетно семейство. Баща ѝ е професорпо математика в Болонския университет. Мария Гаетана от малка получава добро образование, като изучава математика и древни и източни езици. До тринадесетия си рожден ден вече владее гръцки, иврит, испански, немски и латински. Знае се, че на 9-годишна възраст тя изнася на латински език беседа, посветена на достъпа на жените до висше образование. Баща ѝ имал силно влияние над нея през целия ѝ живот и тя никога не сключва брак и не напуска родния си дом.

Първата страница на „Основи на анализа“

Анези имала късмет, че открила добър учител по математика в лицето на монаха Рамиро Рампинели, преподавател в университетите в Болоня и Рим. Под негово ръководство тя изучава трудовете на французите Гийом Франсоа дьо Лопитал и Шарл Рене Рейно (Charles René Reyneau), и се вдъхновява за написването на своя известен двутомен учебник „Instituzioni analitiche ad uso della gioventu italiana“ („Основи на анализа за употреба от италианската младеж“). В първия му том се разглеждат крайните величини, а във втория – безкрайно малките. В частност, доказва, че всяко уравнение от трета степен има три корена. Учебникът е завършен през 1745 година и изпратен за рецензия от Якопо Рикати и неговия син Винченцо Рикати, а три години по-късно – издаден. Този труд прави голямо впечатление на математическата общност в Европа. В рецензия на Парижката академия на науките е отбелязано умелото, стройно и хомогенно изложение, с което са представени резултатите на много математици, използвали за доказателствата си твърде разнообразен математически инструментариум. Впечатлен е и папа Бенедикт XIV, който в писмо до Анези заявява, че трудът ѝ ще прослави Италия и академията в Болоня.

През октомври 1750 година тя получава покана да ръководи Катедрата по математика там, но възпрепятствана от своя властен баща, тя така и никога не приема поканата. Две години по-късно той умира, но Анези вече е взела решението да отдаде остатъка от живота си на болногледачество и благотворителност, като отваря дом за възрастни бедни жени. Похарчила цялото си състояние за благородната кауза, през 1799 година тя умира в пълна мизерия в хосписа, който някога е управлявала.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Математически термини“, Н. В. Александрова, ДИ Наука и изкуство, София, 1984
  2. „Математически енциклопедичен речник“, В. Гелерт, Х. Кестнер, З. Нойбер, ДИ Наука и изкуство, София, 1983
  3. „Лексикон Математика“, Георги Симитчиев, Георги Чобанов, Иван Чобанов, ИК Абагар, София, 1995, ISBN 954-584-146-Х
  4. „История на математиката“ (18 век), том 3, Наука и изкуство, София, 1976.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Италия“         Портал „Италия