Махиел Кийл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Махиел Кил)
Махиел Кийл
Machiel Kiel
нидерландски историк
Роден

Учил вАмстердамски университет
Научна дейност
ОбластИстория, османистика

Махиел Кийл (или Кил) (на нидерландски: Machiel Kiel) е нидерландски историк на Османската империя. Публикувал е 3 книги и над 200 статии върху османското архитектурно наследство, демографията и социално-икономическата история на Балканите през османския период.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Фотография на Махиел Кийл от 1970 г.: Артенският мост в Гърция

Роден е в градчето Вормервер, Нидерландия в 1938 година. Получава начално образование във Вормевер между 1944 и 1952 година. Работи в различни бизнеси от 1952 до 1958 година, след което пътува на Балканите през 1959 година. През 1958-1976 работи по няколко архитектурни реставрационни работи. През 1969-1990 година изследва османската архитектура на Балканите. В 1972 година става член на Международния комитет на нидерландските византийски изследвания. През 1979-1999 година проучва османски архиви в Истанбул, Анкара и София. В 1983 година защитава докторска дисертация „Църковна архитектура и стенопис в България през османския период“ в Амстердамския университет. Кийл получава званието почетен доктор от Егейския университет в Измир в 1992 година. На следната 1993 година става редовен професор в Утрехтския университет.[1]

Кийл публикува над 190 статии и 11 книги за османската архитектура на Балканите. Като гост преподавател преподава в много университети[1] в Европа, Турция и САЩ, между които Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиян“, Средноизточния технически университет, Харвард и Московския държавен университет. След пенсионирането си става директор на Холандския археологически институт в Истанбул,[1] като заема поста от 2003 до 2006 година.

Кийл е известен в България със статии за историята на Карнобат, Разград, Пазарджик, Провадия, Нови Пазар, Шумен, Неврокоп, Омуртаг, Златица, Трявна, Кюстендил и други селища, за помюсюлманчването в Родопите и за османските архитектурни паметници в България. На български език са издадени три негови книги:

Критики[редактиране | редактиране на кода]

Михаел Кийл е обвиняван от професор Николай Овчаров, че системно принизява развитието на материалната и духовната култура на Втората Българска империя и отрича българския й характер, и представя Българския народ като "непълноценен" в сравнение със другите европейски народи и турците. Кийл е отричал самостоятелната способност на българите за културно развитие.[2] Също така е принизявал размерите на средновековните Български градове до тези на най - малките градове в другите части на Средновековна Европа, независимо, че демографските проучвания сочат, че Велико Търново е било сравнимо с Париж, а редица по - малки градове са били средноголеми за тогавашна Европа.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]