Мозир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мозир
— град —
    Герб
Изглед към Мозир и река Припят.
Изглед към Мозир и река Припят.
Страна Флаг на Беларус Беларус
Област Гомелска област
Район Мозирски
Площ 44 km²
Надм. височина 170 m
Население (2016) 112 003 души
2546 души/km²
Кмет Елена Павлечко
Пощенски код 247760
Телефонен код +375 236
МПС код 3
Официален сайт www.mozyrisp.gov.by
Мозир в Общомедия

Мо́зир (на беларуски: Мазыр, на руски: Мозырь) е град в Беларус, административен център на Мозирски район, Гомелска област. Населението на града към 2016 година е 112 003 души.[1]

Градът е крупен нефтопреработвателен, машиностроителен и хранително-вкусов промишлен център в Беларус. Нефтопроводът „Дружба“ от Русия се разделя на две при Мозир, като единият клон отива към Полша, а другият – към Украйна.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен край река Припят, на 170 метра надморска височина. Разстоянието до Гомел е около 133 km източно, а разстоянието до Чернобил е около 100 km югоизточно.

История[редактиране | редактиране на кода]

Мозир през 1918 г.
Площад „Ленин“.

Мозир е едно от най-старите белоруски селища. За пръв път селището е споменато през 1155 година, когато киевският княз Юрий Долгорукий го предава на новгородския княз Святослав Олгович.[2] От средата на XIV век Мозир попада под властта на литовски феодали, а след образуването на Жечпосполита през 1569 г. – под влиянието на полски земевладелци. След поделянето на Жечпосполита през от Русия, Прусия и Галиция и Лодомерия през 1793 г. Мозир попада в границите на Руската империя като уезден център в Минската губерния.[2] През 1795 година получава статут на град.[3] През 1890-те години в града възникват големи за това време промишлени предприятия. Първото от тях е открито през 1895 г. на територията на бившия женски католически манастир, като разполага с няколкостотин работници и произвежда кибритени клечки. На следващата година е открит пивоварен завод.[2]

До Втората световна война в града има голяма еврейска общност. Третият райх окупира Мозир от 22 август 1941 година до 14 януари 1944 година, в резултат на което повечето евреи в града са избити. След войната икономическият фокус на града се измества от дървообработването към машиностроенето. През 1974 г. заработва първият агрегат на Мозирската ТЕЦ, а през 1975 г. започва работа рафинерията.[2]

През 1986 година градът бива силно замърсен с радиоактивен прах от експлодиралия 4-ти реактор на Чернобилската АЕЦ.[4]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Жилищни блокове в Мозир.

Развити са нефтопреработвателната, химическата, машиностроителната, дърводобивната и хранително-вкусовата промишленост. Произвеждат се различни петролни продукти. Има завод за кабели. Близо до града се усвояват големи залежи на каменна сол.[5] Мозирската ТЕЦ произвежда електроенергия за битови и промишлени нужди.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

В Мозир е разположено най-голямото пристанище в Беларус – „Пхов“. Въпреки това, речният транспорт не е развит. Градският транспорт на Мозир е представен от автобусни и трамвайни линии.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru)) Численность населения на 1 января 2016 г. и среднегодовая численность населения за 2015 год по Республике Беларусь в разрезе областей, районов, городов и поселков городского типа.
  2. а б в г ((ru)) Мозырь: История. с 1155 года и в составе Киевской Руси
  3. ((ru)) Мозырь – это... Что такое Мозырь? Энциклопедический словарь.
  4. ((en)) Belarus: the silent victim of Chernobyl?
  5. ((ru)) Промышленность | Мозырский районный исполнительный комитет