Мратинци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мратинци
Тип Народен
Значение в чест на демоничното същество мратиняк и в чест на вълците
Започва 11 ноември
Свършва 16 ноември

Мратинци (Мратиньок) е празник в българския народен календар в чест на демоничното същество мратиняк (мрата̀), причиняващо болести по кокошките и домашните птици. Известен главно в Северна и Западна България, този празник се чества на 14 ноември. На някои места Мратинци се нарича периодът от 11 до 16 (или 21) ноември.

За да умилостивят този демон, на този ден колят черно пиле (обикновено петле, ако няма черно може и друго). Обредът се извършва по следния начин: Много рано сутринта стопанката (обикновено най-възрастната жена вкъщи) отива в курника, улавя нареченото за жертва пиле и го занася при къщния праг. Там една от по-младите жени излиза отвън, а възрастната остава в къщата; двете държат пилето през прага така, че главата му да е вътре, а тялото извън къщата. Когато възрастната опре ножа до врата на пилето, по-младата пита: „Какво колиш?“, на което по-възрастната отговаря: „Коля мратиняк“ и заколва пилето с думите: „Не те колим ние, но те коли мратиняк“[1].

В Ботевградско пилето се коли в къщата зад вратата, къде сяда полазникът на Игнажден. Като инструмент се използват крояческите ножици, които след това се връзват здраво и стоят така до 21 ноември.

След това пилето се сготвя и изяжда, а перушината се запазва, тъй като се вярва, че с нея (при прекадяване с димът при изгарянето ѝ) се лекуват болни от от родилна треска жени (лехуси), деца, болни от треска, главоболие, кръвотечение от носа. Запазват се и главата и краката, които се завързват с червен конец и се окачат при огнището или над вратата, защото се вярва, че имат силата да пазят къщата от магии и всякакви злини. Някъде (Ломско) пазят и стомаха на пилето, с който лекуват нощно напикаване при децата.

На някои места в Западна България, където с Мратинци се обозначава периодът 11 – 16 (21) ноември, се празнува и в чест на вълците (вж. Вълчи празници). Вярва се, че мратинските нощи са по-опасни дори и от Мръсните дни (и нощи), защото тогава по земята бродят много и най-опасни болести.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Според старите вярвания, жената в дома не бива да коли никакво животно, като единственото изключение е този случай. Мъжете не се намесват в този обред.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Второ фототипно издание.