Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1908“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Народно читалище
„Св. св. Кирил и Методий“
Сградата на читалището през 2001 г.
Сградата на читалището през 2001 г.
Информация
Държава Флаг на България България
Тип читалище
Местоположение Раковски
Създаване 1908 г.
Фонд
Размер 10 000 тома
Друга информация
Награди орден „Кирил и Методий
І степен
Уебсайт www.nchkirilimetodii.com
Map of Rakovski.png
42.2882° с. ш. 24.9684° и. д.
Местоположение в Раковски
Народно читалище
„Св. св. Кирил и Методий“
в Общомедия

Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий“ се намира на площад „България“ в квартал Генерал Николаево на град Раковски, България. Официалното му име е „Св. св. Кирил и Методий-гр. Раковски-1908“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Читалището в село Калъчлии, днес кв. Генерал Николаево на град Раковски е основано на 20 декември 1908 г. от Георги Минчев, Мария и Марияна Чешкови, Петър Зантов, Александър Керин, Иван Константинов, Серафим Романов, Гено Шарков, Тобия Говедарски, общо 25 души, те го нарекли на името на славянските просветители Кирил и Методий.[1].

За председател е избран селският фелдшер Георги Минчев, а за секретар – библиотекарят Петър Занзов. Първоначално читалището се помещава в къщата на Никола Чешков Петков, а плевници са използвани за изнасяне на представленията. Постепенно читалището събира определен книжен фонд, вестници и списания. От съдържанието на фонда може да се съди, че главната цел на основателите е била да разпространява полезни знания за подобряване на бита на жителите в селото.[2]

В началото на 1909 г. към читалището е създаден и драматичен състав с ръководител Георги Минчев, който подготвя и изнася представления пред жителите на селото и съседните села. На 24 май 1909 г. е поставена пиесата „Червеният панталон“. По-късно са играни и пиесите „Хъшове“ от Иван Вазов, „Многострадалната Геновева“, „Откраднатата гъска“, „Виришапка“ и др. Събраните от тази дейност средства били използвани за нови вестници и списания.[1]

По време на Първата световна война, дейността на читалището е прекъсната, помещение му е използвано за военен склад. Инвентарът е пренесен в стая в едно от помещенията в двора на църквата. След войната читалището наема дюкана на Роко Рончев, където са пренесени книгите и списанията. Голяма част от инвентарът е похабен при срутване на сградата на дюкана от Чирпанското земетресение през 1928 г.[2]

Успоредно с дейността на читалището в Калъчлии, започват да действат и църковни просветни дружества. През 1918 г. било създадено религиозно дружество „Мариини девойки“. На 8 ноември 1927 г. е основано католическо просветно дружество „Роберт Менини“, а през 1943 г. младежки католически певчески хор „Михаил Добромиров“.[3]

През 1930 г. дейността на читалището е възобновена благодарение на местните учители – Лазар Лазаров, Иван Унгаров, Кунчо Кунчев, Йосиф Тобиев и общественици – Йосиф Говедарски, Петър Зантов и Александър Керин. Читалището е настанено в една от стаите в училището. За втори председател на читалището е избран Йосиф Говедарски.[2]

Средствата за дейността на читалището са набавяни от имоти (около 50 дка), доходи от вечеринки, томболи, театрални представления и др. Към читалището, между 1932-1934 г. е имало вечерно училище, което е било посещавано от много жители на града. През 1935-1936 г. работи и т.нар. народен университет към читалището, в който преподават д-р Капинчев, Иван Унгаров, Г. Хаджиев, Иван Райков. През 1937 г. е закупен грамофон.[2] Самодейният драматичен състав е поставял всяка година по няколко пиеси. В неговата работа са участвали Захари Иванов, Петрана Овчарова, Никола Белчев, Слави Денков, Пенка Стрехина, Зора Зантова и др.[1]

До 1940 г. читалището е местено в две частни къщи и в старата община. Едва през 1940 г. читалището се сдобива със собствена сграда. През 1943 г. сградата е иззети от властта и превърната в караулно помещение на „Обществена сила“, предназначена за охрана на общината от партизански нападения.[1]

През 1945 г. читалището и драматичният състав подновяват своята дейност. Създава се нов танцов състав с 30 участници, хор с 90 хористи, лекторска група от 25 души. Същата година е закупен и първият киноапарат. През 1950 г. едно от помещенията на читалището се реконструира на киносалон. Доставен е нов широколентов киноапарат.[1]

Първоначално танцовият състав се ръководи от Слав Бойкин. За високото си художествено майсторство съставът е награждаван с много награди и отличия на регионални и национални фестивали и събори. Интересна културна дейност развива художествения самодеен състав. Като добри изпълнители се проявяват Слав Пищийски – кавалджия, Йозо Венков – гайдарджия, Стефан Стрехин – певец, Анка Чавдарова- певица.[1]

През 1960 г. започва строителството на нова сграда в центъра на селото. На 24 май 1963 г. тя е тържествено открита. Сградата включва многофункционален салон с 500 места, помалък салон със 100 места, библиотека с читалня и хранилище, музейна зала, зала за граждански ритуали, стаи за репетиции, гримьорна, и др. При преместването библиотеката е имала към 2 хил. тома литература. Скоро след това се създават нови състави като естрадно-сатиричната група с ръководител Вирджилио Тоскани (син на Марио Тоскани), битовият оркестър с ръководител Слав Пищийски, певческа и танцива групи.[1] През 1965 г. песен на Елена Пънкина в съпровод на кавал Слав Пищийски се класира на Първия събора на народното творчество в Копривщица.

През 1972 г. към читалището е създадена музейна сбирка. По-късно е формирана художествена галерия, а през 1983 г. е учредено и нумизматично дружество.[1]

Във връзка със 75-годишния юбилей на читалището, то е наградено с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен[1], а дългогодишният председател на читалището Янко Стрехин публикува статия за читалището в списание „Читалище“.[4]

Непосредствено след промените през 1989 г. дейността на читалището е ограничена поради липса на средства. По-късно се възстановява дейността на драматичния състав, създадени са школи за народно пеене, пияно и народни инструменти.[5]

Към 2010 г. библиотеката на читалището има около 10 000 тома.[2] През 2016 г. е извършен основен ремонт и саниране на сградата на читалището. На 10 март 2019 г. кукерската група и фолклорен ансамбъл „Слав Бойкин“ при читалището участват в събитието „Да посрещнем пролетта заедно“, включен в културния календар на община Пловдив за 2019 г.[6]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Основните цели на читалището, като културна институция, са да съхрани местните традиции и обичаи и да разпространява националното културно наследство. Към читалището функционират:

  • Фолклорен Ансамбъл за народни танци и песни „Слав Бойкин“
  • Женска певческа група
  • Кукерски колектив
  • Детска певческа група
  • Детски танцов състав
  • Група за изворен фолклор
  • Драматичен състав с ръководител Лидия Гаджева.
  • Любителска група по народни танци „Раковчани“.
  • Школи по народно пеене. Солфеж и пиано.
  • Школа по народни инструменти – гъдулка и тамбура.
  • Школа по рисуване.

Фолклорен Ансамбъл „Слав Бойкин“[редактиране | редактиране на кода]

Фолклорен Ансамбъл за народни танци и песни „Слав Бойкин“ е създаден през 50-те години, като танцов състав. През десетилетията той е награждаван с много награди и отличия на регионални и национални фестивали и събори. Първият ръководител на състава е Слав Бойкин. Oт 1 септември 1988 г. фолклорният ансамбъл носи неговото име. Ансамбълът наброява около 60 души. Той е

  • Лауреат на Международен фолклорен фестивал в гр. Тремоли, Италия през 2001 г.
  • Отличен е с много грамоти и награди в Румъния, Франция в гр. Безие през 2007 г., Сърбия през 2007 г., Черна гора в гр. Будва през 2008 г., Турция и много фестивали и събори в страната
  • Лауреат на XV Старопланински събор „Балкан Фолк 2011“;
  • Лауреат на Международен фолклорен фестивал в гр. Ладисполи, Италия през 2011 г.
  • Балкански шампиони, наградени със Златен Орфей и Златен медал на Балкански шампионат по фолклор „Жива вода – 2012“ гр. Хисаря.
  • 1-во място на XXIX Национален Фолклорен Фестивал „Янко Петров“, гр. Гълъбово през май 2019 г.

Женска певческа група[редактиране | редактиране на кода]

Групата е

  • Лауреат на Националните събори „Рожен“ и „Копривщица“ през 2000 г.,
  • Лауреат на Международен фолклорен фестивал в гр. Ладисполи, Италия през 2011 г.;
  • Балкански шампиони, наградени със Златен Орфей и Златен медал на Балкански шампионат по фолклор „Жива вода – 2012“ гр. Хисаря.

Кукерски колектив[редактиране | редактиране на кода]

Председатели[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Лазаров Минчев – роден през 1873 г. в село Семчиново, Пазарджишко. Учи медицина в Петербург, но е изгонен от царските власти в Русия, заради изявените си социалистически виждания. Учи също и в Лозана, Швейцария, но поради липса на средства не успява да се дипломира. Основава първата социалистическа група в село Калъчлии. Умира през 1948 г.[5]
  • Йосиф Говедарски
  • Борис Петков
  • Иван Петков
  • д-р Капинчев
  • Иван Сребрев
  • Никола Каламов
  • Никола Гиев
  • Гено Сарийски
  • Петър Гроздев
  • Иван Лазаров
  • Афиян Романски
  • Алекси Пънкин
  • Милко Куртев
  • Ангел Бенин
  • Янко Стрехин – роден на 15 януари 1925 г. в Калъчлии; председател на читалището от 1965 г. до 1970 г. и от 1991 г. до 1994 г.; от 1970 до 1984 г. е секретар на читалището. Умира на 21 март 2011 г.
  • Йовко Патазов
  • Венко Земярски
  • Божидар Стрехин
  • Калин Йовчев
  • Полина Рекина
  • Иван Лесов

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Димитров Б., Миналото на град Раковски, София, 1989 г.
  2. а б в г д НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ - ГР.РАКОВСКИ - 1908“ ГРАД РАКОВСКИ - История
  3. Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
  4. Стрехин, Яко. 75 години читалище в град Раковски. сп. „Читалище“, 1984, № 3, 28-29
  5. а б Чапански, Н., „Живото наследство на община Раковски“, 2014, ISBN 978-954-92778-3-8.
  6. Европейската столица на културата благодари на кукерите на Раковски
     Портал „Култура“         Портал „Култура          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „История на България“         Портал „История на България