Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1908“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Народно читалище
„Св. св. Кирил и Методий“
Сградата на читалището през 2001 г.
Сградата на читалището през 2001 г.
Информация
Държава България
Типчиталище
МестоположениеРаковски
Създаване1908 г.
Фонд
Размер10 000 тома
Друга информация
Наградиорден „Кирил и Методий
І степен
Уебсайтwww.nchkirilimetodii.com
Map of Rakovski.png
42.2882° с. ш. 24.9684° и. д.
Местоположение в Раковски
Народно читалище
„Св. св. Кирил и Методий“
в Общомедия

Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий“ се намира на площад „България“ в квартал Генерал Николаево на град Раковски, България. Официалното му име е „Св. св. Кирил и Методий-гр. Раковски-1908“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Читалището в село Калъчлии, днес кв. Генерал Николаево на град Раковски е основано на 20 декември 1908 г. от Георги Минчев, Мария и Марияна Чешкови, Петър Зантов, Александър Керин, Иван Константинов, Серафим Романов, Гено Шарков, Тобия Говедарски, общо 25 души, те го нарекли на името на славянските просветители Кирил и Методий.[1].

За председател е избран селският фелдшер Георги Минчев, а за секретар – библиотекарят Петър Занзов. Първоначално читалището се помещава в къщата на Никола Чешков Петков, а плевници са използвани за изнасяне на представленията. Постепенно читалището събира определен книжен фонд, вестници и списания. От съдържанието на фонда може да се съди, че главната цел на основателите е била да разпространява полезни знания за подобряване на бита на жителите в селото.[2]

В началото на 1909 г. към читалището е създаден и драматичен състав с ръководител Георги Минчев, който подготвя и изнася представления пред жителите на селото и съседните села. На 24 май 1909 г. е поставена пиесата „Червеният панталон“. По-късно са играни и пиесите „Хъшове“ от Иван Вазов, „Многострадалната Геновева“, „Откраднатата гъска“, „Виришапка“ и др. Събраните от тази дейност средства били използвани за нови вестници и списания.[1]

По време на Първата световна война, дейността на читалището е прекъсната, помещение му е използвано за военен склад. Инвентарът е пренесен в стая в едно от помещенията в двора на църквата. След войната читалището наема дюкана на Роко Рончев, където са пренесени книгите и списанията. Голяма част от инвентарът е похабен при срутване на сградата на дюкана от Чирпанското земетресение през 1928 г.[2]

Успоредно с дейността на читалището в Калъчлии, започват да действат и църковни просветни дружества. През 1918 г. било създадено религиозно дружество „Мариини девойки“. На 8 ноември 1927 г. е основано католическо просветно дружество „Роберт Менини“, а през 1943 г. младежки католически певчески хор „Михаил Добромиров“.[3]

През 1930 г. дейността на читалището е възобновена благодарение на местните учители – Лазар Лазаров, Иван Унгаров, Кунчо Кунчев, Йосиф Тобиев и общественици – Йосиф Говедарски, Петър Зантов и Александър Керин. Читалището е настанено в една от стаите в училището. За втори председател на читалището е избран Йосиф Говедарски.[2]

Средствата за дейността на читалището са набавяни от имоти (около 50 дка), доходи от вечеринки, томболи, театрални представления и др. Към читалището, между 1932-1934 г. е имало вечерно училище, което е било посещавано от много жители на града. През 1935-1936 г. работи и т.нар. народен университет към читалището, в който преподават д-р Капинчев, Иван Унгаров, Г. Хаджиев, Иван Райков. През 1937 г. е закупен грамофон.[2] Самодейният драматичен състав е поставял всяка година по няколко пиеси. В неговата работа са участвали Захари Иванов, Петрана Овчарова, Никола Белчев, Слави Денков, Пенка Стрехина, Зора Зантова и др.[1]

До 1940 г. читалището е местено в две частни къщи и в старата община. Едва през 1940 г. читалището се сдобива със собствена сграда. През 1943 г. сградата е иззети от властта и превърната в караулно помещение на „Обществена сила“, предназначена за охрана на общината от партизански нападения.[1]

През 1945 г. читалището и драматичният състав подновяват своята дейност. Създава се нов танцов състав с 30 участници, хор с 90 хористи, лекторска група от 25 души. Същата година е закупен и първият киноапарат. През 1950 г. едно от помещенията на читалището се реконструира на киносалон. Доставен е нов широколентов киноапарат.[1]

Първоначално танцовият състав се ръководи от Слав Бойкин. За високото си художествено майсторство съставът е награждаван с много награди и отличия на регионални и национални фестивали и събори. Интересна културна дейност развива художествения самодеен състав. Като добри изпълнители се проявяват Слав Пищийски – кавалджия, Йозо Венков – гайдарджия, Стефан Стрехин – певец, Анка Чавдарова- певица.[1]

През 1960 г. започва строителството на нова сграда в центъра на селото. На 24 май 1963 г. тя е тържествено открита. Сградата включва многофункционален салон с 500 места, помалък салон със 100 места, библиотека с читалня и хранилище, музейна зала, зала за граждански ритуали, стаи за репетиции, гримьорна, и др. При преместването библиотеката е имала към 2 хил. тома литература. Скоро след това се създават нови състави като естрадно-сатиричната група с ръководител Вирджилио Тоскани (син на Марио Тоскани), битовият оркестър с ръководител Слав Пищийски, певческа и танцива групи.[1] През 1965 г. песен на Елена Пънкина в съпровод на кавал Слав Пищийски се класира на Първия събора на народното творчество в Копривщица.

През 1972 г. към читалището е създадена музейна сбирка. По-късно е формирана художествена галерия, а през 1983 г. е учредено и нумизматично дружество.[1]

Във връзка със 75-годишния юбилей на читалището, то е наградено с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен[1], а дългогодишният председател на читалището Янко Стрехин публикува статия за читалището в списание „Читалище“.[4]

Непосредствено след промените през 1989 г. дейността на читалището е ограничена поради липса на средства. По-късно се възстановява дейността на драматичния състав, създадени са школи за народно пеене, пияно и народни инструменти.[5]

Към 2010 г. библиотеката на читалището има около 10 000 тома.[2] През 2016 г. е извършен основен ремонт и саниране на сградата на читалището. На 10 март 2019 г. кукерската група и фолклорен ансамбъл „Слав Бойкин“ при читалището участват в събитието „Да посрещнем пролетта заедно“, включен в културния календар на община Пловдив за 2019 г.[6]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Основните цели на читалището, като културна институция, са да съхрани местните традиции и обичаи и да разпространява националното културно наследство. Към читалището функционират:

  • Фолклорен Ансамбъл за народни танци и песни „Слав Бойкин“
  • Женска певческа група
  • Кукерски колектив
  • Детска певческа група
  • Детски танцов състав
  • Група за изворен фолклор
  • Драматичен състав с ръководител Лидия Гаджева.
  • Любителска група по народни танци „Раковчани“.
  • Школи по народно пеене. Солфеж и пиано.
  • Школа по народни инструменти – гъдулка и тамбура.
  • Школа по рисуване.

Фолклорен Ансамбъл „Слав Бойкин“[редактиране | редактиране на кода]

Фолклорен Ансамбъл за народни танци и песни „Слав Бойкин“ е създаден през 50-те години, като танцов състав. През десетилетията той е награждаван с много награди и отличия на регионални и национални фестивали и събори. Първият ръководител на състава е Слав Бойкин. Oт 1 септември 1988 г. фолклорният ансамбъл носи неговото име. Ансамбълът наброява около 60 души. Той е

  • Лауреат на Международен фолклорен фестивал в гр. Тремоли, Италия през 2001 г.
  • Отличен е с много грамоти и награди в Румъния, Франция в гр. Безие през 2007 г., Сърбия през 2007 г., Черна гора в гр. Будва през 2008 г., Турция и много фестивали и събори в страната
  • Лауреат на XV Старопланински събор „Балкан Фолк 2011“;
  • Лауреат на Международен фолклорен фестивал в гр. Ладисполи, Италия през 2011 г.
  • Балкански шампиони, наградени със Златен Орфей и Златен медал на Балкански шампионат по фолклор „Жива вода – 2012“ гр. Хисаря.
  • 1-во място на XXIX Национален Фолклорен Фестивал „Янко Петров“, гр. Гълъбово през май 2019 г.

Женска певческа група[редактиране | редактиране на кода]

Групата е

  • Лауреат на Националните събори „Рожен“ и „Копривщица“ през 2000 г.,
  • Лауреат на Международен фолклорен фестивал в гр. Ладисполи, Италия през 2011 г.;
  • Балкански шампиони, наградени със Златен Орфей и Златен медал на Балкански шампионат по фолклор „Жива вода – 2012“ гр. Хисаря.

Кукерски колектив[редактиране | редактиране на кода]

Председатели[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Лазаров Минчев – роден през 1873 г. в село Семчиново, Пазарджишко. Учи медицина в Петербург, но е изгонен от царските власти в Русия, заради изявените си социалистически виждания. Учи също и в Лозана, Швейцария, но поради липса на средства не успява да се дипломира. Основава първата социалистическа група в село Калъчлии. Умира през 1948 г.[5]
  • Йосиф Говедарски
  • Борис Петков
  • Иван Петков
  • д-р Капинчев
  • Иван Сребрев
  • Никола Каламов
  • Никола Гиев
  • Гено Сарийски
  • Петър Гроздев
  • Иван Лазаров
  • Афиян Романски
  • Алекси Пънкин
  • Милко Куртев
  • Ангел Бенин
  • Янко Стрехин – роден на 15 януари 1925 г. в Калъчлии; председател на читалището от 1965 г. до 1970 г. и от 1991 г. до 1994 г.; от 1970 до 1984 г. е секретар на читалището. Умира на 21 март 2011 г.
  • Йовко Патазов
  • Венко Земярски
  • Божидар Стрехин
  • Калин Йовчев
  • Полина Рекина
  • Иван Лесов
  • Валентин Романов

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Димитров Б., Миналото на град Раковски, София, 1989 г.
  2. а б в г д НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ - ГР.РАКОВСКИ - 1908“ ГРАД РАКОВСКИ - История
  3. Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
  4. Стрехин, Яко. 75 години читалище в град Раковски. сп. „Читалище“, 1984, № 3, 28-29
  5. а б Чапански, Н., „Живото наследство на община Раковски“, 2014, ISBN 978-954-92778-3-8.
  6. Европейската столица на културата благодари на кукерите на Раковски