Нидерландско-португалска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нидерландско-португалска война
Overwinningh van de Stadt Cotchin op de Kust van Mallabaer - Victory over Kochi on the coast of Malabar.jpg
Информация
Период 1602-1663
Място Атлантически океан: Бразилия, Западна Африка, Южна Африка;
Индийски океан: Индия, Източни Индии, Индокитай, Китай
Резултат

Хагски договор

Воюващи страни
Нидерландска република
Подкрепяна от:
Англия (до 1640)
Джохорски султанат
Кралство Канди
Кралство Конго
Кралство Ндонго
Рио Гранде Тупи
Португалска империя (до 1640 Португалия е част от Испанската мохархия)
Подкрепяна от:

Кралство Кочин
Потигуара тупи
Командири
Ян Морис Насау
Пиет Питерсзоон Хейн
Корнелис Мателиеф де Йонге
Адам Вестерволт
Герард Хулфт
Джордж Клифърд
Педро да Силва
Антонио Телес де Менесес
Нуньо Алварес Ботельо
Матиас де Албукерке
Мартим Алфонсо де Кастро
Фадрике Алварез де Толедо и Мендоса
Салвадор де Са

Нидерландско-португалската война е въоръжен конфликт между нидерландски сили във формата на Нидерландската източно индийска компания и Нидерландската западноиндийска компания срещу Португалската империя. Започвайки през 1602, конфликтът въвлича предимно нидерландските компании, нахлуващи в португалски колонии в Америка, Африка, Индия и Далечния изток. Войната може да се счита за продължение на Осемдесетгодишната война, водена в Европа по онова време между Испания и Нидерландия, тъй като Португалия е в династичен съюз с Испанската корона след Войната за португалското наследство, за повечето време на конфликта. Конфликтът обаче е малко свързан с войната в Европа и служи предимно като начин за холандците да придобият отвъдморска империя и да контролират търговията за сметка на португалците. Английски сили също помагат на холандците в определени етапи на войната.

Резултатът на войната е победа за Португалия в Южна Америка (Нидерландска Бразилия) в резултат на значителните испански подрепления и Африка с Възвръщането на Ангола и победа за Нидерландия в Далечния изток и Южна Азия. Английските амбиции също са подпомогнати от дългогодишната война между двете си основни съпернички в Далечния изток.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

След Иберийския съюз от 1580, Португалия е през по-голямата част от периода под Хабсбургско управление и хабсбургският крал на Испания Фелипе II се бие срещу Нидерландското въстание. В усилието си да подчини въстаналите провинции, Фелипе II отрязва Нидерландия от пазара на подправките в Лисабон, което принуждава холандците да изпращат собствени експедиции за източника на тези стоки и да поемат контрол над индийската търговия с подправки.

Подобно на французите и англичаните, холандците работят за създаване на глобална търговска мрежа за сметка на иберийските кралства. Нидерландската империя напада множество територии в Азия под управлението на португалци и испанци, включително Формоза, Цейлон, Филипините и търговски интереси в Япония, Африка (Мина) и Южна Америка. Въпреки че португалците не успяват да превземат целия остров Цейлон, те успяват да завземат крайбрежието му за значителен период от време.

Азия[редактиране | редактиране на кода]

Освноните холандски и португалски селища в Азия, ок. 1665. С изключение на Джакарта и Дешима, всички холандски селища са превзети от Нидерландската източноиндийска компания от Португалия.[1]

Войната на Испания срещу Нидерланция, Англия, Франция и протестантските сили води до отслабване на Португалската империя, вкл. загубата на Ормуз за сметка на Англия, основно облагодетелствана в това отношение е Нидерландия.

Нидерландската източноиндийска компания започва постепенно за завзема редица португалски крайбрежни крепости. Селищата са изолирани, трудно се подкрепят в случай на нападение и падат едно по едно, но въпреки това холандците имат постигат успех.[2] Амбойна е превзета от холандците през 1605, но нападение срещу Малака през следващата година за малко не успява в целта си да осигури по-стратегически разположена база в Източните Индии с благоприятни мусонни ветрове.[3] Холандците откриват това, което търсят в Джакарта, завладяна от Ян Кун през 1619, по-късно преименувана на Батавия, по името на митичните холандски предци, батавците, и която по-късно става столица на Нидерландските Източни Индии. Междувременно холандците продължават да прогонват португалците от техните бази в Азия. Малака пада през 1641 (след втори опит за превземането й), Коломбо през 1656, Цейлон през 1658, Нагапатинам през 1662 и Кранганор и Кочин през 1662.[1]

Гоа, столицата на Португалската империя на изток, е неуспешно нападана от холандците през 1603 и 1610. Те също правят четири неуспешни опита да превземат Макау[4] от където Португалия монополизира печелившата Китайско-японска търговия.

Холандците установяват колония в Таюан през 1626, днешен Анпинг в южен Тайван, търговски пункт на португалския остров, известен като Формоза и през 1642 холандците превземат северна Формоза от испанците.

През 1646 холандците се опитват да превземат испанската колония във Филипините. Те имат на свое разположение големи сили, но когато се опитват да превземат Манила са победени в битките при Ла Навал де Манила. След поражението холандците изоставят усилията си да превземат Манила и Филипините.

Casus Belli[редактиране | редактиране на кода]

През 1592 по време на войната с Испания, една английска флота пленява голяма португалска карака при Азорските острови, Madre de Deus. Натоварена с 900 тона стоки от Индия и Китай на стойност половин милион лири стерлинг (почти половината размер на английската хазна по онова време).[5] Това предвкусване за богатствата на Изтока галванизира интереса към региона.[6] В същата година Корнелис де Хоутман е изпратен от холандски търговци в Лисабон, за да събере толкова информация, колкото може за Островите на подправките. През 1595 търговецът и изследовател Ян Хуйген ван Линсхотен, след като пътува из Индийския океан на служба при португалците, публикува пътепис в Амстердам, "Reys-gheschrift vande navigatien der Portugaloysers in Orienten" ("Доклад за пътуване през навигациите на португалците на Изток").[7] Публикуваният доклад включва обширни напътствия как да се пилотират кораби между Португалия и Източните Индии и до Япония. Холандски и английски интерес поема новата информация и води до движение на търговската експанзия и основаването на Английската Източноиндийска компания през 1600 и Нидерландската източноиндийска компания (VOC) през 1602 позволявайки навлизането на компании с харта в така наречените Източни Индии.

През 1602 Нидерландската източноиндийска компания е основана с цел споделяне на разходите за изследване на Източните Индии и в крайна сметка възстановяване на търговията с подправки, жизненоважен източник на доход за новата Република Съединени провинции.

Карта на Нидерландската и Португалската империи след войната. Blue: Холандска република Green: Португалия.

Републиката първоначално се бие срещу Хабсбургите за независимостта си и причината холандците да искат да контролират търговията с подправки е икономическото оцеляване. Преди съюза на португалската и испанската корони, португалски търговци използват Ниските страни като база за продажба на техните подправки в Северна Европа. След като испанците поемат контрол на Португалската империя обаче, те обявяват ембарго над всякаква търговия с бунтовните провинции (вижте: Утрехтски съюз).

Търговията е насочена към южните Ниски страни (днешна Белгия и южна Нидерландия), които според Араския съюз се обявяват за преданост към испанския монарх и са римокатолици за разлика от холандския протестантски север. Този съюз означава, че холандците губят най-изгодния си търговски партньор и най-важния си източник за финансиране на войната срещу Испания. В допълнение, холандците губят монопола си за разпространение с Франция, Свещената Римска империя и Северна Европа. Техните търговски дейности с риба от Северно море и зърно от Балтика не са достатъчни за поддържане на републиката.

Навлизане в Изтока: Батавия предизвиква Гоа[редактиране | редактиране на кода]

Превземането на Кочин и победата на НИК над португалците през 1663. Atlas van der Hem 1682

Холандците се надяват на известен успех, тъй като през 1588 англичаните, с холандска подкрепа, отблъскват Испанската армада. Морските сили, съществени за холандската икономика и независимост, получават висок приоритет.

Призори на 25 февруари 1603 три кораба на Нидерландската източноиндийска компания превземат Санта Катарина, португалска карака. Това е такава богата плячка, че продажбата ѝ удвоява капитала на НИК. Законността на задържането на плячката е под въпрос под холандския закон обаче и португалците изискват връщането на товара си. Скандалът води до публично съдебно прослушване и по-широка кампания да се повлияе на общественото (и международно) мнение. В резултат Хюго Гроций в Свободното море (Mare Liberum, публикувано през 1609) формулира новия принцип, че морето е международна територия срещу португалската политика Mare clausum и всички нации са свободни да използват морската търговия. „Свободното море“ осигурява подходяща идеологическа основа за разбиването от холандците на търговските монополи чрез внушителните си военноморски сили.

Първите експедиции успяват да заобиколят португалския доминион на Нос Добра надежда и Индийския океан. Португалската система от крепости в Индия се характеризира с липсва поддръжка и технологично подобрение. Португалските крепости навсякъде са изолирани и с малки гарнизони.

Холандците успяват да разбият португалския монопол на търговията с подправки. С порастването на размера на холандските флоти расте и намесата им в португалската търговия и стават първите схватки.

През 1619 холандците превземат Джакарта, преименуват я на Батавия и я правят своя столица в Източните Индии. За следващите двадесет години градовете Гоа и Батавия се бият непреклонно, тъй като те са столиците на Португалска Индия и на Нидерландските Източни Индии.

Гоа е под промеждутъчна блокада от 1603. Повечето боеве стават в западна Индия, която попада в сферата на интерес на холандската Малабарска кампания. Холандски и португалски флоти се изправят едни срещу други за контрол над морските пътища, а в континентална Индия войната въвлича все повече и повече индийски кралства и княжества като холандците капитализират на местната неприязън към португалските завоевания от началото на 16-ти век.

Поради заетостта на холандците с експанзията си в Индонезия, завоеванията от португалците в Индия са скромни: няколко града и крепости. Най-големият удар за Португалската източна империя и кулминация на войната е завоюването на Малака през 1641 (която я лишава от контрола над Малакския проток), Цейлон през 1658 и по-голямата част от Малабарския бряг през 1663.

Важни битки се провеждат и в Южно китайско море с първоначално комбинирани флоти от холандски и английски съдове и впоследствие изключително холандски кораби, нападащи Макау. Опитите да се превземе Макау пропадат, но холандците в крайна сметка успяват да придобият търговски монопол в търговията с Япония.

Захарна война – Генералното правителство срещу Нидерландската западноиндийска компания[редактиране | редактиране на кода]

Холандска обсада на Олинда
"Карта на португалското възвръщане на град Салвадор в Бразилия през 1631", João Teixeira Albernaz, o Velho, 1631

Изненадана от такива лесни печалби на Изток, Републиката бързо решава да експлоатира слабостта на Португалия в Америките. През 1621 е създадена Нидерландската западноиндийска компания) за поемане на контрола над търговията със захар и за колонизиране на Америка (проектът Нова Нидерландия). Западноиндийската компания обаче не е толкова успешна колкото източната.

Компанията се възползва от голяма инвестиция в капитал, черпейки от ентусиазма на най-добрите финансисти и капиталисти на републиката като Исаак де Пинто, по произход португалски евреин.

Нашествието започва със серия завоевания от холандците на някои основни пристанища в Португалска Бразилия като стратегически важните градове Салвадор, Ресифе и Олинда. Целият бразилски североизток е окупиран и Ресифе е преименуван на Mauritsstad, но холандското владение е краткосрочно. Голяма испанска експедиция отвоюва Салвадор през 1625, като успехът е последван от бързо възстановяване на загубените територии в Бразилия.

Холандците се връщат през 1630 и до 1641 контролират повече от половината Бразилия. Неуспехът им да превземат важни градове като Салвадор, бунтове на местни жители и неспособността им да се адаптират води до загубата на територията в полза на португалците. През 1661 Нидерландия предава територията на Португалия с Договора от Хага.

В същото време са организирани набези срещу португалските африкански владения, за да се поеме контрол над търговията с роби и да се завърши търговският триъгълник, който да осигури икономическия просперитет на Нидерландия. Елмина и други търговски пунктове от Португалския Златен бряг са превзети и Луанда е обсадена.

През 1640 португалците се възползват от Каталунското въстание и също въстават срещу Испанската монархия. От този момент англичаните решават да възстановят съюза си с Португалия.

Холандците, решени да възстановят и задържат териториите си, отлагат края на конфликта с Португалия, но силната конкуренция с англичаните ги принуждават да предложат мир.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Boxer (1969), p.24.
  2. Boxer (1969), p.23.
  3. Boxer (1965), p.189.
  4. Shipp, p. 22.
  5. Smith, Roger. Early Modern Ship-types, 1450-1650. // The Newberry Library, 1986. Посетен на 2009-05-08.
  6. The Presence of the "Portugals" in Macau and Japan in Richard Hakluyt's Navigations", Rogério Miguel Puga, Bulletin of Portuguese/Japanese Studies, vol. 5, December 2002, pp. 81-116.
  7. Van Linschoten, Jan Huyghen. Voyage to Goa and Back, 1583-1592, with His Account of the East Indies : From Linschoten's Discourse of Voyages, in 1598/Jan Huyghen Van Linschoten. Reprint. New Delhi, AES, 2004, xxiv, 126 p., $11. ISBN 81-206-1928-5.
  • BOXER, C. R., "The Portuguese Seaborne Empire 1415-1825", 1969

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]