Олег Олжич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Олег Олжич
Роден
Олег Олександрович Кандиба
21 юли 1907 г.(1907-07-21)
Починал
10 юни 1944 г. (на 36 г.)
Националност Флаг на Украйна Украйна
Псевдоними К. Опара
Професия поет, археолог
Религия православен
Съпруга Катерина (Калинка) Билецка
Деца Олег (род.1944)
Роднини Олександр Иванович Кандиба
Вира Антонивна Свадковска
Олег Олжич в Общомедия

Оле́г О́лжич (рождено име Олег Олександрович Кандиба; 1907, Житомир — 1944, концлагерЗаксенхаузен) — украински поет, археолог и политически деец. Син на известния украинския поет и писател Олександр Олес.

Бил е председател на културно-просветната референтура на Ръководството на украинските националисти (РУН) (1937) и Революционния Трибунал на ОУН (1939–1941). Заместник на председателя на РУН и председател на РУН на украинска територия (от 05.1942), Председател на РУН на ОУН (01.1944—†10.06.1944).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в град Житомир на 21 юли (по ст.ст.) (8 юли по н.ст.) 1907.

Баща — известният украински поет и писател Олександър Иванович Кандиба (псевдоним Олександър Олес), майка — Вира Антонивна Свадковска, гимназиална учителка.

Семейството е живяло заможно. Къщата, където са живеели в Киев през 1912–1919 е оцеляла, но e в аварийно състояние.

Обучение и научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1919–1922 се обучава в трудово училище в Пуща Водиця (близо до Киев, но успява да завърши средното си образование едва в Прага. В края на 1922 той заедно с майка си напуска Украйна и заминава за Берлин, където на 3 януари 1923 година най-накрая се среща с баща си, който през февруари 1919 година е бил принуден да емигрира в Австрия.

През 1923 година семейство Кандиба се премества в Прага.

Олег Кандиба постъпва на платени матурни курсове при Украинския обществен комитет в Прага, които завъшва на 11 декември с отличие. това му дава възможност безплатно да се запише като слушател в което и да е висше учебно заведение.

Олег се записва като слушател в литературно-историческия отдел на Украинския висш педагогически институт „Драгоманов“ в Прага. Този институт е бил основан през лятото на 1923 година от Украинския обществен комитет и в него са приемали всички желаещи. Не са се съхранили документи от обучението на Олжич там. Едновременно младежът се записва на лекции в Украинския свободен университет (УСУ). По непотвърдени данни сред основателите на университета е бил и неговият баща Олександър Олес (Кандиба). Документите на студента Кандиба не са се съхранили, но са останали спомени на неговите преподаватели и колеги. Л. Винар е открил конспектите на О. Олжич от лекциите по археология при проф. Вадим Щербакивский. По същото време Олжич се записва като слушател и във философския факултет на Карлов университет в Прага. През лятото на 1926 година, след допълнителен изпит по латински той става редовен студент в университета. Още като студент през 1928 получава грант от [[Научното дружество „Тарас Шевченко“ (НДШ) в Лвов за експедиция в Билче Золота.

Член на Пласт (украинска скаутска организация) в Прага.

Л.Винар разделя научната дейност на О. Олжич на такива периоди:

  • I. От 1925–1930 — години на обучение и археологически разкопки в Чехословакия и Западна Украйна.
  • II. От 1931–1940 — период на интензивна научна и академично-педагогическа дейност на О. Кандиба, през този период се появяват неговите основни научни работи на различни езици в различни научни издания, няколко години сътрудничи с Харвардски университет и Украинския свободен университет. През този период Олжич се опитва да организира Украински научен институт в САЩ.
  • III. От 1941 до май 1944 — период, през който Олжич не се занимава основно с научна работа. През този период О. Кандиба е член на Археологическата комисия при НДШ (1941–1944) с председател Я. Пастернак. Кандиба живее нелегално, но все едно събира исторически и фолклорни източници, сътрудничи с украински учени от западна и източна Украйна.

През есента на 1930 година защитава дисертация на тема „Неолитна рисувана керамика в Галичина“ и получава званието доктор по философия.

От октомври 1930 до май 1932 е асистент в катедрата по археология на УСУ. Работи в археологическия отдел на Националния музей на Чехословакия. през февруари 1931 година О. Кандиба получава от Славянския институт в Прага (Slovansky ustav) научна стипендия в размер на две хиляди чешки крони за пътуване в Германия и Австрия за събиране на материали за неговите по-нататъшни изследвания на културата на неолитната керамика. Междинните резултати от неговите научни изследвания се печатат в чешкото списание „Предисторически обзор“ и в серийното историческо издание „Археологически забележителности“. През юни 1932 година провежда спасителни разкопки на четири костни погребения от ранната бронзова ера в Кобилиси до Прага. През този период той активно популяризира археологията в пражски и лвовски масови издания.

През лятото на 1932 година взима участие в американска археологическа експедиция в Югославия. През есента на 1932 година О. Кандиба взима участие в археологическите разкопки на пещера Домика в Словакия, които провежда д-р Й. Бьом (J. Böhm) от чешкия Държавен археологически институт.

Известно време работи в музеите във Виена и Берлин.

От лятото на 1932, благодарение на протекцията на доктор Владимир Фавкс (Vladimir Fawkes), който през 1932 защитава дисертация в Прага и е първият директор на американската школа за доисторически изследвания (АШДИ). Кандиба взима участие в работа на 12-ия полеви семестър на тази школа. Там в продължение на 3-4 седмици той запознава американските студенти с особеностите на провеждането на разкопки и културата на различни региони на Европа през епохата на неолита. Тази работа е била добре платена (около 1000 долара за сезон). Кандиба участва в ежегодните летни експедиции на студентите от АШДИ до 1938 година.

През 1938 година по поръчение на Ръководството на ОУН Олег Кандиба заминава за САШ в състава на делегация заедно с Виктор Курманович, Ярослав Барановский, Роман Сушко. Целта на неговата визита е организация на Украински научен институт в Америка (УНИА). Но УНИА така и не бил създаден. Основателите (професорът в университета в Минеаполис О.А.Неприцький—Грановський и ръководителят на ОУН Олег Кандиба) не успяват да съгласуват необходимите документи, преди всичко – статута на новия университет. Кандиба подготвя и публикува статия по археология в сборник с научни работи под егидата на несъществуващия УНИА. Сборникът излиза през 1939. Статията в сборника е последната научна работа на Кандиба преди смъртта му.

Диапазонът на научната дейност на О.Кандиба обхваща археология, история, история на изкуствата, етнография, литература.

От началото на 30-е О. Кандиба се изявява като поет. Сътрудничи с ред лвовски периодични издания като „Литературно-научен вестник“, „Вестник“, „Хоризонти“ и няколко пражски издания.

Дейност в редиците на ОУН[редактиране | редактиране на кода]

Още като съвсем млад Олег Кандиба става участник в украинското националистично движение. През 1929 става член на Организация на украинските националисти. Изпълнява ред отговорни задачи на Ръководството на украинските националисти (РУН), и лично на Коновалец Евген. През 1937 става председател на културно-просветната референтура на Ръководството на ОУН.

В края на 1930-е години е редактор на списанието „Независимо мнение“, което впоследствие става орган на РУН. През 1938–1939 година взима активно участие в дейността кратко просъществувалата Карпатска Украйна— в нейната въоръжена борба срещу унгарските окупанти. Арестуван е от войници на унгарската армия и прекарва три дена в затвора на Тячив. След писмо на унгарски учени в защита на Кандиба унгарското правителство заповядва той да бъде освободен заедно с украинския писател Улас Самчук. В периода 1939–1941 е председател на Революционния трибунал на ОУН, член на Ръководството на украинските националисти.

В началото на съветско-немската война – 1941–1945 се премества в Киев заедно с Буковинския курен (полувоенна организация при ОУН), взима участие във формирането на местната администрация и полиция. През 1941–1942 О. Кандиба живее в Киев, създава нелегална мрежа на ОУН в Украйна. През октомври 1941 О. Кандиба става един от организаторите на политико-обществения център Украински Национален съвет в Киев.

След началото на хитлеристките репресии против украинските националисти Кандиба се премества в Лвов. През май 1942 Почаевската конференция на ОУН избира Олег Кандиба за заместник-председател на РУН и председател на Ръководството на украинска територия. През януари 1944 след ареста на Мелник Андрей той става Председател на РУН ОУН.

На 2 август 1943 година в село Яблинка-Вижня до град Турка той се оженва за дъщерята на литературознавеца Л. Билецкий Катерина (Калина), но техният брак е много кратък. Вече след неговата смърт се ражда му синът му Олег.

На 25 май 1944 е арестуван от гестапо в Лвов. Изпратен е в затвора в Целенбау в отделен блок за особено важни затворници на територията на концентрационния лагер Заксенхаузен. Загива по времето на поредния разпит през нощта на 9 срещу 10 юни 1944 по време на изтезанията на гестаповската тройка (Волф, Вирзинг, Шулц).

Олег Кандиба е автор на поетическите сборници „Речен камък“ (1935), „Кули“ (1940) и посмъртно издадения „Под замъка“ (1946), сборници, издадени след смъртта му – „Поезия“ (1956) и „Величество“ (1969), ред работи по археология, сред които „Schipeniz-Kunst und Gerete eines neolitisches Dorfes“ (1937).

Честване на паметта[редактиране | редактиране на кода]

Олег Ольжич оказва голямо влияние върху литературата на украинската диаспора. Олекса Стефанович му посвещава няколко стихотворения.

За Олег Олжич е заснет пълнометражен двусериен художествено-документален филм-трилогия по сценарий на Леонид Череватенко, режисьор Микулский Аркадий.

През 1994 година в Киев е открита научна библиотека „Олег Олжич“.

През 2007 година е открита Областна универсална научна библиотека „Олег Олжич“ в г. Житомир.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Олег Ольжич“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.