Павел Преображенски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Павел Преображенски
Павел Иванович Преображенский
руски геолог

Роден
Починал
Националност Флаг на СССР СССР
Научна дейност
Област геология
Образование Московски университет;
Петербургски минен институт
Работил в Пермски университет
Павел Преображенски в Общомедия

Павел Иванович Преображенски (на руски: Павел Иванович Преображенский) е руски и съветски геолог, откривател на най-голямото в света находище на калиево-магнезиеви соли (т.нар. Соликамско находище), за кратко и министър.

Произход и образование (1874 – 1900)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 януари 1874 година (стар стил) в Демянск (днешна Новгородска област). През 1892 г. завършва Ташкентската гимназия. Учи във Физико-математическия факултет на Московския университет, а през 1900 г. се дипломира като минен инженер в Петербургския минен институт.

Изследователска дейност (1901 – 1912)[редактиране | редактиране на кода]

Геоложки изследвания в Сибир[редактиране | редактиране на кода]

Патомска планинска земя (1901 – 0908)[редактиране | редактиране на кода]

През 1901 г., по покана на професор Владимир Обручев, заминава за Сибир и в продължение на няколко години провежда мащабни геоложки изследвания в различни масти на Русия. През лятото на 1902 г. изследва южната част на Патомската планинска земя и завършва откриването на хребета Кропоткин (1647 м). През лятото на 1903 г. изследва цялото течение на река Голям Патом (десен приток на Лена). През 1907 – 1908 г. провежда геоложки изследвания в района между реките Витим и Голям Патом и дясното крайбрежие на Лена от устието на Витим до 118º и.д. – около 400 км. По този начин установява западната и северна граница на Патомската планинска земя (1771 м).

Северобайкалска планинска земя (1909 – 1911)[редактиране | редактиране на кода]

През 1909 – 1911 г. изследва десните, малки притоци на река Лена – Чечуй, Чая (353 км), Голяма и Малка Чуя, Киренга (746 км и десните ѝ притоци) и Мама (406 км, ляв приток на Витим). Спускането му по Чая едва не завършва трагично: лодката се разбива по праговете на реката, имуществото потъва, а хората едва се спасяват. В крайна сметка му се удава да пресече на няколко места и да оконтури цялата Северобайкалска планинска земя, представляваща по негови данни сложна система от отделни високи масиви, събрани в малки неправилни групи или представляващи къси хребети, отделени един от друг от дълбоки и тесни долини. В западната част на Северобайкалската планинска земя открива и проследява около 175 км от хребета Акиткан.

Изследвания в Уфа и Магнитогорск (1912)[редактиране | редактиране на кода]

През 1912 г. ръководи геоложка група за откриване на най-благоприятното трасе за прокарване на железопътна линия от Уфа до Магнитогорск.

Политическа и обществена дейност (1913 – 1920)[редактиране | редактиране на кода]

От 1913 г. заема длъжността старши геолог в Геоложкия комитет на Русия, а от 1916 завежда неговата сибирска секция. Преподавател е в Минния институт, участва в дейността на Руското техническо дружество. Занимава се активно и с обществена дейност и с проблемите на техническото извънучилищно обучение. По време на Първата световна война от 1914 до 1916 г. възглавява фронтови лечебно-санитарен отряд на Всеруския съюз на градовете.

През 1917 г. е заместник-министър на просветата във Временното правителство, отговарящ по въпросите за професионалното образование. След идването на власт на болшевиките отново се връща на длъжността старши геолог в Геоложкия комитет на Русия.

През 1918 г. е по служба във Владивосток и на 19 ноември същата година е избран за заместник-министър на народната просвета в правителството на адмирал Александър Колчак, а след оставката на Василий Василиевич Сапожников на 6 май 1919 – за министър. През януари 1920 г. е арестуван от болшевиките в Иркутск и през май същата година е осъден на затвор с принудителен труд. За смекчаване и отмяна на присъдата се застъпват писателят Максим Горки, видни руски учени и общественици и още през юни същата година е освободен от затвора.

Академична и научна дейност (1920 – 1944)[редактиране | редактиране на кода]

На 23 юни 1920 г. е назначен за заместник завеждащ отдела по народното образование в Сибирския революционен комитет и е председател на Сибирския комитет за професионално-техническо образование. От 1921 г. е професор по геология в Пермския университет. През 1923 г. е избран за декан на Агрономическия факултет на същия университет. Едновременно с работата си в Перм от 1921 до 1924 г. е преподавател в Минния институт в Екатеринбург, където основава Катедра по геология на полезните изкопаеми. От есента на 1924 г. работи като старши геолог в Главното геоложко управление в Ленинград.

Едновременно с преподавателската и научната си дейност Преображенски продължава и полевите си геоложки изследвания главно в Урал, като на 5 октомври 1925 г. открива най-голямото в света находище на калиево-магнезиеви соли (Соликамското находище). На 6 ноември същата година е пробита първата шахта, а през януари 1934 г. завършва строителството на химическия комбинат в Соликамск. Същата година е награден с орден „Червено знаме“. През 1929 г. е сред откривателите на Волго-уралското нефтогазово находище.

От 1935 г. е доктор на геолого-минераложките науки.

През 1937 г. е участник в ХVІІ сесия на Международния геоложки комитет. От 1937 до 1941 г. е главен геолог, а от 1941 до 1943 – директор на Всесъюзния научноизследователски институт по геология в Ленинград. От 1943 г. е заместник-директор на Държавния институт по минно-химически суровини в Москва.

Умира на 10 септември 1944 година в Москва на 70-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носи минерал (преображенскит) и улица в град Березники.


Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Северная и Западная окраина Патомского нагорья“. „Геологические исследования в золотоносных областях Сибири. Ленский золотоносный район“, вып. V, 1910
  • „Вулкан Лопатина“, Геологический вестник", 1915
  • „Следы древнего оледенения в верховьях рек Иркута и Оки“, „Известия Геологического комитета“, т. 45. 1926
  • „Месторождения цветных металлов хребта Сихотэ-Алин“, „Производительные силы Дальнего Востока“, 1927, вып. II
  • „Известняки Уральской области“, Свердловск, 1930 (в соавторстве с М. О. Клером, П. М. Идкиным)
  • „Соликамское калийное месторождение“, Л., 1933


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 1986 г. Т. 4. Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 111 – 112.
  • Преображенский, Павел Иванович
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Преображенский, Павел Иванович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.