Панде Ефтимов
| Панде Ефтимов Панде Ефтимов | |
| български журналист и общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Скопски университет |
| Семейство | |
| Съпруга | Донка Розева (1942-1993)[1] |
| Деца | Наум, Климент |
Панде Сотиров Ефтимов (на македонска литературна норма: Панде Ефтимов) е български журналист, поет и общественик от Северна Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Панде Ефтимов е роден през 1932 година в преспанското село Претор, тогава в Кралство Югославия.[2] Внук е на революционера от ВМОРО и ВМРО Панде Суджов. Началното си образование получава в Претор, прогимназиалното - в Ресен, средното - в Битоля,[3] а висшето - във Филологическия факултет на Скопския университет.[4] От 1948 година е член на нелегална организация, наречена ВМРО, заедно с Дане Поповски и Илия Христов от Царев двор, Григор Кръстевски от Прилеп, Коста Смичков и други. През 1949 година участва на конгреса на тази организация в Стари град. При ареста на част от членовете на организацията през 1950 г. не е издаден.[5] Работи като учител в Стрежево, Лера, Дихово, Цапари и Долно Дупени.[3] От 1960 година е журналист - първночално в Радио Скопие, а след това - във вестник „Народна просвета“.[3]
През 1956 година уведомява българските власти за откриването на Битолския надпис на цар Иван Владислав, като тайно носи лентата със снимките в българското посолство в Белград.[6] Участва и в други патриотични групи, целящи независимостта на Македония, заради което е арестуван и затварян. През 1955 и 1957 година без съд и присъда влиза в затвора.[3] г. През 1972 година е осъден за вражеска дейност на три години затвор.[7] След това отново е подложен на гонение от властите в Скопие. До 1992 г. не получава лични документи - лична карта или паспорт.[8]
Принуден е да смени няколко професии, но не се отказва от идеалите си.[9] След 1986 година участва в процеса по формирането на ВМРО-ДПМНЕ.[10]
През 2001 година публикува две книги с поезия, отпечатани на книжовен български. Заради репресиите, роднините му са принудени да емигрират. През 2007 година той получава българско гражданство[11].
Умира на 13 август 2017 г. в София след продължително боледуване.[12][13]
На 25 юни 2018 г. посмъртно е награден с орден „Стара Планина“ втора степен, „за изключително големите му заслуги за популяризирането на българската история през периода на войните за национално обединение и за съхранение на българщината в Република Македония“.[14]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- 7 години лежах в югославските затвори, защото съм българин. Панде Ефтимов, пред „Гласът на България“, интервю на Румен Леонидов.
- Почина Панде Ефтимов – големият български родолюбец от с. Претор, Ресенско.
- Панде – железният българин от Преспа.
- Георги Митринов. Панде Евтимов – един българин от Македония.
- Георги Митринов. Приносите на род Суджови за опазване на българското културно-историческо наследство във Вардарска Македония. – Българска реч 2016, № 2, ISSN 1310-733Х, с. 104 – 112.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Досието „Галичица“ и прекършената съдба на Панде Евтимов, София, Македонски научен институт, 2021, с. 123, бел. 161
- ↑ Стоянова, Вержиния. Българи от близката чужбина Македония, Албания, Сърбия, Румъния, Молдова, Украйна, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр.43
- ↑ а б в г Досието „Галичица“ и прекършената съдба на Панде Евтимов, София, Македонски научен институт, 2021, с. 10.
- ↑ Панде Ефтимов: Българските войници са погребвани в македонските села, защото са се били за своя земя, на своя земя, Агенция Фокус
- ↑ Досието „Галичица“ и прекършената съдба на Панде Евтимов, София, Македонски научен институт, 2021, с. 10-11, 37.
- ↑ Камъкът на страха
- ↑ Досието „Галичица“ и прекършената съдба на Панде Евтимов, София, Македонски научен институт, 2021, с. 291-292.
- ↑ Досието „Галичица“ и прекършената съдба на Панде Евтимов, София, Македонски научен институт, 2021, с. 113, бел. 154.
- ↑ Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945 – 1985), Полар, Охрид, 1995, стр.753 – 789., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407083151/http://it.scribd.com/doc/37255531/Sudeni-za-Makedonija-1945-1985, посетен на 10 септември 2012
- ↑ Жестока реторика меѓу основачите на ВМРО-ДПМНЕ, в. Утрински весник, 02.09.2012 г.
- ↑ Еков, Евгени. Наш човек в Скопие взе BG гражданство, Монитор, 08.11.2007 г.[неработеща препратка]
- ↑ Почина един от най-големите пазители на българщината в Македония – Панде Ефтимов
- ↑ На 85 години си отиде Панде Ефтимов – един от най-големите пазители на българщината в Македония
- ↑ Указ № 165 за награждаване посмъртно на Панде Сотиров Ефтимов с орден „Стара планина“ втора степен
- Северномакедонски българи
- Северномакедонски журналисти
- Северномакедонски поети
- Хора от община Ресен
- Възпитаници на Скопския университет
- Репресирани от комунистическия режим в Югославия
- Български общественици от Македония
- Българи в Югославия
- Дисиденти
- Български журналисти от Македония
- Северномакедонски общественици
- Починали в София
- Носители на орден „Стара планина“