Панде Ефтимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Панде Ефтимов
Панде Ефтимов
български журналист и общественик
Роден
Починал
13 август 2017 г. (85 г.)

Учил вСкопски университет
Семейство
СъпругаДонка Розева (1942-1993)[1]
ДецаНаум, Климент

Панде Сотиров Ефтимов (на македонска литературна норма: Панде Ефтимов) е български журналист, поет и общественик от Северна Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Панде Ефтимов е роден през 1932 година в преспанското село Претор, тогава в Кралство Югославия.[2] Внук е на революционера от ВМОРО и ВМРО Панде Суджов. Началното си образование получава в Претор, прогимназиалното - в Ресен, средното - в Битоля,[3] а висшето - във Филологическия факултет на Скопския университет.[4] От 1948 година е член на нелегална организация, наречена ВМРО, заедно с Дане Поповски и Илия Христов от Царев двор, Григор Кръстевски от Прилеп, Коста Смичков и други. През 1949 година участва на конгреса на тази организация в Стари град. При ареста на част от членовете на организацията през 1950 г. не е издаден.[5] Работи като учител в Стрежево, Лера, Дихово, Цапари и Долно Дупени.[3] От 1960 година е журналист - първночално в Радио Скопие, а след това - във вестник „Народна просвета“.[3]

През 1956 година уведомява българските власти за откриването на Битолския надпис на цар Иван Владислав, като тайно носи лентата със снимките в българското посолство в Белград.[6] Участва и в други патриотични групи, целящи независимостта на Македония, заради което е арестуван и затварян. През 1955 и 1957 година без съд и присъда влиза в затвора.[3] г. През 1972 година е осъден за вражеска дейност на три години затвор.[7] След това отново е подложен на гонение от властите в Скопие. До 1992 г. не получава лични документи - лична карта или паспорт.[8]

Принуден е да смени няколко професии, но не се отказва от идеалите си.[9] След 1986 година участва в процеса по формирането на ВМРО-ДПМНЕ.[10]

През 2001 година публикува две книги с поезия, отпечатани на книжовен български. Заради репресиите, роднините му са принудени да емигрират. През 2007 година той получава българско гражданство[11].

Умира на 13 август 2017 г. в София след продължително боледуване.[12][13]

На 25 юни 2018 г. посмъртно е награден с орден „Стара Планина“ втора степен, „за изключително големите му заслуги за популяризирането на българската история през периода на войните за национално обединение и за съхранение на българщината в Република Македония“.[14]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Досието „Галичица“ и прекършената съдба на Панде Евтимов, София, Македонски научен институт, 2021, с. 123, бел. 161
  2. Стоянова, Вержиния. Българи от близката чужбина Македония, Албания, Сърбия, Румъния, Молдова, Украйна, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр.43
  3. а б в г Досието „Галичица“ и прекършената съдба на Панде Евтимов, София, Македонски научен институт, 2021, с. 10.
  4. Панде Ефтимов: Българските войници са погребвани в македонските села, защото са се били за своя земя, на своя земя, Агенция Фокус
  5. Досието „Галичица“ и прекършената съдба на Панде Евтимов, София, Македонски научен институт, 2021, с. 10-11, 37.
  6. Камъкът на страха
  7. Досието „Галичица“ и прекършената съдба на Панде Евтимов, София, Македонски научен институт, 2021, с. 291-292.
  8. Досието „Галичица“ и прекършената съдба на Панде Евтимов, София, Македонски научен институт, 2021, с. 113, бел. 154.
  9. Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945 – 1985), Полар, Охрид, 1995, стр.753 – 789., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407083151/http://it.scribd.com/doc/37255531/Sudeni-za-Makedonija-1945-1985, посетен на 2012-09-10 
  10. Жестока реторика меѓу основачите на ВМРО-ДПМНЕ, в. Утрински весник, 02.09.2012 г.
  11. Еков, Евгени. Наш човек в Скопие взе BG гражданство, Монитор, 08.11.2007 г.[неработеща препратка]
  12. Почина един от най-големите пазители на българщината в Македония – Панде Ефтимов
  13. На 85 години си отиде Панде Ефтимов – един от най-големите пазители на българщината в Македония
  14. Указ № 165 за награждаване посмъртно на Панде Сотиров Ефтимов с орден „Стара планина“ втора степен