Патлейнски манастир (IX век)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Патлейнски манастир (9 век))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Пантелеймон.

Патлейнски манастир
„Свети Пантелеймон“
St. Theodor.jpg
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Патлейна
Вероизповедание Българска православна църква – Българска патриаршия
Епархия Варненска и Великопреславска
Време на изграждане IX век
Съвременно състояние руини
Патлейнски манастир
„Свети Пантелеймон“
в Общомедия

Патлейнският манастир „Свети Пантелеймон“ е средновековен православен манастир. Представлява археологически обект, част от наследството на Втората българска столица Преслав. Манастирът е един от най-изявените центрове на производство на рисувана декоративна керамика.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е разположен на територията на поддържан резерват Патлейна в Драгоевска планина високо на десния бряг на река Голяма Камчия и на около 6 km южно от Велики Преслав и 2,5 km от външната крепостна стена на старата столица. Предполага се, че манастирът е дал и името на местността, в която се намира.[1]

Исторически сведения[редактиране | редактиране на кода]

Основан е през IX в. а през 971 г. е разрушен от византийците и многократно е ограбван, опустошаван и разрушаван от печенеги и кумани. Понастоящем от манастира са запазени останки. В периода 1909 – 1914 г. са извършени разкопки и проучване на останките му. Според изследователите му манастирът е бил важно книжовно средище по време на Първата българска държава. Съществува остаряла хипотеза, че тук са творили учениците на свети свети равноапостолни Кирил и Методий – Климент и Наум. Тук е и един от центровете на Преславската книжовна школа. Има хипотеза, че тук е бил замонашен и по-късно умира цар Борис I[2].

Според други проучвания се налага мнението, че манастирът е бил по-скоро художествено-производствен център, а не книжовно средище. При извършване на разкопките е открита керамична икона на Св. Теодор Стратилат от Х в. Днес тя се съхранява в Националния археологически музей. От същото време IX – Х век са намерени керамични икони на Св. ап. Филип, Евангелист Марко, Разпятие, бронзова матрица на икона на благославящ Христос седнал на трон, над която е поместено изображение на Богомайката „Платитера“.[3] Манастирът е обявен за паметник на културата.[4]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Криптата към гробницата. Вероятно тук е бил погребан цар Борис I

Патлейнският манастир е представлявал комплекс от кръстокуполна църква, жилищни и стопански сгради. Оформени са три двора – съответно молитвен, жилищен и стопанско-производствен с керамични и стъкларски работилници. Разкрита е и вкопана в земята гробница. Централното ядро е ограничено от изток и север с постройки и оградни зидове отворен двор, в средата на който се издига църквата. На юг местността е пресечена и са изградени три корпуса ориентирани в посока север-юг.

Църквата е преустройвана. Първоначално е била кръстокеуполна с притвор и една апсида с обща дължина 12,60 м и четери свободни подпори за поддържане на купола. След преустройството се подсилват страничните стени. Изградени са две странични апсиди към олтарната част, а към западната фасада са прибавени две правъягълни помещения. Вътрешността на църквата е била богато украсена от мраморни цокълни плочи с орнаментални фризове. Облицовката по стените е била от рисувани керамични плочки, на пода – с разноцветни мозаечни пана[5].

На няколко метра северно от църквата и ниско под нея се е намирала монашеската крипта с шест зидани гробни камери.

В сградите оформящи двора са се помещавали килиите на монасите, а в приземията са били складове и ателиета за керамиа.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

През 1940-те години на склона над археологическите разкопки на манастира е изграден нов мъжки манастир. Новият манастир "Свети Пантелеймон " е действащ, с игумен иеромонах Константин. В миналото, сградата е използвана за почивен дом, а днес отец Константин обитава скромна килия в нея и служи в малък параклис, изграден преди години.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Приватизират манастира „Свети Пантелеймон“
  2. Археологически музея Велики Преслав
  3. Патлейнски манастир „Св. Пантелеймон“
  4. Манастирите в Предбалкана
  5. Енциклопедия: Шуменска област, Изд. Захарий Стоянов, 2011, стр. 450, ISBN 978-954-09-0627-0
     Портал „България“         Портал „България          Портал „Православие“         Портал „Православие