Поддържан резерват

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Поддържан резерват представлява екосистема, включваща редки и/или застрашени диви растителни и животински видове и местообитанията им.[1] Със създаването на тази категория защитени територии се дава възможност да бъдат защитени най-значимите влажни зони в България.[2]

Цел на управление[редактиране | редактиране на кода]

Целта на управление на поддържаните резервати е:

  • поддържане на природния им характер
  • научни и образователни цели и/или екологичен мониторинг
  • възстановяване на популации на растителни и животински видове и/или условия на местообитанията им
  • опазване на генетичните ресурси.[1]

Дейности на управление[редактиране | редактиране на кода]

Забранена е всякаква вид дейност, с изключение на:

  • охраната им
  • посещения с научна цел, които се осъществяват след съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица
  • преминаването на хора по маркирани пътеки (включително с образователна цел), които се определят със заповед на министъра на околната среда и водите
  • събирането на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места, които се осъществяват след съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица
  • провеждане на поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни мерки, които се определят в плана за управление на поддържаните резервати.[1]

Списък на поддържаните резервати[редактиране | редактиране на кода]

В България поддържаните резервати са 35 с обща площ 4571,79 ха. Обхващат предимно влажни зони и по-малки горски резервати, често засегнати от извършващите се горскостопански дейности в близост до тях.[2]

име цели на обявяване землище площ дата на обявяване снимка
Амзово[3] Блатен плаун. Смолян 0,32 ха 28 март 1968 г. Есен в Каньона на водопадите.JPG
Ардачлъка[4] Естествена елова гора. Боринци 122,8 ха 27 февруари 1950 г.
Атанасовско езеро[5] Редки и изчезващи в страната и в Европа, гнездещи прелетни и зимуващи птици. Бургас 1031,9 ха 12 август 1980 г. Атанасовско езеро.jpg
Балабана[6] Местообитания на различни видове чапли. Равнинни лонгозни гори. Елхово 76,98 ха 21 декември 1960 г. Балабана.jpg
Балтата[7] Естесвена лонгозна гора, с принадлежащата и флора и фауна. Кранево 204,69 ха 20 април 1978 г. Балтата 2.jpg
Богдан[8] Вековна букова гора. Копривщица 113,4 ха 29 март 1972 г.
Борака[9] Естествени черноборови гори. Сърница 14,78 ха 22 април 1966 г. В дяволското дере.JPG
Боровец[10] Естествени черноборови гори. Равен 35,9 ха 24 септември 1951 г.
Вельов вир (Водните лилии)[11] Голямо находище на бяла водна лилия, жълта водна лилия (бърдуче), блатно кокиче, лонгозна гора с преобладание на ясена. Приморско 13,6 ха 24 юли 1962 г.
Вълчи проход[12] Типична вековна смесена гора от бук, благун, зимен дъб, габър, в Източна Стара планина. Голица 42,31 ха 28 март 1968 г.
Върбов дол[13] Типични за района смесени насаждения от благун, зимен дъб и цер. Аспарухово 70,6 ха 28 март 1968 г.
Габра[14] Естествена популация от черен бор - типичен само за този район. Църварица 86,95 ха 5 декември 1949 г.
Дервиша[15] Естествено находище на конски кестен. Велики Преслав 11,21 ха 23 октомври 1948 г.
Долна Топчия[16] Находище на колхидски фазан. Лонгозна гора. Елхово, Трънково 467,47 ха 29 февруари 1960 г. Долна Топчия - пролет.JPG
Ибиша[17] Характерни дунавски островни съобщества - заливни гори и блата, обитавани от защитени видове растения и животни. Долни Цибър 34,47 ха 8 октомври 1984 г.
Изгорялото гюне[18] Естествено находище на дървовидна хвойна. Кричим 32,56 ха 16 август 1949 г.
Казъл черпа[19] Естествени черноборови гори. Женда 41,29 ха 29 юни 1951 г.
Калфата[20] Типични за района вековна смесена широколистна гора, с участие на зимен дъб, благун, цер, бук, габър. Дюля, Поляците 47 ха 28 март 1968 г.
Киров дол[21] Вековна 150-годишна гора от благун, цер, горун и бук, типична за района. Бърдарево, Солник 54,18 ха 28 март 1968 г.
Конски дол[22] Вековна смесена буково-смърчова гора. Плетена, Сатовча 34,4 ха 24 юли 1962 г. Balkana.JPG
Момин град[23] Вековна букова гора. Върбица 6,65 ха 3 май 1960 г.
Момчиловски дол[24] Първична черноборова гора. Момчиловци, Соколовци 33,56 ха 28 март 1968 г. Село Арда.JPG
Острица[25] Естествено находище на ценни растителни екземпляри. Перник, Кралев дол, Радомир 135,99 ха 20 февруари 1961 г. Ostritsa Balkans.JPG
Патлейна[26] Най-голямото в България находище на див рошков. Велики Преслав 40,62 ха 23 октомври 1948 г. Ticha waters and Patleyna forests.JPG
Персински блата[27] Образци на островната природа на долен Дунав, съхраняване местообитанията и популациите на редки и застрашени от изчезване водолюбиви растения и животни. Белене 385,2 ха 2 декември 1981 г.
Пясъчната лилия[28] Едно от най-големите находище на пясъчна лилия върху пясъчни дюни. Созопол 0,6 ха 29 юни 1962 г.
Савчов чаир[29] Вековна букова гора, около 100-годишна, от естествен произход, с участие на габър, явор, дива череша, ива, зимен дъб, дрян, шипка и др. насаждения от смърч, ела, черен бор от изкуствен произход. Фаунистично богатство. Войнежа 103,5 ха 28 март 1968 г.
Сини бряг[30] Вековна девствена букова гора. Божевци, Изгрев 39,51 ха 28 март 1968 г.
Сребърна[31] Влажна зона, изключително голямо богатство на орнитофауната. Ветрен, Сребърна 892,05 ха 20 септември 1948 г. Srebarna-Lake.jpg
Тъмна гора[32] Вековна смесена гора от смърч, бук и ела, характерна за тази част на Родопите. Ковачевица 32,58 ха 10 октомври 1948 г. Пейзаж с река от „Тъмна гора“.png
Училищна гора[33] Вековна дъбова гора. Боженица 134,68 ха 12 юни 1963 г.
Хайдушки чукар[34] Вековна букова гора, около 180 г., с участие на явор, смърч, бор, шестил, зимен дъб, папрати друго Фаунистично богатство. Буйновци 31,78 ха 28 март 1968 г.
Чамджа[35] Естествено находище на черен бор. Христо Даново 66,83 ха 15 април 1949 г.
Чамлъка[36] Естествени черноборови гори. Албанци 5,4 ха 30 декември 1956 г. По пътеката за х. Българка.jpg
Шабаница[37] Вековна буково-смърчова гора. Триград 22,08 ха 30 декември 1956 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]