Планетариум с народна астрономическа обсерватория

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Планетариум с народна астрономическа обсерватория
Pic 431 copy.jpg
Местоположение Смолян, България
Координати
Размер на купола 15 метра
Брой места 150
Проектор RFP Spacemaster
Телескопи 15-см телескоп – рефлектор, система Касегрен-Менискас 150/2250,
телескоп – рефлектор Celestron, модел NEXSTAR 130 SLT, 130/650 и няколко по-малки
За контакти гр. Смолян,

бул. България № 20
пощенска кутия 132 пощенски код 4700

тел.: 0301/ 8 30 74

Официален уебсайт planetarium-sm.org

Планетариумът с народна астрономическа обсерватория в Смолян е най-големият планетариум в България[1]. Отваря врати на 6 септември 1975 г. и оттогава е посетен от над 2 500 000 души.

Официалният вход на Планетариума с купола на обсерваторията

Популяризаторска дейност[редактиране | редактиране на кода]

За популяризиране на астрономическите знания, в звездната зала на Планетариума се представят повече от 50 програми (сеанси). Сред тях са: програми-приказки за най-малките деца, много учебни сеанси, обзорни и тематични за широката аудитория. На чуждестранните гости на Планетариума се предлагат програми на чужди езици: руски, френски, немски, английски, гръцки, турски. Цикъл от специални програми – музикални и поетични – допълват многообразието от звездни спектакли.

Слънчев часовник
Гномон-прост древен астрономически уред

Образователна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Планетариумът работи с ученици от всички форми на българското училище, а така също и с деца от предучилищна възраст. В Планетариума са разработени много учебни програми, свързани с изучавания в училище материал по астрономия, физика, география. Освен това целогодишно към Планетариума работят групи ученици от всички възрасти, със засилен интерес към астрономията. Те са организирани в Младежки Астрономически Клуб (МАК). Всяко лято за членовете на МАК се провеждат наблюдателни лагер-школи: в Планетариума – за началния и средния курс, и на територията на Националната астрономическа обсерватория – за горния курс. Младежкият астрономически клуб наблюдава визуално и фотографически астрономични явления като: лунни и слънчеви затъмнения, съединения, пасажи, метеори, слънчева активност.

Планетариумът работи и със студенти по физика и география, а така също и с учители по физика и астрономия от региона. За тях са разработени много методични материали и се организират практически семинари.

Изследователска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Изследователската дейност е в зависимост от наличната материална база. Повече от 20 години тук се извършва ежедневен слънчев патрул. Правят се зарисовки и фотографии на слънчевите петна – единствената видима проява на активността на Слънцето. От 1990 г. Планетариумът работи в сътрудничество със „Sunspot Index Data Center“ в Брюксел. Всеки месец там се изпращат наблюденията на слънчевите петна.

Планетариумът работи активно и по визуалното и фотографично документиране на всички лунни и слънчеви затъмнения и други интересни астрономични явления, видими от територията на България. От 1975 г. в Планетариума са заснети 7 слънчеви и 15 лунни затъмнения. Някои от фотографиите са уникални за България.

Събран е значителен брой архивни материали. Специалистите при Планетариума изучават астрономическите представи на възрастното население от Родопския регион. По време на своето повече от 30-годишно съществуване Планетариумът в Смолян се утвърди със своя собствен специфичен стил на работа и спечели признание в България и в чужбина.

От 1 януари 1995 г. Планетариумът е член на Планетарната Общност със седалище Пасадена, Калифорния, САЩ – една от най-големите неправителствени организации за космически изследвания в света, а от 2005 г. е сред 100-те национални туристически обекта, под номер 83.

Оборудване[редактиране | редактиране на кода]

Кръгла звездна зала
Проектор

„Сърцето“ на Планетариума е кръглата звездна зала с куполообразен таван, диаметър 15 м и 150 места. В центъра и е разположен основният проектор – планетариум за космически полети (RFP), произведен в заводи Карл Цайс – Йена, Германия, който създава изкуствено звездно небе, точно копие на истинското. Уредът е една съвършена съвкупност от оптика и механика, която позволява точното възпроизвеждане на движенията на небесната сфера, Слънцето, Луната и планетите в Слънчевата система, различни астрономически обекти и явления.

Под 3-метровия купол на обсерваторията към Планетариума е монтиран 15-см телескоп – рефлектор, система Касегрен-Менискас 150/2250. Планетариумът разполага и с телескоп – рефлектор Celestron, модел NEXSTAR 130 SLT, 130/650 и няколко по-малки. С тези телескопи, при ясно небе, посетителите могат да наблюдават Слънцето и активните области от слънчевата фотосфера през деня; Луна, планети, двойни звезди, звездни купове, мъглявини, галактики – всяка сряда вечер.

Звездни спектакли[редактиране | редактиране на кода]

Звездните спектакли в Смолянския планетариум са вече повече от 50. Техни автори и изпълнители са физиците от Планетариума. В зависимост от съдържанието, стила и аудиторията, за която са предназначени, сеансите са популярни, учебни, детски, музикални и поетични.[2]

Астроклуб „Сотис“[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след откриването на Планетариума в Смолян (1975 г.), своята дейност започва и младежкият астрономически клуб (МАК) към него. Той носи името на най-ярката звезда на нашето небе Сотис – древноегипетското име на Сириус.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]