Портал:История на България/Избрана личност/Седмица 6

Стѐфан Нико̀лов Стамболо̀в е бележит български държавник и революционер, както и журналист и поет. Критикуван е заради диктаторските му методи. Сред основоположниците е на икономическия и културния подем на България, продължил в десетилетията до Балканските войни.

Роден е на 31 януари (12 февруари нов стил) 1854 г. в Търново. Стефан Стамболов е апостол на Вътрешната революционна организация (1875 – 1876). Участва в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. Руски военен кореспондент през Руско-турската война (1877 – 1878). След Освобождението на България се издига в средите на Либералната партия в Княжество България. След преврата от 1886 г. оглавява Регентството, потушава размириците в страната с цената на дълготраен разрив на отношенията с Русия. През 1887 г. е назначен за министър-председател и се задържа на власт до 1894 г. Основава и ръководи Народнолибералната партия до убийството си.

На 3 юли 1895 г. е жестоко посечен на улицата от Михаил Ставрев – Хальо и други македонстващи, близки до Наум Тюфекчиев. След 3 дни умира от раните си. Повод за убийството му е отмъщение за смъртта на Коста Паница – бивш съратник на Стамболов, който със съдействието на Русия прави опит за военен преврат и в резултат е екзекутиран. Стамболов е нападнат 2 дни преди делегацията за помирение с Русия да бъде приета от Николай II.